За вълшебните същества и предмети в българските народни приказки и в свещените писания – III част
За вълшeбствата в приказката Тримата братя и златната ябълка
Клайв Луис е казал: „Един ден ти ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки“. Приказките са невероятен, вълшебен свят, в който ние сме потопени от детството си. Докато сме малки, техният смисъл за нас е един, но пораствайки, откриваме тяхната дълбочина и способност да ни водят в пътищата към мъдростта и избавлението.
Приказката започва как една майка имала трима сина и градина с чудно ябълково дърво. Всяка година от него се раждала по една златна ябълка. В нощта, в която тя узрявала и цялата градина грейвала, се появявала хала, която отнемала ябълката. Но един ден първият и най-голям син се възпротивил на това и рекъл на майка си, че иска да застане на дървото, да убие халата и да опази златната им ябълка.
„Мале, ще отида да вардя ябълката. Дай ми един нож и орехи, та да не заспя. Седнал най-големият син под ябълката и започнал да троши орехи. Изведнъж задухал силен вятър и дърветата се превили чак до земята. Тъмен облак закрил луната и звездите, а от него се спуснала халата, грабнала златната ябълка и докато големият син се усети, отлетяла.“
На другата година средният син отишъл да варди ябълката, но той се улисал да троши и да яде орехи и не разбрал кога халата дошла и грабнала ябълката. На третата година решил най-малкият син да отиде да пази ябълката и да чака халата, за да я убие.
„И вечерта се качил на дървото, седнал в клоните близо до ябълката и зачакал. Към полунощ се дочуло силно бучене, въздухът затреперил и халата се стрелнала към златната ябълка. Тогава най-малкият брат изведнъж изскочил и с нож в ръка се хвърлил към чудовището. Започнала такава борба, че чак земята се разтресла. Най-малкият син се биел юнашки и безстрашно нападал халата. Най-накрая й нанесъл силен удар с ножа. Тя изревала от болка, плеснала с криле и с мъка се вдигнала към облаците. Най-малкият син откъснал златната ябълка и я отнесъл на майка си.
В това време по-големите братя спели така дълбоко, че той едва ги събудил, за да тръгнат да търсят ранената хала. Следите от кръвта на раненото чудовище водели до една пещера, толкова тъмна и толкова дълбока, че дъното й не се виждало.“
И тук завръзката като при всяка приказка е първоначалното несправедливо отношение към героя, в случая към семейството, което ги принуждава да влязат в битка с халата и да тръгнат по непознати пътища. Като цяло началото на приказката говори за това,че идва ситуация в живота веднъж годишно, т.е. циклично, която е много тежка за семейството: „Тъмен облак закрил луната и звездите, чуло се силно бучене, въздухът затреперил.“
Това е денят на огненото изпитание, за което говорят Свещените писания, което първоначално изглежда много тежко. То идва да ти отнеме най-ценния плод – за един това е вярата, за друг може да бъдат добрите отношения в семейството, за трети – надеждата, за четвърти – успехът в трудовете му, увереността му. А може би и всичко това заедно. А градината е място за труд, където се раждат плодовете на ръцете. В часа на огненото изпитание от героя се иска да не заспива и да не се улисва в ядене, а да бодърства:
„И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“ Откровение 3:3
„Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране.“ Откровение 3:2
„Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.“ Марк 14:38
В приказката отново имаме символа на тримата братя, от които единият бодърства, другият се улисва в ядене и чукане на орехи, а третият изобщо не може да реагира навреме – това са три същества, които имат общ родител, те са едно семейство. Вероятно това отново са духът, душата и тялото, като най-голямо е физическото тяло, което идва първо на този свят, след това се развива душата му, а най-малкото създание, което идва последно, е духовното тяло- духовно семе, съвестта, дълбокият копнеж към мистичното, живото, вечното, истински красивото. На него е отредена победата. В живота реално ние винаги се състезаваме с това кой от тримата братя в нас ще вземе превес и ще определи посоката на нашата лична приказка.
За първия брат Свети Апостол и Евангелист Марко казва „Тялото е немощно“, а приказката ни показва – докато се усети, халата отнела ябълката. Само най-малкият брат успява – духът, който е бодър. А душата, или онези естества в нас, които изключително много се вълнуват от това да консумират, според приказката се „улисва в ядене“ – цяла вечер се улисал да троши и да яде орехи и не разбрал изобщо кога е дошла. Консуматорският поглед на душата прави човек да пропуска събитията от съществено значение за него и да не разбере какво става, кога бива ограбен.
Но бодрият дух на най-малкия брат спасил ябълката, която правила градината им да засияе, ранил халата и намерил дирите до пещерата й.
Това, че обикновено най-големият брат тръгва първи и не успява показва, че човек извървява път докато намери верните отговори, лесните отговори не винаги са верните отговори, както и че истината не е на повърхността, нито се разкрива и става очевидна от пръв поглед.Но от друга страна става ясно, че ако не успяваш, не бива да се отчайваш – в теб има естества, които имат потенциала да са победители. Но трябва да порастнеш за да стигнеш до идеята да ги използваш. В ситуации като тази на голямо изпитание човек си казва, ако имаше Бог и той беше милостив, нямаше да го споходи това. Човек разбира под понятието да има Бог – да няма зло в живота му. Но Бог казва: Бъди бодър, защото ако не бодърстваш, ще те споходя като крадец. Две коренно различни гледни точки.
Какво казва още Свещеното слово за изпитанията и случката сполетяла братята:
Откровение 3:18
„То съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.Златото, пречистено с огън, е добрият плод в душата на човек, който се пречиства в огненото изпитание. Златната ябълка да бъде опазена от летяща хала, която е образ на бурята в живота ни.
„Не се ли обърна точно така Авраам – от човек, търсещ изпървом обещанията Божии в естествения свят (което го доведе до противоречия в Египет), в ученик, следващ Христа в благоговеене и жива жертва, и така достигна да бъде притежател на истинското богатство, сиреч на пречистеното с огън Злато на Премъдростта и Знанието в Бога?“ казват свещените текстове.
За словото Божие в човека, за най-чистото и свещено съдържание в човека е писано – то трябва да бъде седем пъти пречистено в глинени пещи и пазено в пръстни съдове /хора/.
За всеки притежател на златна ябълка предстои пречистване на златото седем пъти. Което означава, че пречистването продължава и се задават нови премеждия.
Тримата братя тръгват по следите на халата.Следите от кръвта на раненото чудовище водели до една пещера, толкова тъмна и толкова дълбока, че дъното й не се виждало.
„Най-големият брат рекъл, че е най-голям юнак, и поискал него да спуснат в пещерата. Вързали го с едно въже през кръста, спуснали го, но когато стигнал до средата, той се изплашил и заклатил силно въжето, за да го изтеглят. След него се спуснал средният брат, но и той се изплашил и се качил горе. Най-после дошъл редът на най-малкия. Той казал:
— Сега аз ще сляза долу. Щом поклатя въжето един път — спускайте ме, поклатя ли го два пъти — изтеглете ме.“
И така най-малкият брат бил най-смелият, не се изплашил от тъмнината и мрака в пещерата и се спускал все по-надолу и по-надолу. Чак на третия ден той стигнал дъното на пещерата. Спускането в пещерата е вид навлизане в тъмните и неосветени места на нашата душа – там, където е само мрак, който плаши, територии, които са необлагородени, непокътнати за нас и ужасяващи. Това вероятно е сблъсък и с проблеми, в които известно време – три дена, не виждаш нищо пред себе си, нито кога ще свърши, нито как ще свърши. Ситуация, която идва да смрази душата и тялото ти, в която само бодрият ти дух няма да се изплаши. В същото време приказката ни показва, че човек не бива да бяга от страховете си, а да се взре в тях и да ги изследва, да разбере причината за тях, да се спусне и стигне до дома на халата.
След като стигнал до дома на халата най-малкият брат заварва там три пленени царкини, които играели със златните ябълки на халата, а най-малката от тях била най-красивата. Интересното в случая е, че точно тръгвайки да убива халата, изправяйки се срещу врага си, а не бягайки и страхувайки се от него, юнакът среща своята награда – три царкини, които той освобождава. Побеждавайки злото в себе си, човек освобождава в себе си и нови същности – „Като те изтеглят и видят колко си хубава, братята ми ще се скарат за тебе и няма да искат да ме изтеглят“ – казал най-малкият брат. 
Толкова красива била третата царкиня. Много пъти в човека има много красиви неща, но халата ги държи в плен, те дремят и чакат своя освободител – таланти, умения, милости, любов – но човек не може да ги прояви поради мрачните състояния, които са го пленили – комплекси за малоценност, сравнения, отчаяние и всякакво зло за убиване в нас. Друго интересно в случая, че той освобождава три царкини – така че да има за всеки брат по една за жена, всеки да може да се ожени. Което показва,че човек като победи някакво зло в живота си, победата има измерение на всички нива – и на духовни места, и на душевни и във видимия свят за негово тяло, тя е за всички сетива в човека, стига те да се покорят на най-малкия брат.
Най-красивата и най-младата царкиня измежду тях пожелала най-малкия брат за свой съпруг и му дала вълшебен пръстен :
„Вземи този пръстен. Давам ти го, защото ми харесваш. Ако горе се карат за мене, ще кажа, че ще се омъжа за този, който ми направи дрехи самотворни. А такива дрехи може да ми даде само човекът, у когото е този пръстен.
Ако братята ти не те изтеглят, ти ще постоиш още малко тук, после земята ще се отвори и ще полетиш още по-надолу. Там има два овена — бял и черен. Паднеш ли върху белия, той ще те изнесе на белия свят. Паднеш ли върху черния, той ще те отнесе на долната земя.“
Тук отново се появява мотивът за пръстена, който е заявка за брак и в същото време е и вълшебен – той може да сътвори дрехи самотворни с погалване. Т.е . новото прекрасно същество, заключено в нас, което дреме и има нужда да бъде събудено, да бъде освободено, то има способността да ни даде вълшебна дреха – самотворна премяна, нещо уникално, вълшебно, което само ти можеш да сътвориш – нещо, което не може да се купи с пари, нито някой друг го притежава, и резултат на проявено геройство. Това е дрехата, която само будният дух може да ти донесе – вероятно „бели дрехи да се облечеш“, но изработени от теб и за теб, в изпитанията, в будното и добро сърце.
И така както предполага най-малкият брат, по-големите му братя се скарват за красивата принцеса и забравят своя по-малък брат, оставят го в дълбоката пещера, мислейки само за своето благоденствие – за кого да бъде най-красивата девойка.
Това предателство и невярност към по-малкия брат на неговите по-големи братя, които вероятно в този момент изобщо и не искат да чуят за своя побратим, го изпраща на още по-големи изпитания и дълбини. „Тогава земята се разтворила, най-малкият брат пропаднал и възседнал черния овен. Той го понесъл още по-надолу, към долната земя, хвърлил го там и изчезнал.“
Овенът – мъжката овца – е изключително срещан образ в Свещените писания. В Евангелието Иисус често е наричан агнец, поради което и в иконографията на ранното християнство той обикновено е изобразяван като агне. В “Апокалипсиса” на св. Йоан Богослов думата “агнец” като име на Христос е спомената 26 пъти. Този агнец е със седем рога и седем очи и е всемогъщ и всепобеждаващ Бог, който надделява над смъртта, съдник на живи и мъртви. Тук въпреки думата “агнец” символиката повече се доближава до огнената сила и мощ на овена.
Овцата също е и символ на човека, който е част от Божието стадо, водено на паша от пастирите. Това значение е запазено и в Стария, и в Новия завет. В книгата на пророк Исаия се казва: “Ето, Господ Бог иде със сила. Като пастир ще пасе Той Своето стадо; агнета ще взема той на ръце и ще ги носи на гърдите Си и ще води дойниците” (Ис. 40:10-11). Образът на агнето и добрия пастир е често срещан евангелски мотив. “Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци”, казва Христос на своите ученици (Лук.10:3), и още: “Кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, дорде я намери? А като я намери, вдига я на раменете си радостен; и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца” (Лук. 15:4-6). Другият символен образ е свързан с необходимата кръвна жертва за изкупление на греховете Той също присъства както в Новия, така и в Стария завет. Първо е представен чрез жертвата на Авраам, на когото Бог се явил и му казал да принесе сина си в жертва, който бил и дългоочаквано Божие обещание за Авраам. В сублимния момент, когато бащата вдигнал нож над сина си, ангел Господен го спрял, а встрани стоял овен със заплетени рога в храстите. Малко преди това Исаак пита: “Ето огънят и дървата, а де е агнето?” Новозаветният отговор на този драматичен въпрос идва няколко века по-късно от устата на св. Йоан Кръстител, който, след като вижда Христос, казва: “Ето Агнецът Божий, който взима върху си греха на света” (Йоан 1:29).
И така, в дълбините на душата си юнакът бива отнесен на места, където Овенът /Христос, както и неговите овце от стадото/ го отнася – в подземие, откъдето „Можеш да си купиш злато, пречистено с огън, за да се обогатиш“, или още златото на живата вяра и мъдростта. Мястото е свързано с дълбините на себепознанието и себеочистването, отиваш в нови земи, които са пусти и необлагородени, непознати, не са като градината със златната ябълка. Там ситуацията отново е свързана с преодоляване на нови изпитания.
„Клетият момък тръгнал накъдето му видят очите. Скоро стигнал до една къщурка накрая на един голям град. В къщурката живеела бабичка, която никого си нямала и го взела да преспи при нея. За вечеря бабичката почнала да меси хляб, но вместо вода, месела го със сълзи:
– Защо плачеш, бабо? Защо месиш хляба със сълзите си? – свило се сърцето на добрия момък.
– Как да не плача, сине. Змей-суховей се е заселил наоколо, не ни дава вода да си налеем, ако не му дадем да изяде някое момиче. Аз имах шест дъщери. Давах, давах – издавах се, нито една не ми остана. Змеят вече цяла година не е пускал водата. Днес царят изпрати дъщеря си – да я глътне змеят, да се насити, да отвори реките. Утре ще имаме вода.
– Като чул това, момъкът скочил, разпитал бабата къде царската дъщеря чака змея и хукнал натам.“
Героят попада в ситуация, в която няма вода за пиене. Това е нещо като да си в пустиня – няма вода – няма слово, което да те утеши, няма ситуация, която да утоли жаждата на душата ти. Водата и водните места са важна тема в свещените книги. Това Христос прави за хората – според тях е:
„Аз изведох затворниците ти из безводния ров“ /Захария 9:11/
„Аз съм Който те преведе през голямата и страшна пустиня, гдето имаше горителни змии, скорпии и сухи безводни земи; Който ти извади вода из кременливия камък /Второзаконие 8:15/
На друго място казва: „Аз съм живата вода. Който пие от мене няма да ожаднее.“
Там, където Агнецът ще те отведе, са места, в които да отпушиш водата в себе си и край себе си. Характерно за злото е , че първото нещо, което иска да ти отнеме, е водата, да ходиш жаден – без утеха, без надежда, без удовлетворение, да месиш хляба си със сълзи, да живееш в плач.
А второто най важно нещо е да ти отнеме бъдещето – иска да изяде всички момичета в царството – онези същества, в които е бъдещето – момичетата са бъдещите майки, раждащите същества, които дават живот, символът на бъдещето. Стигнало се е дотам, че вече и царската дъщеря ще бъде пожертвана, губи се всяка надежда. И тогава юнакът, който слиза от горната земя, убива змея. „Стигнал точно когато змеят се спускал към вързаната за едно дърво царкиня. Като видяло най-малкия брат, страшилището изревало грозно и трите му глави избълвали огнени пламъци. Момъкът не трепнал, с един удар отсякъл и трите глави. Змеят издъхнал и в същия миг всички реки, извори, потоци и чешми в царството рукнали буйно. Когато царската дъщеря се върнала жива и здрава в двореца заедно със своя спасител, царят не повярвал на очите си.“
Характерно за това царство е, че никой юнак от самото царство не може да се справи със змея, а само онзи, който идва от по-високо, спуснат от Овена юнак – онзи, който е виждал и други земи и други царства, които са по-нависоко. Той е същество, което идва от по-високо ниво, той вече е последвал пътя на Овена /Агнеца/.
Трите глави на змея, на злото според Св. Ап. Йоан, биват описани така: „Похотта на плътта, пожеланието на очите, тщеславието /гордостта/ житейска, не е от Отца, но е от този свят“. 
Докато човек храни похотта на плътта, пожеланието на очите и гордостта житейска, няма да може да отпуши кладенците с вода, ще меси хляба си със сълзи и ще храни тези същности с момите си, ще заплати за това с бъдещето си. Характерно за тези същности на змея е, че правят човек да не излиза от състояние на глад и жажда. Непрекъснато да иска да насища някакъв глад в себе си както змеят непрекъснато иска да яде девойки. Докато водите, които потичат след неговата смърт, са състояния, в които човек може да напоява, да се грижи, да дава. От душата на човека потича вода, която напоява както него самия, така и всичко край него.
След това удивеният цар предложил на героя да наследи царството му.
Но момъкът искал да се върне в горната земя, при трите девойки и при братята си, където е и домът му.Трудно било желанието му за изпълнение, защото до горната земя не се качва човек лесно, но се намерил един орел на 300 години, който бил ходил в горната земя и знаел пътя до там.
„Викнали орела и царят го попитал:
– Можеш ли да изнесеш този човек пет земи нагоре?
– Изнасям го – рекъл орелът – но сега се събличам. Гол съм, та не мога сега.
– А кога ще се облечеш пак?
– Ще се облека, когато изхраните две родени днес биволчета. Като пораснат, заколете ги, нарежете месото им на парчета. След това напълнете едната кожа с месото, а другата с вода. Направете една клетка, завържете я с железни вериги и сложете вътре кожите. Тогава ме извикайте – аз ще съм се облякъл.“
И така изпълнили повелята на орела и орелът и момъкът потеглили на път към горната земя.
В други варианти на приказката, момъкът първо спасил малките орлета на една орлица, които триглава змия искала да изяде. И след това орлите му предложили начин за спасение.
„Влез в клетката – рекла птицата на най-малкия брат. – Аз ще те понеса нагоре. Като кажа “га”, ще ми даваш месо. Кажа ли “пиу”, ще ми даваш вода. Литнал орелът и понесъл юнака. Кажел ли “га”, юнакът му давал месо, кажел ли “пиу”, давал му вода. Но приготвеното месо не стигнало и момъкът тихомълком започнал да реже от нозете си. Най-сетне стигнали горната земя.“
Орелът е птица, която „се издига високо и поставя гнездото си между звездите“ /Авдий 1:4/
„И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея.“ /Откровение 12:14/
„И видях, и чух един орел, който летеше всред небето и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят.“ /Откровение 8:13/
Символиката на орела в случая не е граблива и хищна птица, която идва да разкъса, а по-скоро ангелска същност, която може да те отведе високо, да ти даде шанса да полетиш на небесни места, да поставиш гнездото си между звездите.
В случая орелът с ангелска същност, който иска да послужи на героя, иска да бъде нахранен. Истинският герой, който желае да се издигне на небесни места, трябва да храни ангели. Те могат да го понесат към висините, но цената за това е той да ги храни.
Св. Апостол и евангелист Лука казва за вярата, че „прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.“ Лука 13:19
Вярата на човека е предназначена да храни небесните птици, ангелските същности, докато неверието и подигравките хранят демони. Ангелите са небесни същества, които ако ги храниш, могат да те отведат високо „пет земи над теб“. Но в един момент свършва храната и момъкът е принуден да реже собствената си плът. След като се качват на горната земя, орелът разбира, че момъкът е рязал собствената си плът, и изцелява раните му. В някои варианти на приказката – го погалва с перата от крилата си и те оздравяват, в друг вариант му полива нозете с жива вода, за да оздравее и да може да ходи. Орелът го излекува и той си тръгва за дома. Интересното в случая е, че външната храна свършва на най-високите места и там юнакът реже плътта си. Това са процеси свързани с отрязване на част от теб, по пътя ти към горната земя трябва да оставиш част от себе си, от разбиранията си, от това, с което по принцип ходиш, твоята главна цел да бъде да нахраниш ангелските същества в теб, онези, които ти служат.
Или Свещените книги са го казали по този начин: „И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла.“
След това момъкът се върнал при братята си, които още се карали за най-красивата девойка, направил й дрехи „самотворни“ и се оженил за нея.
Друго характерно за тази приказка е, че със символиката на убития триглав змей и отпушването на водите тя напомня подвига на Св. Георги, както и на античния тракийски херос /Херо – Геро, Херос – Герой/. Имаме герой победител над силите на хаоса. И до днес българинът е подвластен на архетипа „Идването на Спасителя, който ще възстанови разрушения ред”. Така, тръгвайки от елитарния тракийски Херос, този образ се превъплъщава в „Славният стопан”, Крали Марко, Свети Георги, Дядо Иван – руските братушки, и цяла поредица по-късни проявления и до ден днешен. Но приказката ни казва, че истинският Спасител е само този, който Овенът или Агнецът спусне от високите места при хората в долното царство.
Автор: Керанка Бинева
Прекрасно и полезно