За българската вълшебна народна приказка. За вълшебните същества и предмети в приказките и в Свещените писания – I част

“Приказката това е светът на чудото,
царството на щастието,
правдата, красотата и
ВЕЧНОТО ДОБРО.”
Николай Райнов


Вълшебните приказки са светът на чудото, царството на щастието и правдата, красотата и добротата, които се предават от човек на човек, от уста на уста – по думите на Николай Райнов, великия български събирач и колекционер на българската народна приказка.
Приказката по примера на притчите в Свещените писания обяснява света на език, който е образен, притчов, скрит, пълен с мистични послания. Или както Христос казва на учениците си за този начин на говорене: ето на вас ви явявам и ви откривам истинските неща, но на народа говоря в притчи, защото не разбират и “…ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира”. Затова онези, които не искат да изследват тайните на всемира, никога няма да разберат нито приказките, нито притчите, но за всеки, който иска да познае Силите, които движат света и тайните на всемира, притчите и приказките са чудесно средство.
Приказката е оцеляла, защото съответства на психиката на обществото, на колективната душа. Ако тя отговаряше на частната психика на няколко лица, тя нямаше да се предава от уста на уста през вековете, тя нямаше да продължи да съществува. В приказките има модел, който пасва на несъзнаваното на всеки човек и така се запазва по-силно и по-сигурно. Колкото по-емоционално е едно нещо, толкова повече се запазва в паметта, затова приказките са и по-лесни за запомняне. При тях съществува и явлението колективна проверка. Тъй като се разказват масово, ако някой реши да промени текста на дадена приказка, той бива поправян от слушателите: „Не, това не е така, а иначе“.
колективното-незънавано-в-народните-приказки-архетипите-в-човека
Колективната проверка позволява на приказката да се проявят в нея т.нар. постоянни архетипи, или още „природни константи“ на човешката психика. В следствие на това в народната приказка имаме един краен продукт, който под формата на символни образи представя точно определени и типични несъзнавани процеси.
Приказките, както и сънищата, имат лечебна роля дори и неразбрани. От експерименти в лаборатория по сънища е известно, че ако попречим на хората да сънуват, може дори да ги убием. Т.е сънищата, но също така и приказките са полезни, дори и да не ги разбираме. Но колкото повече можем да ги разтълкуваме, толкова повече усилваме лечебната им функция. Разказването на приказки от най-дълбока древност имало лечебен ефект и една стара история на Лоранс Ван дер Пост разказва как един бушмен бил осъден за кражба на овце, но бил освободен от немски учен, защото щял да умре там. На бушмена били създадени отлични условия, за да бъде щастлив, но той казал: „Имам само едно желание – да бъда с моето племе и да чуя приказките на моето племе.“ Приказките са като вятъра. А вятърът е лечебната сила на Духа. Единственото му желание преди смъртта било да чуе още веднъж приказките на народа си. Приказките са лековити, защото изразяват житейските мечти в колективното несъзнавано и процесите за достигането им. Целта на приказката е да съпреживееш изцелителния, освежаващия ефект, дори и когато не можеш да го разбереш и да мислиш за него.
Уникалното при българските вълшебни народни приказки – а и не само при тях – е, че вълшебните предмети в тях и източниците на вълшебство имат свой аналог в Свещените писания, първоизточника на мистерии и загадки.

архетипи-в-българските-народни-приказки

Вълшебната приказка ти показва пътя, ако можеш да разчетеш „пътните“ знаци, и окрилява съпротивителните ти сили срещу всяка неправда, засилва усещането, че не си сам в тази битка, а Силата на Доброто ти дава от вълшебствата си, вдъхва ти вяра в победата на Божествената Правда – с други думи, води те към онази вяра, която лекува и изцерява и самата тя се превръща в живо вълшебство с влиянието си върху теб. Много е злото на деня, много са несгодите на този живот, и както казват и приказките – дори злото живее да в дома ти: в двамата братя, които се наговарят да изоставят или убият своя по-малък трети брат. Но най-малкият брат винаги оцелява!

 

Приказка за Живата вода

“В далечна земя, в царството на дивна хубавица, извира жива вода. Умие ли се някой от тая вода — ако е млад, не остарява; ако е стар, ще подмладее; ако е болен, ще оздравее. Който от вас ми донесе жива вода, той ще царува вместо мене!”

приказка-живата-водаПриказката “Жива вода” започва с история, в която един цар има трима сина, царят е вече стар и трябва да повери царството на синовете си. Неговата повеля е, че ще даде царството си на онзи, който намери извора на живата вода: „Умие ли се някой от тая вода — ако е млад, не остарява; ако е стар, ще подмладее; ако е болен, ще оздравее.“ И тримата братя тръгват да дирят живата вода. Живата вода обаче не се намира лесно, пътят до нея е труден и опасен. В самата приказка пътят към живата вода започва с кръстопът: „Пътниче, тръгнеш ли в левия път, жив и здрав ще се върнеш. Хванеш ли средния, я ще се върнеш, я не. Ако тръгнеш по третия, прости се с живота си!“ И така правилния път избрал онзи, който бил готов „да се прости с живота си“ – най-малкият брат.

„Ти, бате, имаш жена и деца – казал той. – Хвани левия път, та жив и здрав да се върнеш. Ти пък, братко, си сгоден. Хвани средния път. Ако има щастие годеницата ти, няма да загинеш. Аз ще отида по тоя път, дето пише — който тръгне, няма да се върне. Не съм женен, нито сгоден. Няма кой да ме чака и да плаче за мене… Дайте сега по един пръстен! И трите пръстена ще оставим под тая плоча. Който се върне, ще си вземе пръстена, та да се знае кой си е отишъл в къщи и кой не.“

А какво се казва за живата вода в Свещените писания:
Евангелие от Йоан, глава 4:

живата-вода-кладенеца-исус„И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Якововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото юдеите нямат сношение със самаряните.)
Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Якова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?
Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.“

 

На друго място Христос описва пътя към себе си по следния начин: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е достоен за Мене“ и „И всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.” /Матей 19:29/ „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.“ /Матей 16:25/ Христос говори да оставиш близките си, да не се боиш за тях, нито за живота си, защото пътят към Живата вода е по-важен за душата ти, това е юначният път, да оцениш Кладенеца за Живот и живата вода по-високо от даровете, които самият живот ти дава.

жива-вода-приказкаСлед като най-малкият брат избира пътя, според който „няма да се върнеш жив“, готов е да остави всички дарове на този свят, но да стигне до Живата вода, му се отварят нови пътища, пълни с приключения. Първо среща змеица с две змийчета, които горят в купа сено и ги спасява. Тя за благодарност му дава сребърна люспа. След това спасява рибка, която се мъчи на сухо и не може да се потопи в потока, като за благодарност получава от крилатия змей златна люспа и указания за пътя към живата вода – все на Изток и все по-нависоко. След като продължава, стига до златен гарван, който спасява като напоява с вода и получава от него скъпоценен камък и напътствия, че този камък трябва да даде на спящата Царица на живата вода в замъка й от скъпоценни камъни и тя ще му покаже кладенеца на жива вода. jiva-voda-prikazkiПо пътя към живата вода от юнака се иска да храни, да напоява и да спасява съществата, които среща, защото именно спасените същества му дават дарове, които да му отворят вратите за царството – на Изток и на Горе /на Изток – към изгряващото слънце, източника на Живот, и на високо – все по-близо до небесните места, където е Бог/. В Свещените писания се говори за действията на юнака и проявената грижа с думите: „Дойдете вие, благословени от Отца ми, наследете царството, приготвено за вас от създаването на света. Защото огладнях, и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.” (Матея 25:34–36) Именно това е начинът да наследиш царството на баща си. „Праведните, които са озадачени от това заявление, питат: “Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме? И кога те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница, и Те споходихме?” (Матея 25:37–39) Тогава Господ отговаря: “Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.” (Матея 25:40) И той нарича хората с такива дела „благословени от Бога, достойни за Него“.
Приказката продължава с пристигането на момъка в скъпоценния дворец.

„Тръгнал момъкът на изток. Стигнал скъпоценния дворец. Влязъл вътре. На светъл чардак спяла невиждана хубавица. Щом момъкът показал скъпоценния камък, тя се събудила, усмихнала се и рекла:
— Какво дириш, момко?
— Жива вода.
— Щом си стигнал до тука, заслужаваш я. Иди си налей хе от оная чешма пред двореца. Вземи и тоя пръстен. Сложи го на лявата си ръка. С него ще стигнеш жив и здрав откъдето си дошъл. Щом имаш нужда от нещо, премести пръстена на дясната си ръка. Каквото пожелаеш, тозчас ще го постигнеш.“

хубавицата-приказки-народни-живата-водаВ приказката невижданата хубавица се обръща към момъка с думите „ти заслужаваш“ – също както в Свещените писание се описват тези дела, че се вършат от „достойните за Него“. В някои варианти на приказката героят трябва да напои волове или лъвове, за да може да стигне до царството на живата вода, но във всички случаи пътят е специален – свързан с грижа към околните същества.
Момъкът получава от хубавицата пръстен, който да използва при нужда. В някои варианти на приказката принцесата спи и юнакът й слага на пръста й своя пръстен – провиждайки брачния съюз с Царицата на живата вода, нещо като заявка, че това е неговата любима. Наистина пръстенът – в частност халката – е символ за брачен съюз и вярност, а самият пръстен най-общо е белег за власт. Но пръстенът от приказката е вълшебен и носи на собственика си изпълнение на всичките му желания. В Свещените писания също се говори за такова отношение към онази душа, която дръзне да тръгне по пътя към Христос: „Ще те сгодя за себе си /казва Бог/ – завинаги, в правда и в съдба“, и „Искайте в мое име, и каквото поискате в мое Име, Отец ще ви го даде“. пръстен-вълшебни-приказкиПръстенът е образ и на даровете на Живата вода /Христос/, чийто най-голям дар е Дарът на Духа, който бива изпратен след възнесение Господно. Когато не си при Извора на Живата вода, Неговият дар да бъде в теб, Духът Му да бъде с теб винаги като Невяста. Изгубиш ли го – и ти си загубен. Мощен е този дар, но малцина не внимават на дара, не го използват, а са склонни да го оставят да попадне в чужди ръце или изобщо не могат да стигнат, че да го получат.
След като момъкът тръгва по нелекия път да занесе от живата вода на другите, и най-вече на своя стар и болен баща, който го очаква, се започват нови премеждия. За съжаление, злото не спи и в такива ситуации е даже силно разгневено, и то много пъти не е толкова далеч, а твърде близо – в двамата по-големи братя. Те започват да завиждат на своя по-малък брат, че той е по-силен от тях. Според приказката те попадат в плен, единият брат е пленник в далечно царство, а другият – в безизходна гора, но Пръстенът от Царицата на Живата вода спасява и двамата братя и всички заедно тръгват към дома. Приказката ни разкрива, че когато земните неща са по-важни за човека от Пътя към Живота, то те го водят в пленничество и в безизходни гори.
тримата-братяМного е интересен образа на тримата братя – това са три същества, които имат общ родител, те са едно семейство. Вероятно това са трите същности /измерения/ в човека – духът, душата и тялото, като най-голямо е физическото тяло, което идва първо на този свят, след това се развива душата му, а най-малкото създание, което идва последно, е духовното тяло – духовното семе, съвестта, дълбокият копнеж към мистичното, живото, вечното, истински красивото. На него е отредена победата. В живота реално ние винаги се състезаваме с това кой от тримата братя в нас ще вземе превес и ще определи посоката – онзи, който ни поведе към земните неща, ще ни заведе в безпътица, а онзи, който ни поведе към Живата вода, ще ни поведе към вълшебства и Живот. Истинското състезание не е с хората сред нас, а между същностите в нас. И най-големият ни враг са много пъти нашите вътрешни същности – онова, което не иска да се развива, иска лесното, приятното, безопасното. Както се казва в една други приказна история – ако научиш името на истинския враг, ще имаш власт над него, а се оказва, че неговото име е и твоето. И така по-големите братя се наговарят и отнемат пръстена и всички полагащи се дарове на най-малкия си брат нечестно, като наследяват царството с измама, а братчето си връщат по онзи път, по който според тях „няма да се върнеш жив“. Но както и в Свещените Писания, така и в приказката се оказва, че не можеш да наследиш царство, без да си познал Пътя към НЕГО. Че самата власт да бъдеш наследник се получава по пътя към Живата вода, когато в него постепенно ти самия се превръщаш в извор на тази животворна вода. Христос казва:

„Аз съм Пътят, Истината и Животът“


живата-вода-пазителкатаВ самия път човек придобива царските си умения и правото да бъде наследник, а не с придобивки в този свят. По-големите братя не искаха да знаят пътя към Живота, да станат самите те извор на жива вода, а искаха само земната облага от нея – да царуват, да се оженят за Чудна хубавица. Но … чудната хубавица не желае да остане в царството на Недостойния. За такива се казва в Свещените писания, че те търсят само хляба и рибата, това Христос да ги нахрани, напои, да им даде жени, но не и да ходят с Него в Неговите пътища, да познават Неговите тайни пътеки.
Но неправдата не трае дълго… Най-малкият брат отново стига до Извора на Живата вода и там намира един гарван, който му предлага да оправи нещата. Той отлита до царството на най-големия брат, който вече се е възцарил, и така захапва пръста на Недостойния носител на пръстена, че на големия брат му се налага от болки да го свали. Гарванът му го отнема пръстена и го връща на Достойния наследник. Най-малкият брат се връща при баща си, възцарява се на трона и се жени за чудната хубавица.невестата-душата-хубавицата в приказките В Свещените писания също се казва, че този, който иска да наследи Царството Небесно незаконно, ще бъде изгонен. В притчата на Христос за Сватбата на Агнеца /Матей 22/, Царят вижда човек, който не е облечен в бели сватбарски дрехи и го изгонва като го хвърля във външна тъмница с вързани ръце и нозе. А сватбарските дрехи това са дрехите на душата, на Любимата и нейното отношение към Младоженеца – Христос. Тя познава пътя към Живата вода, храни и пои съществата край себе си, в самия път придобива същността и се облича в сватбарската си дреха, носи Неговия Дух. Чудната хубавица е Царицата на Живата вода, а именно обновената душа, облечена в бяла дреха – Невестата, чиято любов героят спечелва, стигайки до Извора. В този Път душата се облагородява и подновява силата си и хубостта си.
Друго характерно за пръстена на сбъдване на желанията е, че той се дава завинаги, само на онзи, който знае Пътя към Живата Вода. living-water-international-photoТова което се случва в приказката всъщност е, че тази съкровена същност в човека, която е избрала да следва Бога и е получила власт от него, в един момент е изместена от други нейни същности, които искат да царуват – а именно по-големия и по-малкия брат, които завземат властта на онази, която е избрала Пътя, Истината и Живота като я изгонват и захвърлят. Цялата природа страда и е траур, когато злото завзема властта вътре в човека – съществата по пътя към живата вода умират – всички същности в душата също се мъчат и едно по едно човешкото в нас бавно умира. Мястото, където е била живата вода в душата на човека вече е пусто, няма ги и онези същества, които да подсказват пътя и да я водят.

земята-без-живата-вода-душата-на-човека-без-Христос

Но дори и когато душата е паднала, ако най-малкият брат не се откаже да воюва и да си възвърне властта, която му се полага, то тогава душата отново може да се възроди.
Дали ще царува най-големият или най-малкият брат в твоето сърце, в твоето вътрешно царство, зависи кой от братята вътре в теб ще вземе контрола и как ще се бори, дали ще се откаже преди да е изминал целия път, дали ще се погрижи за тези, които са около него. Но ако следваме „пътните знаци“ на приказката, то доброто в нас непременно ще се възцари. Ако повече хора „разчетат“ народното послание и повече хора изберат „по-малкия брат“ да царува вътре в тях, и царството, в което живеем, ще бъде по-различно. Ако нещата не вървят в живота ти, потърси вътре в себе си кой брат е заел властта и трона на душата ти. Дали най-малкият брат, който търси Бога и Живата Вода и тръгва по опасните пътища не е захвърлен някъде от своите „побратими“ в яма или крепост, за да не пречи на привидното ти „щастие“?

извор-на-живя-вода

Автор: Керанка Бинева

Към За българската вълшебна народна приказка. За вълшебните предмети в приказките и в Свещените писания. Приказката за Келешът и царската дъщеря /или още Царската дъщеря и шивачът/ – II част

Ползвана литература:

1. Мари-Луиз фон Франц, “Архетипови мотиви във вълшебните приказки”

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0