Война — само слухът за нея разтреперва всеки човек, защото воденето и последиците от една война са ужасни. Днес всеки копнее за мир, но мир няма, защото никога няма да дойде мир в сърцата, в които той липсва. А външната война е резултат от вътрешната липса на мир.

Преди да се яви външната форма на войната, съществуваше друга война, скрита за физическите очи на човека. Тя беше почнала преди човекът да се появи на света. Ние не знаем точно кога е започнала, но с нашето явяване станахме участници в нея. Тя е много по-страшна и ужасна от физическата, защото победата дава вечното спасение на душата, а поражението — вечното й погубване.

В моите пътувания из различни страни ми се случи да посетя прочутия материк „Земя“. Тази страна е много обширна; тя лежи между два полюса и е точно в средата между четирите страни на вселената. Тя е изобилно напоявана, украсена е с неизброимо много планини и долини, с отлично местоположение, добре населена е и колкото можах да забележа, има плодородна почва и приятен въздух.

Нейните жители не са всички с еднакъв цвят, език, начин на живот и религия; казва се, че те са така различни помежду си, както са разнообразни планетите. Едни от тях са праведни, а други — неправедни.

И така, в тази приятна страна „Земя“ има красив град с изящно устройство, населен с жители, които заедно със самия град се наричат Душа. По своята архитектура градът е забележителен, по положението си — удобен, привилегиите му са отлични и съответстващи на неговия произход, така че смело може да се каже, както това вече беше казано за материка, на който той е построен — „няма равен на него под небесата.

Както вече казах, бе ми определено да пътувам из тази страна. Аз прекарах там толкова дълго време, че най-накрая научих тамошния език и приех обичаите и нравите на жителите. И право да си кажа, с наслаждение гледах и слушах много неща, които видях и чух между тях. Ей, дори щях да се съглася да живея там и да умра като туземец (дотолкова бях пленен от тях и техните дела), ако моят Началник не бе пратил за мене, като ми заповядваше да се върна у дома, за да ме прати по друга негова работа.

Този град стои между два свята. Първият му Архитект и Основател, както това узнах от летописите, бил някой си Шадай, който го построил за свое лично наслаждение. Той го създал като отблясък на всичко хубаво и венец на всички свои творения. Поставил го даже да управлява на всичко, което има в страната. Ей, града в начало беше така прекрасен, казват някои, че небесните жители слизали да го видят и му възпели радостна хвалебна песен. И цар Шадай го направил не само красив, но и силен, за да има господство над всички страни наоколо. На всички бе заповядано да признаят града Душа за свой владетел и всички се радваха да му отдават почест. Дори на града Душа беше дадена власт и сила от самия цар Шадай да изисква от всеки покорност и да накаже ония, които отхвърлят подобно служение.

Сред града Душа беше издигнат забележителен и разкошен дворец, който по отношение на здравината на постройката можеше да се нарече „замък“, а по красота — „рай“; по обширността си това здание можеше да вмести в себе си целия свят. Това място цар Шадай предназначи лично за себе си — там нямаше право да живее никой друг; първо — защото то беше неговото любимо място за живеене, й второ — така външните врагове не можеха никога да смутят жителите. Шадай направи това място гарнизон и повери защитата му на самите жители на града Душа.

Стените на града Душа бяха така добре съградени, така здрави, че без разрешението на жителите никой не можеше нито да ги разклати, нито пък да ги разруши. Защото в това лежеше превъзходната мъдрост на Оня, който беше съградил града Душа — никоя враждебна сила не беше в състояние да разруши стените без съгласието на жителите.

Този забележителен града Душа имаше пет порти за влизане и излизане. Те съответстваха на стените и никой чужденец не можеше да влезе без разрешението на жителите на града. Ето тяхното наименование: порта „Ухо“, порта „Око“, порта „Уста“, порта „Нос“ и порта „Чувство“.

И други неща имаше, които принадлежаха на града Душа, които, като прибавите към казаните вече, увеличават славата и силата на мястото; а също така между стените постоянно имаше достатъчно количество провизии. Той имаше най-добрите, най-мъдрите и най-превъзходните закони, които тогава съществуваха в света.

Между жителите нямаше нито един злодеец, нито пък изменник; всички бяха верни, със силна привързаност един към друг, а това, вие знаете, е най-важно за славата и безопасността на един град. Освен това те винаги можеха да се наслаждават на присъствието на своя цар и се ползваха от неговото покровителство (докато имаха добрината да бъдат верни на цар Шадай).

Но веднъж някой си на име Сатанаил, мощен великан, намислил да нападне прочутия град Душа, да го превземе и да го направи свое владение. Този великан беше княз на черните и на бесовете. Но нека първо да разгледаме произхода на Сатанаил, а след това да узнаем по какъв начин той завладя прочутия град Душа.

Сатанаил всъщност е велик и силен княз, а заедно с това — беден и просяк. Отначало той беше един от слугите на цар Шадай, който го назначи на висока и почетна длъжност, като го направи началник на едно от най-добрите свои владения. (По онова време този Сатанаил беше наричан Син на зората). И това положение му донесе много слава, величие и придобивки, които можеха да задоволят неговото ненаситно сърце, ако то не беше толкова голямо, колкото самия пъкъл. Като се виждаше така въздигнат до величие и почести, умът му копнееше за още по-високо положение — какво можеше да прави, освен да мисли как сам да стане господар на всичко и да има върховната власт след Шадай (а това достойно положение царят вече беше дал на единствения си Син). И ето, Сатанаил започна да обмисля как да изпълни замисъла си и извика някои от своите подчинени да го обсъдят; те изявиха готовност да му помогнат. Най-после дойдоха до заключение, че трябва да се опитат да убият царския син, за да могат те да получат наследството. Заговорът беше направен, времето определено, заповедта дадена. Бунтовниците се събраха и нападението започна. Обаче сам царят и неговият син, като имаха всевиждащо и вездесъщо око, знаеха всичко, което ставаше в техните владения, и Шадай, който обичаше сина си както себе си, възнегодува и се натъжи за станалото. Затова той задържа всичките бунтовници още при първия им опит за покушение на неговия син, изобличи ги в предателство, размирие и заговор, и всички заедно затвори в едно място, където бяха лишени от всяко негово доверие, чест, блага и бъдещо повишение в каквато и да е длъжност. По такъв начин те бяха изгонени от царското присъствие, оковани във вериги и хвърлени в ужасен, тъмен ров без никаква надежда за каквато и да е царска милост. Там ги очаква съд, предназначен за тях в неизвестно за тях време.

След това царско решение бунтовниците таяха не само чувства на гордост и честолюбие, но и коварно затаена злоба против Шадай и неговия син. Те с ярост се движеха от място на място, а целта им беше да развалят и осквернят всичко, което беше притежание и създание на Шадай, и с това да отмъстят за полученото от него достойно наказание.

И така, те се спуснаха към материка Земя и се упътиха към град Душа. Като се убедиха, че този град е най-хубавото творение на царя и при това най-скъпото на сърцето му, те, след кратко обсъждане помежду си, решиха да го нападнат и завладеят. Решиха се на това, защото всички бяха свидетели на строежа и украсяването на града и знаеха, че царят го беше определил за своя лична радост. И когато намериха мястото, огласиха въздуха с вик на тържество и този вик беше ужасен, както дивия рев на лъва, който е намерил плячка, като си казаха: „Намерихме страната и открихме как да отмъстим на Шадай за онова, което той ни стори.“

Бунтовниците се събраха на военен съвет, като обсъдиха подробно средствата за завладяване на града и поставиха за особено разглеждане четири въпроса:

  1. Да се явят ли всички заедно пред града Душа?
  2. Да се съберат ли и застанат пред града Душа в това същото окъсано облекло, в което сега са облечени?
  3. Да открият ли веднага на града Душа своите намерения или да го измамят с лъжливи думи и хитрости)?
  4. Да възложат ли на някои от своите да убият всеки жител на града Душа, като поставят засади, и по такъв начин по-успешно да достигнат целта — завладяването на града?

На първото предложение последва отрицателен отговор, защото: ако те всички изведнъж се покажат пред града, несъмнено това само ще изплаши жителите и те ще усилят стражата, докато появяването само на един от тях едва ли ще доведе до такова действие. При това Сатанаил забеляза още, че ако градът Душа се изплаши, тогава ще бъде невъзможно да се завладее, защото никой без съгласието на града не може да влезе в него. И затова нека малцина или даже само един да се яви пред града Душа; „и според мен, прибави Сатанаил, нека сам да отида“. Всички се съгласиха на това предложение.

След това те започнаха да обсъждат втория въпрос. Всички се съгласиха, че и тази идея трябва да бъде отхвърлена, защото до това време градът Душа е имал работа само с невидими същества и още не е видял никого в такъв жалък и отвратителен вид. Това беше мнението на яростния Алекто. А Аполион прибави:

— Съвършено вярно, достатъчно е един от нас да се покаже в своя сегашен образ, за да внуши на града Душа такъв род мисли, от които той да се смути духом и това да го застави да бъде предпазлив и както се изрази уважаемият Сатанаил, тогава ние трябва да се откажем от превземането на града.

Тук го прекъсна мощният великан Веелзевул:

— Точно това е и моето мнение, защото жителите на града Душа са виждали не един път същества, каквито и ние бяхме преди; но те още не са срещали такива, каквито сме сега, и според мен трябва да се покажем в такъв образ, с какъвто те вече са свикнали.

Всички се съгласиха с това и започнаха да обсъждат в какъв образ да се яви Сатанаил. Един предлагаше едно, друг — друго. Най-после Веелзевул предложи техният началник да се преобрази в такова създание, което е подчинено на града Душа, „защото — прибави той, — такива създания не само са му познати, но и подвластни: от тях той не ще очаква зло. И така, нека нашият началник вземе образа на това животно, което там се счита за най-умно“. Одобрителни възгласи подкрепиха това предложение и беше решено Сатанаил да се преобрази на змия, която по онова време беше така обикновена, както сега птичката е позната на всяко дете. После преминаха към третата точка.

Третото предложение също не беше прието, защото градът Душа имаше силни жители в силно укрепен град, на който стените и вратите бяха непревземаеми (а да не говорим за самия замък) и изобщо не можеше да се влезе в града, ако жителите не са съгласни.

— При това — прибави Легион, който за пръв път изказа тук своето мнение, — ако те узнаят за нашето намерение, веднага биха се обърнали към Царя за помощ. Тогава на всички ни е известно какво ни очаква. Затова трябва да ги нападнем предпазливо, като прикрием истинските си намерения с лъжа, лъст и други приятни думи, като ги уверяваме в това, което никога няма да стане, и им обещаваме това, което никога няма да получат. Ето по какъв начин само можем да завладеем града Душа и жителите му, да ги заставим да ни отворят портите на града и да пожелаят да ни видят между себе си. Аз мисля, че жителите на града Душа са прост и невинен народ, честен и правдив. Те още не знаят какво е това обсада с измама, злоба и лицемерие. За лъжата те нямат и понятие и под тази маска ние може да бъдем уверени, че там не ще ни познаят, и всичко, каквото кажем, ще бъде прието за истина, особено ако след нашите заблудителни думи им покажем безмерна любов, която като че ли ни подбужда да действаме за тяхна полза и изгода.

Никой не възрази на това. То беше така лесно прието, както потокът леко тече по надолнището на стръмна планина. Тогава започнаха да обсъждат четвъртата точка.

Тази последна точка беше приета единодушно и решиха, че преди всичко трябва да се стараят да убият един от най-видните жители на града — вожда Съпротивление. И наистина, този вожд Съпротивление беше един велик човек от града Душа, от когото великанът Сатанаил с цялата си шайка се страхуваше повече от всички други в града. „Но кой ще се наеме да извърши това убийство?“, беше следващият въпрос. Беше избран Тисифон, пазач на езерото. Така военният съвет завърши.

При свършване на военния съвет всички станаха от местата си и решиха да действат, както беше уговорено. Те се отправиха към града Душа, като всички взеха невидим образ, освен един, а този един беше Сатанаил и то не в своя образ, но в образа и тялото на змията.

Ето, най-после те приближиха града Душа и застанаха до портата „Ухо“, тъй като през това място всичко идва до слуха на градските жители, както през портата „Око“ те можеха да виждат. Всичките зли духове се разположиха при вратата и приготвиха засада за вожда Съпротивление, колкото се може по-близо до стените. Тогава те извикаха и отправиха молба за кратка среща с началниците на града. По обичая на онези времена, това беше направено така: Злокобен — оратор на Сатанаил във всички трудни моменти, затръби с тръба и най-знатните големци на града се приближиха към стените: княз Невинност, княз Твърда Воля, г-н Разбиране — градски кмет, г-н Съвест — летописецът, и вождът Съпротивление, които бяха предизвикани да видят кой е там и защо е този необикновен шум пред портата. Когато княз Твърда Воля видя тръбящия, обърна се към него и го запита: — Кой си ти, защо си дошъл тук и защо безпокоиш града с подобен шум ?

Сатанаил, с кротък глас, започна своята реч така:

— Благородници на прочутия град Душа! Смея да ви уверя, че аз съм от най-близките ваши съседи и един от тези, на когото е заповядано от царя да се подчинява и да ви служи. И за да изпълня длъжността си както трябва, аз идвам да ви предам нещо, което е много важно за вас. Затова покорно моля, не ми отказвайте, а ме изслушайте с търпение. Преди всичко аз ще ви уверя, че се грижа не за свои придобивки, но за вашето благоденствие, в което вие скоро ще се убедите. И така, господа благородници, да ви кажа истината — аз дойдох да ви посоча средство за избавяне от робството, в което вие, без сами да знаете, страдате толкова време.

При тези думи гражданите започнаха по-внимателно да се вслушват. В миг пред умовете на жителите се породиха въпросите: „Какво е това? За какво говорите? Бихте ли обяснили по-добре?“. Сатанаил продължи:

— Трябва да ви открия нещо за вашия цар, неговия закон и за самите вас. Като говоря така, аз зная, че вашият цар, естествено, е велик и мощен, но не всичко, което е казал, е вярно и е за ваша полза.

  • Не е вярно, защото заплахата, която е отправил към вас, няма да се изпълни, дори вие да нарушите забраната му. Дори да има някаква опасност, що за робство е това — винаги да живеете в страх от ужасно наказание за такова глупаво дело, като яденето на малък плод?
  • Относно неговите закони, те са и безразсъдни, и противоречиви, и непоносими. Безразсъдни са, защото наказанието, което ви заплашва, е несъразмерно с престъплението: каква връзка може да има между живота и плода на едно дърво? И при това, първото трябва да бъде отнето заради второто, съгласно закона на вашия Шадай. Те са противоречиви, защото той най-напред ви каза, че можете да ядете от всичко, а след това ви забрани плода на едно дърво. Освен това законите му са така непоносими, защото ви е забранил да ядете от такъв плод, който единствен може да ви открие непознатото от вас блаженство. Това ясно го доказва самото название на дървото: дърво на познание доброто и злото, а вие досега все още нямате това познание.

Уви, вие не можете и да разберете колко хубаво, приятно и достойно е желанието за такова познание и докато сте под управлението на вашия цар, никога няма да го получите. Защо ви е вечно да живеете в слепота и незнание? Защо да не разширите своите знания и разбирания? И така, жители на прочутия град Душа, да говорим за вас — вие не сте свободен народ. Вие сте вързани, вие сте в робство. И за какво? За някаква си ужасна заплаха, която виси над вас без всяка разумна причина и само за това, че вашият цар казал: „Да бъде така! Аз така искам“. Не е ли оскърбително за вас да мислите, че ви е забранено именно това, което единствено може да даде мъдрост и слава, защото само тогава ще се отворят вашите очи и ще бъдете като богове? Сега, след като това е вече открито, можете ли да бъдете задържани повече в робство и в по-голям плен от това, в което се намирате днес? Вие сами се убеждавате, че сте само бедни подчинени, обречени на всякакви лишения! Какви окови могат да бъдат по-ужасни от духовната слепота? Нима разумът не ви казва, че е по-добре да гледаме с очи, отколкото да бъдем в постоянно заслепение, и че е по-приятно сами да подобрим своя бит, отколкото винаги да живеем в тъмно и задушно подземие?

Докато Сатанаил говореше тези думи на града Душа, Тисифон, който стоеше наблизо до портата, стреля във вожда Съпротивление и го рани смъртоносно в главата, така че за изненада на гражданите и за насърчение на Сатанаил, краката на вожда се подкосиха и той падна мъртъв зад градските стени. След смъртта на храбрия Съпротивление — а той беше единствения войнолюбец в града — нещастната Душа се обезсърчи и нямаше сърце да се защитава. Към това се стремеше и Сатанаил.

Тогава г-н Злокобен Колебливов, който беше оратор на Сатанаил, се обърна към града Душа:

— Благородници — започна той, — моят началник сега е щастлив, че има пред себе си такива тихи и покорни слушатели, и ние се надяваме, че ще ни се отдаде да ви убедим да не отхвърляте добрия съвет. Моят началник питае към вас искрена любов и макар да е уверен, че рискува да навлече върху себе си гнева на цар Шадай, заради вас той е готов на още по-големи жертви. Безполезно е да прибавяме още нещо към гореказаното; достатъчно доказателство за истината са нашите думи: самото име на дървото може да сложи край на всички разисквания по този въпрос. Затова ще си позволя да ви дам един съвет, с разрешенис на моя началник — обсъдете неговите думи, погледнете на дървото и на плода му. Помнете, че вие не знаете още нищо и че това е средството към голямото познание. И ако вашият разум не може да разбере колко добри са нашите съвети, аз ще ви кажа само, че вие много се лъжете.

Гражданите погледнаха дървото и предположиха, че плодът му е също толкова приятен за вкуса, както е за очите, и освен това може да им даде и мъдрост. Те започнаха да се вглеждат в него и постъпиха по съвета на Злокобен Колебливов — откъснаха от плода и вкусиха забраненото им от Цар Шадай. Тук трябва да кажем, че вторият добър и знатен гражданин, княз Невинност, точно преди това действие на своите съграждани падна мъртъв пред очите им; дали беше убит от невидимо изпратена към него стрела, дали му прилоша от изнемощяване или се задуши от смрадното дихание на лукавия Злокобен, не мога да кажа; с една дума, той умря от внезапна смърт. Така умряха тези двама смели мъже, аз ги наричам смели, защото те бяха красотата и славата на града Душа, докато бяха живи. След тях не остана нито един жител на града Душа с толкова благороден дух. Всички граждани единодушно паднаха, заявиха послушание на Сатанаил и станаха негови роби и васали, както ще прочетете по-долу.

Какво правеха останалите граждани, след като тези двама мъже умряха? Нищо друго, освен това, което правят хора, намерили рая на глупостта. Сега те, както по-рано беше споменато, решиха да докажат думите на гиганта Сатанаил. Първо: направиха това, което Злокобен Колебливов ги беше научил — те гледаха, размишляваха и бяха привлечени от забранения плод; след това взеха и ядоха; и щом ядоха от забранения плод, веднага се опиха — разтвориха портите Ухо и Око, и пуснаха при себе си Сатанаил с цялата негова шайка, като напълно забравиха добрия цар Шадай, неговия закон и произнесеното им осъждение в случай на непокорност на неговата воля.

През отворените врати влезе Сатанаил и се отправи със свитата си към самия център на града, за да завладее напълно мястото. Виждайки, че жителите в тази минута силно се привързват към него, той разбра, че желязото трябва да се кове, докато е горещо, и затова се обърна към тях със следното възвание. „Уви, нещастна моя Душа!“ Действително аз ти направих голяма услуга, като те издигнах до такава почест и ти подарих част от свободата. Но уви! Уви! Нещастна Душа, сега ти още повече се нуждаеш от защитник, защото, бъди уверена, че Шадай ще дойде веднага щом научи за станалото. Той ще започне да съжалява, че ти си скъсала съюза си с него и си отхвърлила веригите от себе си. Какво ще правиш тогава? Нима след освобождението си ще се съгласиш отново да се откажеш от свободата? Какво решение ще вземеш сега?

На тези думи всички жители единодушно възкликнаха: „Ти владей над нас!“ Така той прие предложението и стана владетел на града Душа. След това първото негово дело беше да завладее замъка и така да вземе в ръцете си властта над града. И ето, той влезе в замъка, в това същото място, което беше отредено да служи за жилище и радост на цар Шадай. Там се засели княз Сатанаил.

Като се засели в замъка, той веднага го укрепи с гарнизон, снабди с провизии и употреби всички средства, за да направи невъзможно превземането му от цар Шадай или от тези, които пожелаят да го отнемат от него.

Накрая, за да се укрепи по-добре, Сатанаил намисли да измени плана на града, като събаряше здания и издигаше нови. Той счете за нужно да освободи от длъжност градския кмет, чието име беше г-н Разбиране, както и летописеца г-н Съвест.

Макар че градският кмет заедно с другите граждани се покори на волята на новия княз, последният не го считаше за надежден, като знаеше, че той е способен да вижда много неща, които за другите са недостъпни. Ето защо той реши да го очерни и да помрачи виждането му, като не само му отнеме почетното звание и власт, но и като построи висока и мрачна кула, през чиито тесни амбразури не влизат слънчеви лъчи, така че цялата постройка да бъде в мрак, без всякаква слънчева светлина. Там заповяда да го отведат, да го затворят като в тъмница и да не го пускат навън. По този начин той беше лишен от всяка възможност да бъде полезен на своите съграждани, макар и да имаше желание за това. И така, през времето, докато общината беше подвластна на Сатанаил, градският кмет по-скоро пречеше, отколкото да бъде от полза за града.

Колкото до Летописеца, почтения г-н Съвест, той беше начетен човек, отлично изучил законите на Шадай и смело, искрено изказваше истината във всички случаи; устата му беше така правдива, както главата му беше разсъдлива. Сатанаил не харесваше Летописец. Макар че от негова страна нямаше особено препятствие за възцаряването на дявола, все пак нито чест, нито ласки, нито обещания можеха да направят от него предан слуга. Естествено, Летописецът много се измени и то към лошо, като одобряваше някои нововъведения на Сатанаил; но ясно беше, че той не му служи от искрено убеждение. Той не преставаше да споменава цар Шадай, ужасяваше се от изпълнението на наказанието за престъпването на закона и тези минути се решаваше да говори против новия княз с такъв силен глас, сякаш това беше глас на разярен лъв. И понякога, когато изпадаше в силно терзание, гласът му, като трясъкът на гърма, караше целия град да трепери. Ето защо новият владетел не можеше да го търпи.

Сатанаил се страхуваше от Летописеца повече от когото и да е в града, защото неговите думи докарваха в ужас целия град: те гърмяха като тътнежа на гърма и действуваха като гръмотевични удари. Затова реши, каквото и да стане, да разврати стария Летописец, да го замае с пиянство и опияни с тщеславие. И наистина, той почти успя да разврати старика; скоро стана толкова оцапан и седеше постоянно в такава мръсотия, че едва ли можеше да различава доброто от злото. Новият владетел беше доволен от постигнатото. Освен това той намисли да увери жителите, че Летописецът е полудял и затова не трябва да обръщат внимание на неговите думи. Като доказателство посочваше неговите силни терзания и прибавяше: „Ако той беше със здрав ум, винаги би говорил спокойно, но както всички луди, по време на изстъпление говори такива глупости, че не си струва да слушате отживелия времето си старик.

С подобни действия Сатанаил убеди Душата да се надсмива и презира увещанията на старика, още повече че всеки път, когато Летописецът беше развеселен, го заставяше публично да се отрича от всички наскоро изказани от него увещания и притеснения. Летописецът започна все по-рядко да говори за Шадай, а когато заговореше, го правеше като че ли насила. При това понякога кипваше срещу неща, които друг път съвсем не забелязваше — всичките негови действия, съждения и целият му характер станаха противоречиви и неразбираеми. Понякога той изпадаше в дълбок летаргичен сън и приличаше на мъртъв. В такива моменти жителите вървяха бързо по пътя на тщеславието или играеха по свирката на великана Сатанаил.

Всеки път, когато смутената Душа се обръщаше към Сатанаил, предавайки му страшните думи на стария Летописец, новият владетел веднага я успокояваше с уверения, че всичко това са бълнувания на полудял, който говори само от любов към бъбренето, а не от съчувствие към тях. Тогава всички утихваха и в града настъпваше спокойствие. Сатанаил често се обръщаше към своите поданици със следните разсъждения: „Забележи, скъпа Душа, че освен личната ярост на старика и неговите безумни страшни думи, ние нищо друго не чуваме от самия Шадай“. И в този случай той беше лъжец, както винаги, защото всяко възвание на Летописеца не беше нищо друго, освен царския глас, на когото той беше проводник. Но Сатанаил хитро заблуждаваше, като прибавяше: „Вие сами може да се убедите, че вашият Шадай не ви цени и вашата непокорност ни най-малко не го оскърбява. Той нито за миг не дойде да се осведоми за вас и не се старае да ви върне в своето поданство. Той знае, че макар и да сте били негови, сега законно сте станали мои, затова ни оставя на спокойствие и е вдигнал ръце от нас. По-добре, Душа — каза той — разсъди как аз съм ти слугувал с цялата си сила, с най-хубавото, което имам, което мога да взема, което мога да произведа в целия свят ; освен това смея да кажа, че законите и обичаите, под които сега живееш и чрез които ти ми отплащаш, те правят много по-доволна и по-спокойна, отколкото самият рай, който ти владееше отначало! Когато дойдох при вас, аз заварих едни унизени хора. Сега, както много добре знаете, вашата свобода е увеличена и разширена от мен. Не съм сложил нито едно ограничение върху вас; вие нямате нито един закон или присъда от моя страна, за да ви плаши. От никого от вас аз не търся отчет за действията, не ви ограничавам, освен лудия старец. Вие знаете това. Аз съм позволил на всеки да живее по царски в своя дом и дори вие сте толкова малко контролирани от моя страна, колкото съм аз от вас.

По такъв начин Сатанаил успокояваше града Душа, когато Летописецът започваше своите страшни заплашвания, и с хитри думи подбуждаше жителите против стареца Съвест. Сам той по всякакъв начин се стараеше напълно да го погуби. Накрая жителите сами пожелаха да отстранят нетърпимия Летописец и трудно понасяха неговото присъствие и неговия вид, без да гледат на собствената си развратност — той така страшно ги плашеше с гръмотевични думи и заплахи.

Но всички желания бяха напразни! Защото, дали по силата на Шадай или по своята мъдрост, но Летописецът оставаше жив и невредим между тях. Нещо повече, жилището му беше силно като крепост и стоеше твърдо до замъка на града; а ако простият народ само си помисляше да го изгони, то достатъчно беше Летописецът да повдигне преградите на бентовете и да пусне такива буйни води, които биха завлекли всички натрапници.

Но да оставим г-н Летописец и да видим какво стана с княз Твърда Воля – друга знаменита личност от прочутия град Душа. Той беше, както всеки човек в града Душа, от знаменит род, но по своя произход стоеше по-високо от всички, при това със специални привилегии и доколкото помня, имаше особени права от цар Шадай. По характер той беше твърд, самоволен и безстрашен, но и не беше леко някой да му се съпротивлява. Когато той, заедно с другите граждани, чу възванието на Сатанаил към града, с вродената си гордост почувства срам за своето постоянно робство на волята на цар Шадай и един от първите прие съвета на хитрия ласкател, с надежда да застане начело на целия град.

Заради своята готовност да даде път на Сатанаил, той получи особено ласкаво поздравление от новия владетел, който, като забеляза неговата твърда и непреклонна воля, реши да го издигне на най-високото стъпало на могъщество след себе си и го назначи за главен управител на замъка, началника на стените и пазител на градските порти. При това беше издаден указ, в който се казваше, че нищо не може да бъде правено в града без негово разрешение. И така, княз Твърда Воля стана пръв след княз Сатанаил. При него беше секретарят му, някой си г-н Мнение, който не говореше и не действаше, освен по негова лична заповед. По такъв начин градът Душа се оказа под задължителното подчинение на собствената си воля и мнение.

Не мога без ужас да си спомня колко отчаян стана княз Твърда Воля, когато взе в ръцете си властта над града. Първо, той публично се отрече, че някога се е клел във вярност и покорност на законния цар Шадай и веднага започна да се кълне в подчинение на новия си началник Сатанаил. Като получи от него всички назначения и почести, започна да върши всичко на своя глава. Той започна да обмисля как да умъртви Летописеца Съвест, като чувстваше, че няма сили нито да се види с него, нито да го слуша. Той затваряше очите си и запушваше ушите си, когато случайно го срещнеше. След това заповяда да не остане в целия град нито резка от законите на Шадай. Например, в неговия секретар Мнение имаше още изпокъсани стари книги, на които бяха написани първите закони, но ако ги забележеше княз Твърда воля, веднага ги хвърляше зад гърба си. Наистина, Летописецът пазеше в килера си книгата на закона, но княз Твърда воля не можеше да влезе там. Той реши още, че прозорците на къщата на градския кмет Разбиране хвърлят все още твърде много светлина, а сам той не можеше да търпи светлината дори на обикновена свещ. Искаше навсякъде да владее тъмнина и по това приличаше на Сатанаил. Никой с по-голяма ревност не провъзгласяваше из града достойнствата и силата на новия владетел. Той постоянно беше по улиците, високо прославяйки великите дела на княза на тъмнината, търсеше обществото на простия народ и заедно с него викаше, че той е пръв поданик на Сатанаил. Във всички забъркани обстоятелства той решаваше своеволно и вършеше зло, като не чакаше заповед.

При княз Твърда воля служеше като пратеник някой си г-н Страстен с извънредно разпътен живот, живеещ само за угаждане на своето тяло и затова го наричаха „Самотно страстен“. Той беше женен за дъщерята на г-н Мнение, на име Материалност, и имаха трима сина с черен цвят: Безсрамко, Сквернословко и Хулител; и три дъщери: Лъжелюбие, Светотатство и най-младата — Мъст. Те всички бяха женени и омъжени в града Душа и на свой ред имаха не малко страхливи дечица, които не си струва да се изброяват по име.

След като княз Сатанаил се укрепи в града Душа, назначи и издигна когото искаще, той се зае с обезобразяване на града. На търговското пазарище и над всички порти стоеше изображението на цар Шадай. То бе изрязано върху злато и живо напомняше за него. Новият владетел заповяда на своя слуга Безистинен да зацапа това изображение така, че да бъде съвсем обезобразено, а на неговото място да постави в огромен размер образа на Сатанаил, което беше изпълнено.

Така също беше издадена заповед да се унищожи всяко възпоменание за каквито и да са закони и постановления на добрия цар Шадай и чрез княз Твърда воля и Безистинен всяко добро трябваше да бъде изкоренено, така че Душата да представлява животно от най-долен род — свиня, която се валя в тинята.

След това той заповяда да обнародват неговите собствени закони и заповеди, според които беше разрешено да се предават на всички лоши страсти и да вършат всяко зло, подбуждайки се един друг към гордостта на живота, към похотта на плъпа и пожеланието на очите, с една дума: всичко, което цар Шадай беше забранил, Сатанаил беше заповядал да се върши. За изпълнение на неговите закони той обеща на Душата спокойствие, радост, всички земни блага, като я уверяваше, че всяко дело в този дух винаги ще получи одобрение.

Скоро градът Душа така се измени под властта на Сатанаил, че в него не съществуваше нищо, което да не носи отпечатъка на дявола.

Сатанаил, като съзнаваше важността на своята победа и като не желаеше да унижи Душата, реши да не остави града без градски кмет и на мястото на честния, правдив Разбиране, той назначи княз Сластолюбив, един от най-преданите му слуги, а за летописец — някой си на име Забрави-добро. Първият живееше изцяло по инстинкт — той беше без очи и уши, и във всичко подражаваше на скотовете, което обаче не правеше лошо впечатление на общината, която го призна за свой кмет.

Новоназначеният Летописец никога не можеше да си спомни нещо добро; цялото му минало, настояще и бъдеще беше насочено към вършене на зло даже и на самата Душа. А всеки знае, че когато началниците на града или страната служат като пример за порок, то всички, които са под тяхно управление, се заразяват от същото.

Освен това Сатанаил назначи още много началници в града, между които, в случай на нужда, можеше да се изберат някои на други висши длъжности. Ето техните имена: г-н Неверник, г-н Надутий, г-н Клетвар, г-н Развратник, г-н Жестокосърдечен, г-н Безпощаден, г-н Яростлив, г-н Без-истинен, г-н Лъжец, г-н Пияница, г-н Крадец, г-н Лъжемир, г-н Безбожник (Атеизъм) — общо тринадесет. Г-н Неверник беше най-стар, а най-млад от всички бе Безбожник.

Той назначи много други на по-ниско поставени длъжности, но всички повече или по-малко бяха близки родственици на първите.

За началник на първата крепост бе назначен някой си на име Със-зло-на-доброто, ужасен безбожник от свитата на Сатанаил. Втората крепост беше поверена на друг, наричан Враг-на-светлината, подобен мерзавец. На третата крепост беше някой си Плътоутодник, от жителите на града, който намираше новия начин на живот несравнено по-приятен от предишното изгубено благоденствие. Освен това Сатанаил намисли да построи крепости за защита на града от нападение на цар Шадай, но такива, които биха били непристъпни. Той издигна три крепости: на първата беше дадено името крепост Себенадеяност, която се издигаше над целия град като ясно доказателство, че градът повече не принадлежи на първия цар. Втората крепост беше наречена Нощна Тъмнина, за да отдалечи Душата от всяка светлина и познание. Третата — крепост на Греха, за да прегради входа към града за всяко добро чувство. Първата крепост стоеше до самата врата Око, за да замъгли всеки поглед навън. Втората беше до самия замък, така че със сянката си още повече да внесе в него тъмнина. Третата се издигаше до търговското пазарище.

И най-после Сатанаил можеше да си отдъхне върху победни лаври. Той унищожи всичко, което напомняше за добрия цар Шадай, обезобрази всичко; замени всички закони и всички началници и постави свои лъжливи заповеди и свои слуги, издигна крепости и ги въоръжи за себе си, в случай че цар Шадай или неговият син решат да го нападнат, за да завладеят отново своето любимо творение.

/Из “Духовната война”, Джон Бъниан/

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0