Слушайки сутрешните блокове на Разпети петък днес, всякакви водещи, политици и поп звезди се надпреварваха да философстват и да се опитват да разсъждават за жертвата на Христос, която честваме днес на този ден. Разбира се, не без подкрепата на голяма доза банални лозунги от типа „да бъдем добри“, „да бъдем толерантни“, „да бъдем съпричастни“ и т.н.

Но добри и толерантни към какво, съпричастни към кой?

Напоследък в мейнстрийм медийното пространство все повече зачестяват призиви за проява на емпатия, съчувствие, активна позиция и идентифициране спрямо жертвите на определени събития, които се случват в света или спрямо каузи, свързани с климата, равенството между половете и/или с различни маргинални групи, етноси и др. Много политици и активисти, често с неолиберални нагласи, част от които по принцип войнстващи атеисти все повече започнаха да използват библейски цитати и примери в подкрепа на своите идеологии и постове в социалните мрежи. Повечето от тях умело използващи християнските ценности за защита на своите политически и идеологически аргументи, целящи вменяване чувство на вина и изпитващи християнския свят дали е достатъчно съпричастен към техните каузи и подкрепящ техния наратив, но според тяхната мярка за милост, правда или по-скоро себеправда…

И наистина, станал ли е светът по-милостив и по-правдив?

Проследявайки историята на човешкия род, още от излизането му от Едем, образ на светлата и вечна природа (неслучайна връзката между имената Едем/Адам – образи на вътрешната и външна природа), човекът е подведен от силите на мрака да влезе през дървото на познаване на добро и зло в един суров, неразвит и преходен свят, в който доброто и злото са смесени. Свят, носещ природата на злото с всичките й атрибути – смърт, лъжа и хаос, водещи до болка, разделения и разруха. Така този свят и злото в него стават неразривна част от природата на човешкото същество, отнемайки му възможността „да простре ръката си да вземе и от Дървото на Живота, да яде и да живее вечно“*1, за да не превърне смъртта, лъжата и злото, които носи в себе си във вечни и безсмъртни.

Както ни показват множеството исторически събития преди Новата ера, белязана от Смъртта и Възкресението на Христос, светът е бил едно жестоко място за живеене. Кръвопролитията, насилието и робството са били нещо нормално, владеeли са „силните на деня“, за най-малкото нарушаване на обществения закон провинителите са били убивани с камъни без съд и възможност за помилване, човешкото достойнство е било химера, а на самото човешко същество се е гледало като на животно или предмет за употреба.

С други думи, преди Христовата ера демоничната природа бива нерушимо свързана с човешката природа.

Подвигът на Христос

Именно чрез подвигът на Човешкия Син и Неговата Любов към хората тези две природи биват разделени. Христовата Любов обаче е Любов от друг порядък – такава, която обича Човека, но която в същото време воюва и мрази злите анонимни сили, които го поробват и унищожават.

Разбирането на тази Любов води до истинска метаноя (покаяние, трансформация) – осъзнаването на човека за досегашния му съюз с демоните на лъжата и мрака, неговата промяна и отделяне от тях. На човекът се дава възможност да бъде вече съпричастен към Божествената природа, да бъде творец на живота си по подобие на своя Творец, разграничавайки се от лъжите и фалша на този свят, които паразитират върху неговата истинска същност и потенциали.

Свещеният Хуманизъм

Така човекът се превръща вече в същество от друг порядък, достойно за прошка, милост и съчувствие. Прави се разграничение между човека и неговите грехове, слабости и падения. Дава се възможността да се отдели истинската ни личност от грешния начин на мислене и поведение, чрез Божественото Опрощение и тайната на покаянието.

С постепенното развитие на християнската идея, закодирането й в човешките гени и достигането на нейния връх в културата, изкуството и правото, може да проследим корените на Свещения Хуманизъм и ценностите, на които се основава всяко цивилизовано общество. Човекът добива вече уникалния статус на субект-носител на права, които му дават свобода, защита на неговото достойнство и равнопоставеност пред закона.

Псевдохуманизмът на Woke културата и неолибералните идеологии

Популярната “woke” култура и модерният неолиберализъм (или неомарксизъм) отново се обединяват около послания за „емпатия“, „толерантност“ и т.н., но в едни съвсем различни „морални“ колони и опорки, при които целта е най-вече показна виртуална съпричастност, но само към нещата, които са мейнстрийм и съответно ти трупат виртуален социален рейтинг, което няма нищо общо с Христовия Свещен Хуманизъм. Тенденцията за съпричастност у хората се използва с цел манипулация на масите и идеологическа пропаганда в социалните мрежи като в повечето случаи доброто и злото са показани едностранчиво и полувинчато.

Ако Божествената Любов се изразява в Милостта към човека, която същевременно воюва срещу злото и го отделя от него, то при новите псевдолиберални идеологии се проповядва точно обратното. „Милостта“ е насочена към самото зло в човека, а воюването и омразата – срещу самия човек и неговото естество. Което всъщност ни връща в тъмната ера преди Божието явление на земята.

Модерно е да се насърчават хората да се идентифицират със своите демони, лъжи и падения, които ги погубват. „Милостта“ и „съчувствието“ вече са насочени към всички възможни извратени мании и неестествени обсебености на хората, съпричастността е към завистта, отмъщението и омразата. Не само липсва разделението между човека и неговите страсти и зависимости, които го заробват, но и те услужливо се насърчават.

В същото време за всеки, който не се съизволява с новите норми за “милост” и “толерантност” е подготвена безмилостната и нетолерантна социална гилотина на т. нар. “кенсъл” културата.

Тези последни тенденции могат да се проследят много ясно в политиката, медийните послания, обществените нагласи в социалните мрежи, както и в различни сериали, филмови продукции, в които се подменят архетипни образи с фалшиви герои.

Движения, облечени в борба срещу насилието на жените, но нямащи проблем с насилието и абортирането на неродени деца и позволяващи трансджендър мъже да се състезават с жени и да ги унижават.

Организации, скандиращи за права и свободи, но налагащи насилствена сексуализация на цялото общество, извратена култура, сексуално образование в училища, детски градини, налагане на смяна на пола на подрастващи и принудителни квоти в корпорациите.

Идеологии, които се борят за правото еднополови да имат деца, родени от сурогатни майки, същевременно с това проповядващи на младите нормални семейства да нямат деца, заради климатичните промени. Идеи, които се борят за законни гей бракове, но считат женитбата между мъжа и жената за презрителна отживелица.

Фалшиви каузи, които подменят християнския пост, чиято цел е да даде власт на човека над злото в него и да го изпълни със Сила отгоре, с веганско въздържание в името на климата.

Наука, която се представя в полза на човека и неговия прогресизъм, но всъщност служеща на мултимилиардни корпорации, налагащи задължителни експериментални препарати и заклеймяващи научния дебат. Изкривяващи, както законите на природата, така и тези на закона, връщащи ни към мракобесието на тоталитаризма, подкрепено със социално канселиране, уволнение от работа и създаване на сегрегации и разделения в обществото.

Лозунги за мир, гарнирани с желание за мъст, омраза и оръжия. Призиви за съчувствие към жертвите на войната, но без отделяне зловредните политики на техните правителства, довели до самата война. Битка срещу расизма, но същевременно заклеймяване и тотално демонизиране населението и културата на цяла една националност.

Трансхуманистични идеи, които уж са за развитието на човека, но водят до тежка дигитализация на личния живот и тоталитарна държавна намеса в него, целенасочено виртуално пристрастяване на деца, както и легализиране на произволната евтаназия и асистираното самоубийство.

Примерите са многобройни, но това, което ги обединява са лицемерието и човеконенавистните идеи в тях, облечени като борби за правата на човека, отричащи неговото свещено начало и непреходност, проповядващи, че човекът е еволюирало животно с примитивни нагони, над които няма власт и което от всичкото отгоре е вредно за природата.

Всичките тези модерни идеологии правят опити да се борят срещу последствията от злото, но отказват да воюват срещу корените и причините за това зло като един фалшив лекар, който отказва да изреже гноясалата рана на пациента си, а само я тушира, което в крайна сметка води до ампутиране на човешкия потенциал и природа.

Жертвата на кръста

Христовата смърт и противоречието на Кръста, който се явява Вратата, която разделя и свързва световете в човека, прави възможно отделянето на гнойта от тъканта на човешката душа, на лъжата от Истината, на заблудите и истинските причини за злото в живота на всеки човек и прави възможно съединяването му с животворните Сили на Светлината, които му дават власт и сила да развие истинската си същност и потенциал за творене на Добро. Добро, което не е яхнато от външни внушения, нито е обсебено от пропагандата на деня, а води до добрите плодове и резултати в живота на всеки човек, а оттам и на добруването на цялото общество.

Тези, които обичат Истината, ще оставят полуистините, налагащи фалшивите и посредствени модели за добро и зло и ще намерят в Кръста изцеление, отговор за своята истинска идентичност, както и Път към нови начала, Радост, Светлина и Живот.

Триумфът на християнството, Гюстав Доре

Автори:

Яна Първанова и
Николай Първанов


 *1 Битие 3 глава

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0