Всички сме чували изрази като „будна личност“, „будно дете“, „будна съвест“ и т.н. Има ли хора, които докато са будни всъщност „спят“ и такива, които спят, но са „будни“… Колко относително е кога спим и кога бодърстваме. Как можем да се възползваме от тези цикли в ежедневното ни съществуване и дали можем да ги контролираме в наша полза. В крайна сметка половината ни живот е будност, а другата половина сън… не можем да си позволим да загубим половин живот в неведение.

Много мотивиращ e фактът, че едни от най-големите научни открития за човечеството са направени, именно по време на сън. Изумителната Теория на относителността на Алберт Айнщайн е провокирана от странен сън с крави, заградени с електрическа ограда. Всеизвестната Менделеева периодична таблица на химичните елементи също е плод на съновидение. През 1953 г. д-р Джеймс Уотсън сънува две увиващи се една около друга змии /което е древен символ/ и така разгадава формата и структурата на ДНК. Отново сън със змия, захапала опашката си /също древен символ/ довежда до откриването на структурата на бензена от химика Аугуст Кекуле. На сън канадецът Фредерик Бантинг вижда експеримент, който повторил на сутринта и така открил начина за използване на инсулина за лечение на диабет.

Друга голяма сензация, свързана с потенциалите, заложени в осъзнатото сънуване, са разказите на американския психолог и антрополог Стюарт Килтън за едно племе от джунглите на Малайзия – Сеной1. Той изучавал племето в пероида между 1934 г. – 1937 г. Описва ги като народ, постигнал пълна хармония в отношенията си, непознаващ агресията, конфликта, престъпността, неврозите и психичните заболявания. Според него това се дължи на социалната употреба на съня, която укрепва духа на сътрудничество, позволявайки изграждането на индивидуалност и креативност.

Борбата на Яков с Ангела, Гюстав Доре

Борбата на Яков с Ангела, Гюстав Доре

Задълбоченият интерес на сеноите към сънищата е най-вече насочен към трениране на съзнанието по време на осъзнатото сънуване. Основен принцип при тях е, че трябва задължително да преодолееш препятсвието, появило се в съня ти. Не бива да се страхуваш да убиеш агресора от съня, защото това няма да доведе до никакво зло на никакво ниво – нито материално, нито психическо, нито духовно. Според сеноите, това което ни атакува в сънищата е нещо негативно в самите нас и ангажира цялата ни енергия, инвестирана в страх, блокаж или гняв. Така че, убивайки този враг се освобождава тази енергия и тя става достъпна за нови опитности. Те стигат и по-далеч, като например в съня си да поискаш подарък от победения враг /поема, песен, отговор/ и даже, в един по-късен етап, врагът да се превърне в твой духовен приятел и съветник в други битки от сънищата.2

 

Питагорейци посрещат изгрева, худ. Фьодор Бронников

Знание за възможностите, които се откриват при съзнателно овладяване състоянията на сън и заспиване може да се открие и в орфическите практики, основани по земите ни от хилядолетия назад. Изследователят на тракийската култура и цивилизация Цветан Гайдарски, говори за Орфизма като за „едно от най-ранните научно-философско-религиозни движения и избран начин на живот сред древните елити, което отдава специално място на съня и „свръх-будните“ състояния („ясно-видно“ сънуване), като дори използва сънуването като важен „диагностичен“ и „лечебен“ процес!“  Той описва как при някои от практическите медитативни упражнения на Орфизма, „адептът постига често заспиване, сън или състояния близки до съня. Някои от тях са особено ясни и ярки, и се наричат „ясно-видно сънуване“ или „видение“(„изстъпление“). /Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм“ , стр.234-235/. Пак в тази книга авторът дава примери от изконната ни фолклорна традиция, в която съновниците са много важни и имат „пророческа функция“. Говори за специалното отношение към някои от празничните вечери и нощи в българския календар, „като се предписват определени сакрални обичаи преди лягане, които явно имат древен жречески произход. От „случилото“ се през паметната нощ, зависят бъдещите съдбини на сънуващия или неговата племенна общност, защото преминавайки през света на сенките, неговите постъпки отвъд „отекват“ в действителността на деня“. /Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм“ , стр.199/.

Как да се възползваме от това знание и как то може да промени ежедневното ни поведение?

Явно, за да заспиш ти е нужна тишина. Именно в тази тишина и оставане „насаме“ със себе си, човек може да се „подреди“. Да разгледа, осмисли и „преживее“ на спокойствие всичко случило се през деня. Може да се изправи пред лицето на „врага“, който е вътре и който влияе на много от действията, изборите и решенията, направeни наяве денем. А когато достигне до една хармония на скритото Аз и това, което явява ежедневно пред другите, може би в тази „тишина“ на съзерцанието ще открие и много повече от вътрешни врагове. Може да открие решения за много по-широк кръг хора около себе си.

Живеeйки във Века на информацията, обаче, вътрешният ни глас е постоянно заглушаван от „агресивните виковете“ на реклами, сензации и безбрежно море от ненужно и невъзможно за усвояване „знание“. Претъпкано с „новини“, съзнанието се бори непрестанно да асимилира и селектира без да остане време да се съсредоточи върху това, което дълбоко засяга и терзае душата. Резултатът е непрестанен стрес, прегаряне /т.нар. бърнаут/, превъзбуда или пълна апатия.

Значи сънят се определя от бодърстването преди него? Както мине деня ти, това ще определи нощта ти. И отново, според това как си се наспал ще протече и новият ден. И този цикъл е до последния ден на живота. Всеки сам трябва да спре инерцията на тази въртележка и да завърти колелото на живота си осъзнато и целенасочено. Психиатърът и лингвист д-р Стефан Гайд в своя Сравнителен етимологичен речник на тракийски думи и техните производни в съвременния български език извежда етимологията на думата „ставам“ от тракийската tanqo (с-танхо)– гл. съживявам, жив съм – бълг. ез. – станах, ставам. / д-р Стефан Гайд, “Тракийското писмо декодирано – 4“, стр. 285/. На всяко събуждане сутрин може да се гледа като на едно ново съживяване, възкресение.

Всеки си мечтае за шанса да започне всичко „на чисто“ – ето ежедневна възможност.

Автор: Ася Василева

Стълбата на Яков, худ, Уилям Блейк

Стълбата на Яков, худ. Уилям Блейк

________________________________________________________________

Източници:

1http://cabinet-lionvert.fr/peuple-senoi

2 http://neo-cortex.net/le-reve-lucide/les-dream-cultures/les-senoi#_ftnref1