Орфическа Поезия

Из Музикална радиоенциклопедия по БНР 1
Автор и водещ: Елена Хубанова

Орфизмът е вечен, защото той не е просто една идеалистична теория за света и човека, но той е практически начин на живот, който дава вечни резултати! ~ Цветан Гайдaрски, (Из „Тракийският Орфизъм – І (За напреднали)“, 2007)

“Вселената е сътворена чрез творящи Думи, както свидетелства и Св. Йоан Богослов в своето Евангелие: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. (…) Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.“ (Йоан. 1:1,3) Поезията е йерархия от Думи. Затова има различни нива на поезия: едноизмерна и многоизмерна, елементарна и сложна, плитка и дълбока, душевна и духовна, сетивна и свръхсетивна, и т. н.
Моето лично убеждение е, че на върха на поетическата йерархия стои онази поезия, която аз наричам мистична.
Ако Поезията сама по себе си е едно велико тайнство, то мистичната поезия е тайнство в тайнството, или тайна на Тайната, наречена Поезия. Тя е тайна, защото мнозинството не притежава съответните вътрешни сетива, за да я разбере и възприеме. Но това не означава, че тази поезия въздействува на малцина — въпреки своята необяснимост (но не неясност) тя все пак въздейства, и то именно на несъзнателното в човека — не толкова на ума, на рациото, колкото на сърцето.
Тази е поезията, която притежава Думи на Сила — онези скрити Думи, които са в състояние да сътворяват нови светове, да трансформират същности и начала, да въвеждат и отвеждат душите там, където те никога не биха достигнали сами, да отварят и да затварят невидими врати…
Тази поезия е свещенодействаща поезия и малцина са поетите-жреци, служещи чрез нея, но в действителност и със сигурност това са най-големите поети на човечеството” ~ Роман Кисьов, (Из есето „За поезията, или тайната йерархия на думите“)2

Още от древни времена хората са отдавали изключително значение на изкуството. Смятали са, че то влияе на окръжаващия ги свят – първо невидим, после и видим. Това е било възможно единствено и само заради скритата сила на думите… Думите на тайнствената Първа Реч, на която човекът е общувал с Бога, разбирал Го е и е можел да именува и така да владее всичко около себе си.
В основата на изкуството е Словото, творческото, раждащо Слово – Логосът, онова Слово, което изрича тайните, скрити от създаването на света… Изкуството е, което открива и понякога открехва вратата към незримите, но вечни светове на Духа.

Царица на изкуството е Поезията. Поезия, посветена на тайнственото и на святото. Мистична, религиозна, философска…

Стиховете, които са подбрани, са от световните поети Гийом Аполинер, „последният Орфей на европейската култура“ – Райнер Мария Рилке, румънският поет Лучиан Блага, българският „поет на Тайната“ – Роман Кисьов, македонците Радован Павловски и Михаил Ренджов. Неслучайно орфическата поезия изключително силно присъства именно на Балканите, в тракийските земи…

НЕБЕСНАТА ПОЕЗИЯ

(Думи на Орфей)

Небесната поезия е колкото древна
толкова и модерна
колкото разбираема
толкова и непонятна…

Небесната поезия е силен вятър
нахлул внезапно
във тайната стая
на душата…

Небесната поезия е спомен
на душата за времето
преди да се роди на земята…

Небесната поезия е предсказание
за времето на душата
когато тя напусне земята…

Небесната поезия е свръхбитие
сред прозата на бита
Тя е странен чуден сън
в края на тягостен и тежък ден…

Небесната поезия не е за всеки:
Небесната поезия е само за онези
които не стъпват по земята
а имат птица във душата

~ Роман Кисьов (Из „Гласове”)

***

Райнер Мария Рилке е наричан последният Орфей на европейската култура. „Самото име на австрийския поет е вече един стих.“3  Рилке написва своите „Сонети към Орфей“ в края на живота си. „Подобно на митичния тракийски чародей, поетът се мъчи да омагьоса зверовете на едно варварско общество. Той иска да превърне в музика ужасния грохот на машинната цивлизация, да върне човека към тайната на неговите корени, към бистрия извор на неговото древно начало.“3
В деветия сонет Рилке описва Орфей като медиатор между световете, един, който свързва небесното и земното и освещава земното, чрез небесното. Сонетът е написан  през 1922 г.

IX.4

(Из „Сонети към Орфей“)

Който с лира в ръце е вървял
между сенките в ада,
само нему безкрайният дял
да прославя се пада.
Който с мъртвите семе от мак
е изял, без да мрази —
той ще може всред глухия мрак
своя слух да опази.
Във водата все по-непознат
отразеният образ ще свети:
ала ти го познай!
Само там, само в двойния свят
пълни с нежност ще са гласовете,
без начало и край.

~ Райнер Мария Рилке (Из „Сонети към Орфей“)

***

Връзката между Орфей и Иисус е жива не само по стените на римските катакомби, не само в амулета „Орфеос Баккикос“ (разпнатият Орфей), или в ранните християнски образци. Тази връзка съществува и в поезията на Гийом Аполинер, един прочут френски автор от началото на XX век.

ОРФЕЙ

Сърцето ти да бъде стръвта, водата, свода!
Коя ли риба морска или пък сладководна
ще се сравни, рибарю, по форма и по вкус
с божествената риба: Спасителя – Исус?

~ Гийом Аполинер (Из „Бестиарий или кортежът на Орфей“) 5

***

Роман Кисьов – „поет на Тайната“, трансцендентен, орфически поет, който всичко посвеща и преобразява със Словото. Словото е свято и всемогъщо в поезията на Роман Кисьов. Словото е Пастир на поета, а не обратното. Това казва за Роман Кисьов македонският му колега Ефтим Клетников. А проф. Светлозар Игов вижда в поезията на Роман Кисьов аналогичната традиция на древния Орфей през Хьолдерлин и Рилке. В стихотворението “Тайната”, Орфей е и основател на Храма Божествен. Според последните открития 6, самата дума „орфей“ означава именно „храм“.

Тайната

В началото бе Словото…

Пристигна Орфей
за да постави темелите на Храма
за да възпее в Храма
Тайната на Невидимия Бог

Пристигна Иисус
за да открие Тайната на Храма
за да яви в света Лицето
на Невидимия Бог

Пристигна Духът
за да покрие със невидима завеса
Тайната на Храма
за да скрие от очите на света
Лицето тайнствено на Бога

Словото бе Краят.

~ Роман Кисьов (Из „Гласове”, 2009)

***

– Вдъхновяващи Авва, защо поезията е така важна за твоите ученици?
– Може ли говорът без дишането? Или какво е ястието без вкуса? Всичко, което съществува, е Поезията, произлязла от Диханието на Божиите Уста, и ти не би могъл даже да ме попиташ, ако не бяха те довели до тук Думите на вечен живот. Който върви по Пътя на Божествената поезия, той вече е от божествения род, и ще стигне непременно до Истината и Живота на Отца.
Из „Тракийският Орфизъм – І (За напреднали)“ ~ Цветан Гайдарски

Благородните

Песен на Арт-формация „Орфика“ по стихове на македонския поет Михаил Ренджов, претворени на български език от Роман Кисьов.

***

Тракийският Херос – Конникът, който воюва със звяра и го побеждава, е Първообраз на по-късния и по-близък до нас Свети Георги. Концепцията за Воина, за Царя-Жрец, който удържа духовната победа над силите на мрака, е ключова в Тракийския орфизъм.

Свети Георги Копиеносец7

Завърши боят лют. Кога? Кога е станал?
Кръвта на дракона по тръните гори.
Прахът, изхвърлен от ждрелото на вулкана,
плещите ми, си спомням, как покри.
За подвизите мисля. Искам в сън и песни
да се превърне ерата с кипяща гръд.
Но от праха, дошъл от висините звездни,
клепачите ми и до днеска ме болят.

~ Лучиан Блага

***

Не би бил завършен образът на Орфей без победата му над смъртта. Царят-жрец, Владетелят на Думите на Сила, които променят и побеждават, заради своята любима Евридика слиза в царството на сенките.

ОБРЪЩАНЕТО НА ОРФЕЙ8

Обърнах се към Нея и Тя оживя
Беше заспала над моята песен
Искаше ли да остана влюбен
но Нероден? Предсказанията
дойдоха от светлината
като задружни гласове на петли
Беше ли кокиче обгрижвано от снегове?
Аз във себе си броях вълни

Търсих те
Скитах
Скитах
.
.
.
Не
Няма смърт
Непорочно е небето.

~ Радован Павловски

***

Реч Меч

На д-р Стефан Гайд

Тракийска Реч
Първична Реч
Бесмъртна Реч
Небесна Реч:

Тракийски Меч
Двуостър Меч
Огнен Меч
Духовен Меч –

Глас
На
Словото
Предвечно

Вечно
Във Орфей

~ Роман Кисьов (Из „Гласове”, 2009)

…истинната Поезия е инструмент на животворящите Думи, защото нейната ценност е именно в това, че тя не е самоцел, а средство. Тогава тези скрити, тайнствени Думи разкриват на човека неговата истинска същност, срещат го със собственото му съкровено Аз и тази среща е Откровение, което преобразява. А преобразеният и възвисен човек с ново съзнание, на свой ред се превръща в сътворец със Словото-Бог и употребяващ в живота си Думите на Живот, които имат силата да преобразяват този свят и да го доведат до хармония с мечтите му.”2 ~ Роман Кисьов

_________________________________________________________________________________

1 – Музикална радиоенциклопедия – цикъл от предавания по програма “Христо Ботев” на БНР, прозвучало на 12 октомври 2009 г.
2 – Източник: За поезията, или тайната йерархия на думите, Роман Кисьов (вж. и в приложението към книгата на Роман Кисьов „Мистичната роза“, избрани стихотворения, изд. „Ерго“, София, 2016)
3 – Из предговора на Петър Велчев към „Лирика“ от Райнер Мария Рилке, Библиотека „Световни поети“, изд. „Народна култура“, София, 1979.
4 – Превел: Петър Велчев (5) – Превел: Кирил Кадийски
6 – „Тракийското Писмо Декодирано II – Кивотът на Орфеевият Завет – Открит“, д-р Стефан Гайд
7 – Превел: Николай Зидаров
8 – Превел: Роман Кисьов

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0