Forgivness

Свещеното право на живот и кризата с абортите

Рядко хората разглеждат проблема с абортите от тази гледна точка. Но това е може би най-важната призма, през която следва да пречупваме темата, особено ако твърдим, че защитаваме децата и че животът на детето е основополагаща ценност. Това е така по една проста причина – ако човек няма властта да създаде живот (няма контрол върху самото зачеване), то тогава защо ще има правото да го отнема?

Забрана на абортите или защита на правото на живот?

Покрай решението на Конституционния съд на Полша да обяви за противоконституционно прекъсването на бременността заради предполагаеми увреждания на плода се разпалиха големи дискусии в Европа, а и по света. Много от медиите представиха решението като забрана на абортите, но това е доста манипулативно и дори откровено погрешно представяне на ситуацията. Всъщност става дума не за забрана на абортите, нито за ограничаване на правата на жените, а за защита на правото на живот и на възможността всяка майка, която иска да роди своето бебе, да направи това свободно, без да й бъде оказван натиск да премахне детето си под предлог, че може да е болно.

Съдът не е забранил абортите в Полша – прекъсване на бременността се допуска, когато има опасност за живота или здравето на майката, а също в случай на престъпление – изнасилване или кръвосмешение. Конституционните съдии всъщност ограничиха възможността за убиване на бебета, които по лични или медицински причини са преценени като нежелани или негодни за живот, като по този начин пресякоха възможността за злоупотреби с „правото на избор“ или с налагането на „научни“ становища за определяне на това кое дете е „подходящо“ да живее и кое трябва да умре. Съдът също така защити лекарите от това да бъдат принуждавани против своите убеждения и в нарушение на Хипократовата клетва да извършват аборти, ставайки съучастници в отнемането на човешки животи.

Как медиите оформят общественото мнение чрез начина, по който представят информацията

Доста манипулативен е начинът, по който се използва думата „забрана“ в случая. Това понятие е любимо на неолибералните медии, когато искат да настроят хората против нещо или някого: обявяват, че някой забранява нещо и по този начин пораждат у хората първосигнално желание за съпротива. Защото когато се каже, че се забранява нещо, се създава усещането, че ти се отнемат някакви свободи – досега си можел да го правиш, а вече не можеш (въпреки че абортът не е никаква свобода, а проклетия както за хората, които убиват неродените си деца, така и за тези, които извършват самата манипулация на убиването).

Абортът е представян по този начин за наивниците – като право или едва ли не някаква особена привилегия. Но в действителност е ощетяване и осакатяване на жената – във физическо, психическо и всякакво друго отношение. А и много от хората, които се представят за големи защитници на „правото“ да си убиваш децата, никога не са правили аборт, само говорят заучени фрази, с които заблуждават лековерните, че това едва ли не е някакво велико блаженство, до което „трябва“ да имат достъп всички.

Много добре измислен закон

Голям вой нададоха „прогресивните“ лобита и срещу закона, приет от американския щат Тексас, в защита на правото на децата да се родят и да живеят. Законът осигурява закрила на плода още от момента, в който бъде установено наличието на пулс. При подписването на новото законодателство губернаторът Грег Абът заяви:

Нашият Създател ни е дарил с правото на живот и въпреки това милиони деца губят своето право на живот всяка година заради аборта“.

По думите му целта на този закон е спасяването на детски животи „от опустошението на аборта“.

Законът в Тексас е много добре измислен и създава големи тревоги на радетелите на „правото“ за убиване на неродени деца, тъй като вместо да възлага на властите да отговарят за неговото прилагане, дава възможност на обикновените граждани да завеждат съдебни дела срещу всяко лице или институция, предоставяща услуги за извършване на аборт, както и срещу всеки, който помага на някого да направи аборт след установяване на сърдечна дейност на плода.

Защитниците на живота се надяват, че по този начин ще могат да преодолеят юридическите спънки, които обичайно затрудняват мерките за борба с абортите, когато се стигне до съд. Обикновено доставчиците на услугата аборт съдят съответния щат, за да спрат прилагането на даден закон против абортите, но в случая с новия закон в Тексас няма щатски служител, който да отговаря за прилагането на законодателството, следователно лицата и институциите, предоставящи аборти, няма кого да съдят.

„Това е напълно уникален и много умно направен закон“, заяви професорът по конституционно право Джош Блекмън. По думите му организации, застъпващи се за абортите – като „Планирано родителство“, не могат да заведат съдебно дело и да съдят министъра на правосъдието на Тексас, както обичайно биха постъпили, защото той не отговаря за прилагането на закона. „По същество те просто трябва да стоят и да чакат да ги съдят“, каза юристът.

Твое ли си е тялото?

В споровете относно абортите някои хора излизат с аргумента, че тялото си е тяхно и затова могат да правят с него каквото си искат. Истината обаче е, че тялото не си е тяхно. Щеше да си е тяхно, ако са се създали сами. Но след като никой не се е създал сам, значи тялото не си е негово/нейно. Тялото е дадено на всеки за временно ползване, за да ти служи за това, което ти е необходимо, а ти да се грижиш за него като добър стопанин. Когато някой злоупотребява с тялото си, понася съответните последици. Някои хора искат да вършат неща, без да понасят последиците от тях, но това е невъзможно.

Телата на всички хора са им дадени от Твореца посредством техните родители. От юридическа гледна точка само Този, Който е създал тялото и го е дал на човека, има пълни права на собственост върху него. Всеки човек е временен ползвател на „своето“ тяло. Освен това телата на всички хора са им дадени безвъзмездно – никой не плаща наем на Собственика. Но за да може тялото да ви върши работа, трябва да спазвате указанията за използване, т.е. да се съобразявате с естествените закони, вложени от Създателя.

А и всеки е отговорен пред Твореца как използва тялото си; и когато приключи временното му използване и дойде моментът да го върне на Собственика, ще дава отчет какво е правил с него, като в зависимост от това дали го е ползвал по предназначение или не, ще му бъде дадено друго тяло, от нов вид, или ще остане без тяло.

Тялото е голямо съкровище и блажени са тези, които го ценят и са благодарни на Твореца, Който им го е дал, както и на своите родители, чрез които са получили телесност. Всеки човек трябва да е признателен на родителите си за това, че са му дали живот и не са решили да го премахнат още в утробата, както правят, за съжаление, толкова много хора.

Поръчково убийство

Абортът е вид поръчково убийство, при което родителят е поръчителят, а този, който изпълнява самата интервенция, е физическият извършител. Лекарите и другите лица, които извършват аборти, влизат в ролята на наемни убийци, на които се плаща, за да ликвидират човешко същество.

При това абортът е особено жестоко убийство – първо, заради самия начин на убиване на бебето в утробата, и второ, защото това е акт срещу най-невинните, уязвими и беззащитни човешки същества, които по никакъв начин не могат да се предпазят или да противодействат на подобно посегателство срещу живота им.

Законова защита

Затова е необходимо да има законова защита на неродените деца, които са пълноценни човешки същества. Животът започва от момента на зачеването и е напълно неоснователно да се определят каквито и да е срокове от началото на бременността, до които е „допустимо“ да се извършва аборт.

Човешкият живот има една и съща стойност както преди, така и след раждането. Детето, което все още е неродено, по никакъв начин не е по-малоценно от това, което е вече родено. Както се смята за недопустимо някой да си убие вече роденото дете, така е недопустимо и убиването на все още нероденото. Отнемането на човешки живот е убийство – както преди, така и след раждането.

И ако медицината полага толкова големи грижи за родените деца, включително за децата с увреждания, по същия начин трябва да се грижи, да цени и да защитава живота на неродените (защото всеки човек първо е нероден, а после се ражда), а не да ги смята за непълноценни човешки същества и да измисля всевъзможни оправдания за тяхното убиване.

А и не може въз основа на медицински критерии да се определя дали някой е годен за живот или не – животът има смисъл сам по себе си, независимо от всякакви обстоятелства, включително от това дали си здрав или не, както и от това при какви условия живееш или какво е „качеството“ на живота ти (няма такова нещо като некачествен живот – животът си е живот и винаги има смисъл да бъде живян).

Така че никакви медицински преценки и становища за наличие или вероятност от някакви увреждания или заболявания на плода не могат да служат като основание за прекъсване на бременността. Нито медицината, нито лекарите могат да определят кой да живее и кой да умре. Това е работа само на Бог, Който дава и отнема живота.

Работата на медицината и на лекарите е да съдействат на живота и да го пазят, без да си позволяват да се произнасят по въпроси, които не са от тяхната компетентност, нито да дават мнения, да правят внушения или да извършват каквито и да е други действия, които могат да бъдат възприети като подстрекаване към отнемане на човешки живот.

Освен това, никой човек не може със сигурност да каже дали едно бебе ще се роди болно или не, както и дали впоследствие няма да се разболее. А и това, че според материалистичната медицина дадено заболяване се води за нелечимо, не значи, че то наистина е нелечимо, а само означава, че възможностите на медицината са ограничени и тя не може да го лекува, но Друг може, тъй като възможностите Му са неограничени.

Необходимо е също така да има правна защита на лекарите, които не искат да извършват аборти и да бъдат отговорни за отнемането на човешки живот. Подобна позиция в защита на живота би трябвало да се смята за достойна и похвална, а не да бъде повод за налагане на наказания на такива лекари или за тяхното остракиране от медицинската общност.

Трябва да бъде осигурена и защита на родителите, които не искат да си убиват децата по никаква причина, включително медицински основания и лекарски препоръки и внушения. Затова е недопустимо здравни служители или който и да било да оказва натиск върху родителите за извършване на аборт под какъвто и да е претекст.

Също така е недопустимо родителите, които искат да родят децата си независимо от всичко, да бъдат обиждани, унижавани или обявявани едва ли не за религиозни фанатици – това не е фанатизъм, а правилно отношение и ценене на живота, което трябва да бъде насърчавано и уважавано.

Какво е положението в България?

Едно от големите „постижения“ на социализма/комунизма, наред с всички други причинени от него злини, е масовото въвеждане на практиката на абортите. През 1956 г. в България са узаконени абортите „по желание“ и настава истинска касапница на неродени бебета. (Това „нововъведение“, направено от комунистите след твърдото им установяване на власт, е по примера, естествено, на по-големия съветски „брат“ – след болшевишката революция Съветска Русия става първата държава в света, която повсеместно разрешава абортите при всякакви обстоятелства).

В следосвобожденска България абортите са били незаконни и лекарите, които са извършвали подобни манипулации, са били лишавани от право да практикуват медицина. Но при „соца“, в резултат на развихрилия се разврат, материализъм и атеизъм, отношението към живота се променя, като през 1970-те години е върховото ниво на избиването на неродени бебета в България. От 1960-те години нататък броят на абортите (и то само официално регистрираните) ежегодно е между 100 000 и 150 000 (през 1971 г. и 1972 г. дори стига до почти 155 000, а от 1977 г. нататък неизменно надхвърля броя на родените деца).

За сравнение, в днешно време (при толкова оплюваната демокрация от някои носталгично настроени фенове на соца) абортите значително са намалели – по около 25 000 през последните години, въпреки че и това е много високо ниво, като се има предвид, че даже един погубен детски живот е трагедия. А броят на родените деца в България след 2000 г., за разлика от периода на „зрелия“ социализъм, неизменно надхвърля броя на абортите – през последните години според статистическите данни се раждат между 60 000 и 70 000 бебета годишно. Тази положителна тенденция трябва да продължи въпреки всички опити за спъването на развитието на България и нечистоплътните амбиции за връщането ѝ назад към мрачното минало на социализма/комунизма.

Има ли обществена и политическа воля в България за защита на правото на живот?

Примерите от Полша и Тексас са много положителни и е добре гражданското общество в България, както и политиците да обърнат по-сериозно внимание на защитата на правото на живот, като предприемат активни действия в тази посока, включително по законодателен път. Особено с оглед претенцията на мнозина за борба с демографската криза. Направо е смешно, даже трагично, да се говори за право на аборт (абсурдното е, че се води „човешко право“ и в Европейския съюз), а при отрицателен естествен прираст – направо цинично.

Разбира се, най-добре би било, ако хората имат правилно отношение към живота, правилно разбиране за предназначението на тялото, за предназначението на секса и живеят съобразно заложените от Твореца естествени закони, без да злоупотребяват със себе си и с другите.

Но това е една идеална ситуация, която не съществува на практика, затова са необходими защити срещу злоупотребите. Обявяването на умишленото прекъсване на бременността като незаконно и подлежащо на наказание деяние е една важна гаранция в това отношение.

Някой може да възрази, че подобна мярка би довела до процъфтяване на незаконните аборти, но това е абсурден аргумент – по същата логика нека да узаконим убийствата, кражбите, изнасилванията, измамите и другите престъпления, защото, видите ли, така няма да има нужда хората, които искат да вършат тези злодеяние, да прибягват до незаконни действия.

Добре е да се знае, че абортът е нещо зло – именно това е смисълът на поставянето му извън закона. Когато нещо е незаконно, тогава е явно за всеки, че не е редно да го прави, защото ако го прави, ще има последствия под формата на наказание (освен вредите, които сам си причинява човек с извършването му, защото всеки, който върши зло, вреди най-вече на себе си и ощетява собствения си живот).

Обявяването на едно деяние за престъпление и предвиждането на санкция за неговото извършване има както възпитателен ефект – като показва кое е добро и кое е зло и че всяко нещо си има последици – така и възпиращ ефект – като отказва някого от извършването на дадено злодеяние поради последиците от него. А също така има предпазващ ефект – и то двоен, защото опазва както потенциалния извършител от извършването на зло, така и потенциалната жертва от вредите от това злодеяние. Ако едно законодателство не прави това, значи не си върши работата и трябва да бъде променено.

Освен законодателните действия има и други полезни практики, които е добре да се въведат в България:

  • Ражданията и абортите да се извършват в различни здравни заведения, а не в едни и същи (даже местата, където се извършват аборти, не би трябвало да се наричат здравни, а антиздравни и противни на живота). Да не бъдат смесвани жени, които искат да износят и родят своя плод, с такива, които искат да го премахнат.

Всичко, което е свързано с грижата за плода, опазването на бременността и довеждането й до благополучен завършек, да бъде на едно място, а процедурите, които се отнасят до нейното прекъсване, да се правят другаде. По този начин ще се елиминира опасността от фатални грешки, при които жени, постъпващи в болница, за да получат помощ във връзка със своята бременност и износването на плода, биват обърквани с жени, идващи, за да направят аборт.

Рискът от подобни грешки с необратими последици е напълно реален, когато съществува такова смесване. Има случаи, при които на жени, дошли за получаване на помощ във връзка с бременността, погрешка им се поставя инжекция за аборт и те губят плода си. Подобни, меко казано, „гафове“ са недопустими. Недопустимо е в едно и също болнично отделение и дори в една и съща стая да бъдат настанявани както жени, приети за грижи във връзка с бременността, така и жени, дошли за аборт, каквато практика съществува в болници в България.

Това са две напълно различни и противоположни неща, които трябва да се извършват на различни места. Между родилен дом и място за изтребление на деца няма нищо общо и не е редно, нито нормално те да бъдат обединявани.

  • Лекарите, които извършват аборти, да не се занимават с раждания, и обратно – тези, които извършват раждания, да не се занимават с аборти. Нека да има специализация и разделение, за да се знае кой служи на живота и кой – на смъртта.
  • Към местата, където се извършват аборти, е добре да бъдат назначавани свещеници (или други просветени хора, имащи правилно разбиране и отношение към живота), с които да могат да се посъветват жените, идващи за премахване на плода (а и мъжете, които подтикват жените към аборт).

Това е изключително важно и необходимо и може да бъде животоспасяващо. По този начин жените ще имат информиран избор и може да преосмислят своето намерение. Чрез подобна консултация те могат да получат подкрепа и насърчение, което да им вдъхне сили, надежда и вяра и да им даде мъдрост, за да вземат доброто решение от любов и свободна воля, а не погрешното от страх и под натиск, притиснати от различни обстоятелства.

Любовта към Живота

Именно любовта е разковничето. Да вземеш решение от любов към живота, а не от страх. Абортът е решение от страх. Раждането е решение от любов. Всяко дете иска да се роди. То затова се е и заченало – за да дойде на този свят. Абортът е отнемане на правото на едно човешко същество да се роди, лишаването му от възможността да живее. По-добре е дори да родиш дете и да го изоставиш – поне му даваш шанс за живот и някой може да се погрижи за него (Провидението ще промисли), отколкото да го убиеш в утробата, без  право на глас, без избор, без никакъв шанс да оцелее; или поне го дай на някой друг, който иска да има дете, но не може и страда за това. Грехота е толкова много неродени бебета да бъдат убивани, при положение че има толкова много хора, които копнеят за деца, но нямат.

Никое дете не заслужава да бъде „нежелано“ или определяно като „негодно“. Всяко дете би трябвало да бъде обичано и да му бъде даден шанс да се роди и да живее. Смисълът на живота не се определя от някакви външни условия и субективни стандарти за „качество“.  Животът има смисъл сам по себе си, независимо при какви обстоятелства се живее. Животът и неговото опазване е най-висше право и задължение на всеки човек.

Статията първоначално е публиквана в: БОГАРИ МЕДИЯ

СВЕЩЕНОТО ПРАВО НА ЖИВОТ И КРИЗАТА С АБОРТИТЕ

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0