Приказката „Речи чекръче“ е една от вечните български вълшебни приказки, впечатляваща със своята красота и мъдри послания. Тя разказва за един дядо, който имал чудно момиче – когато то се засмивало, на устата му разцъфвал трендафил; когато плачело, от очите му капели бисери. Дядото ги продавал след това и така се прехранвали. Когато момичето пораснало, станало невиждана красавица. Нейната хубост и чудна дарба стигнали дори до царя и той поискал да се ожени за девойката. Тръгнала царедворската свита, но пътят към двореца бил дълъг и момичето ожадняло. Сред свитата обаче имало една много лоша мома, която искала тя да бъде булката вместо дядовото момиче и обещала да й даде вода, ако й извади едното око, а после пак й дала втори път вода срещу второто око. Така жестоката девойка избола очите на жадното момиче и придумала другите от свитата да я изхвърлила на пътя, защото била твърде грозна и без очи за булка на царя, а облекли с булчинските дрехи нея. И така царят се оженил за измамницата. Ала когато царят искал да види дарбите й, тя все се оправдавала и лъжела. Захвърленото момиче обаче не умряло, а било спасено от старец, който минал оттам по същото време и който го прибрал в дома си. То тозчас се засмяло и веднага разцъфнал на устните му червен трендафил. Девойката обаче този път постъпила мъдро, като казала на дядото да отиде в града край двореца и да продаде трендафила само срещу око. И така, когато минавал покрай царските палати, лъжливата царкиня веднага продала едното око, за да се сдобие с трендафила от вълшебната дарба. След време момичето пак се засмяло и успели да вземат и второто око от злата царица. И по чудо, щом сложели окото на мястото му, то заздравявало и момичето отново било здраво и виждащо. Понякога момичето пак плачело и отново капели бисери, които измамната царица изкупувала, за да лъже царя. Но до ушите на царя достигнало, че неговата жена изкупува трендафили и бисери, и царят поизкал да разбере истината, защото усещал измамата на своята жена. Царят решил да използва хитрост и да покани всички моми от царството на седянка, да поработят и да се повеселят. Така дошло и дядовото момиче, седнало да преде на един чакрък, забулило се и като заработило, разказало историята си. Царят  веднага повдигнал булото, при което видял ослепителна красота и разбрал, че това е момичето, което търси . След това прогонил коварната си жена и се оженил за дядовото момиче.

Интересен момент в приказката е, че чудната дарба включва вълшебни способности и в ден на радост, и в ден на скръб. В модерното ни общество  хората  искат да избягат по всякакви начини от скръбта и болката, невиждайки смисъл в нея , но древното послание казва – да извличаш полза от нея,  окото ти да вижда във всяка трудност, скръб и плач поука, която да е като бисер и да ти донесе печалба. Поуката е ценност, която е свързана с окото, с начина на гледане и възприемане на всичко, случващо се в света. Начинът на гледане може да ти бъде извор на живот, но може да те доведе и до побигел. Единствено  чрез намиране на поука човек може да взима решения и да извършва действия, които да го доведат до честити и добри сетнини. За ценността на поуката свещените текстове казват:

Притчи 7:2
Пази заповедите ми и ще живееш – и поуката ми, като зеницата на очите си

Притчи 13:18
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава на изобличение, ще бъде почитан.

Притчи 4:13
Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; пази я, понеже тя е животът ти.

Притчи 15:32
Който отхвърля поуката, презира своята си душа, а който слуша изобличението, придобива разум.

Притчи 21:28
Лъжливият свидетел ще загине, а човек, който слуша поука, ще го търсят да говори всякога.

Бисерите от своя страна  в свещените текстове се сравняват с  небесното царство на Бога – то прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, що имаше, и го купи./Евангелие според Матей 13:45-46 /. Бисерите също са част от небесния град, описан  в Откровение на Йоан Откровение 21:21 : „И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.“ Или казано още, търсейки поука и мъдрост от Истината на Твореца, човек непременно ще намери входовете и улиците на Божието царство, онова измерение на душата, в което царуват вяра, надежда и любов, и ще изгради в себе си още тук и сега качествата на Божия Дух – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание, които изграждат Божия град.

Дори и днес, във времената на страх и ужас от болести, от пандемии, от заплахи, когато ти иде да заплачеш, когато  човек е затвоарен в дома си, пак може да извлече печалба – вместо да пътува по света и обикаля барове и молове, може да потърси да създава, да гради, да твори;  да развие любовта и сплотеността в семейството, между съпрузите , които са непрекъснато у дома, вместо по офиси и командировки; да се заздравят връзките между деца и родители;  когато е болен, човек да чете, да размишлява за вечното и временното, за важното и маловажното, кое е добро и кое е зло ….. да прави равносметки. Защото човешкото тяло  с неговите способности  е велик дар от Твореца и всяко посегателство срещу него ще доведе до Божествен гняв и погибел онзи, който съдейства за неговата болест и смърт; да оцени времето на живота си, търси ли поука или само удоволстване ; да оцени свободата, която може да не се окаже даденост, а въпрос на битка; да вниква и да се оглежда  за какво иде време, не да бяга назад и да чака де се върне старото ….

Друг вълшебен елемент в приказката е, когато се усмихнеш, от устата ти да излиза трендафил. Този образ говори за това  от устата ти да излиза слово, което да носи радост и красота, да ухае ароматно като цвете. Това е свързано и със слово на благодарност, на любов, на почит – цветята се дават като подарък, като знак на почит и уважение, като знак на любов. Словото, което излиза от човека,  е спасително за него

Римляни 10:10
Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.

То може да му донесе много добрини:

Притчи 13:2
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, а душата на коварните ще яде насилство.

Притчи 15:23
От отговора на устата си човек изпитва радост, и дума на време казана, колко е добра!

И наистина, човек, който развива в живота си тези способности, тези вълшебни качества, той  се разхубавява и се увенчава с успех и почести. Защото истинската красота е в поведението и цялостното присъствеие на личността, с всичките й дарби и таланти, а не само външност. И така, приказката продължава с това, че царят пожелава девойката за своя жена. Това царят да пожелае чудно красива девойка за своя жена е много характерно за всяка приказка, но първоначално за такава сватба се говори в свещените текстове, където Творецът – Царят на царете, пожелава да бъде съпруг на онази душа, която наистина е достойна в поведение и красота.

Псалми 45:11
Така царят ще пожелае твоята красота; защото той е господарят ти; и ти му се поклони.

Осия 2:19
И ще те сгодя за Себе Си завинаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, в милосърдие и милости.

Осия 2:20
Ще те сгодя за Себе Си във вярност; и ще познаеш Господа.

Тази сватба е  свързана с въздигане на душата както на земни места с нови благословения и  нова по-голяма власт, така  също и с духовно израстване и издигане на личността, която вече възприема Истината, идваща от Твореца не просто като наредби, според които да живее, а като любовта на сърцето и.

Но за съжаление, както се казва, злото не спи. И скоро момичето загубва пътя към своето издигане и благословение. А това се случва, когато ожаднява и не може да издържи на жаждата, в ден на много голямо изпитание. Приказката говори, че в живота изпитанията не спират и в  пътя към Благословението  има градация от изпитания – девойката я постига жажда, на която не може да издържи, пътят към царския дворец е дълъг и пълен с врагове. И да, наистина пътят на човека до определени места на успех и победа  е много често дълъг,изисква търпение, даже свещените текстове говорят за дълготърпение, докато се увенчаеш с венеца на славата. А и всичко на този свят бива изпитвано, не за да бъде погубена човешката душа, а за да види всеки какво има в него ….. в случая е нетърпение и жажда, но може да бъде съревнование, гняв, болка и какво ли още не; в такива моменти всеки може да види, че природата на човека  е немощна, тя лесно пада и се подлъгва, а силата му е в това да пази вълшебните способности. И така, поддавайки се на жаждата, на желанието за насищане на определени нужди, девойката загубва очите си и се озовава захвърлена в копривата до един сух кладенец … място, където можеш само да бъдеш жилен, гладен и жаден – тотално наранен и наскърбен, измамен.

Затова притчи говорят да пазиш поуката като зеницата на окото си, защото загубиш ли очите си, загубваш живота си ….

Но провидението спасява такива ценни души, дори и паднали, и объркани, и изгубили се, и друг старец прибира момичето и го спасява. А интересното е, че първото нещо, което прави то в своето голямо страдание, е да си възвърне очите, защото осъзнава, че в тях е спасението й и че това е богатството й. И този начин на реагиране е велик, това е реакцията на човека победител – да си възвърне способността да вижда. Човек, който е поставил поуката като най-голяма ценност в живота си. Защото Божественото слово казва за недостойните: имат очи, но не виждат, имат уши, но не чуват. И наистина, връщайски си доброто око, от което излизат бисери, и  усмивката, която ражда цветя, тя си проправя пътя към царя и победата  над царицата измамница, олицетворение на злото, което идва като крадец в живота на човека.

И така, нека всеки да потърси в своя живот да прогони злата, измамна царица, която много пъти е дошла поради липса на търпение, липса на правилно виждане, желание да наситиш жаждата си за определени блага веднага. Както е казал Лев Толстой: всичко идва при онзи, който умее да чака. Човек трябва да инвестира силите си в крайната цел, да не гледа на временната жажда, на временната умора, а  да се бори всеки ден окото му да е светло, да изпитва кое е добро, кое е зло, коя мисъл от какво е породена, защото е писано: „Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено.“

Ако душата ти е помрачена, значи е време да излекуваш окото си!

Автор: К.Могиларска

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0