За българската вълшебна народна приказка и вълшебните  същества и предмети в приказките и в Свещените писания – II част

Приказката за Келешът и царската дъщеря /или още Царската дъщеря и шивачът/

“Приказката това е светът на чудото,
царството на щастието,
правдата, красотата и
ВЕЧНОТО ДОБРО.”
Николай Райнов

 

Келешът и царската дъщеря /или още Царската дъщеря и шивачът/

келешът и царската дъщеряПриказката започва с историята на един цар, чиято дъщеря всяка нощ отива някъде и скъсва обувките си. Царят й купувал нови и нови чехли, но историята се повтаряла. Всяка заран новите чехли били скъсани. Тогава Царят разпратил глашатаи да обявят, че който юнак успее да разбере къде ходи царската дъщеря нощем и как си къса чехлите, ще се ожени за нея и ще наследи половината царство, но ако се провали – ще загуби главата си. За съжаление, всяка нощ юнаците точно, когато трябвало да дебнат пред покоите на царкинята ги налягала тежка дрямка, заспивали дълбок сън и на сутринта загубвали главите си. Един ден се появил един обикновен шивач, или още келешът, който се нагърбил с опасната задача да разбере какво става с мистериозната царска дъщеря.
царят и принцесатаХарактерно за всички приказки е, че кралете остаряват и не всичко е наред в тяхното царство. Винаги има проблем с краля. Приказката започва много пъти с нарушена хармония, която трябва да се възстанови. В тази приказка кралят има проблем със своята дъщеря.
Приказката продължава как при принцесата идва светещ змей, който я е омагьосал и я води всяка нощ в своите палати. По пътя те си говорят и се смеят – първо той й подарява златна китка. След това я превежда през дълбока река. После стигат до чудните му палати и двамата си играят със златна ябълка край огнището. Нощта минавала забавно и бързо, и неусетно обаче идва време да се връщат в дома на принцесата. Още на тръгване те забелязват, че Келешът спи дълбок сън и тръгват спокойно към своето приключение, като му се присмиват.
принцесата и земятНо в късна доба, когато всичко живо спяло, келешът бил буден и видял какво става – как идва змей и как отмъква принцесата. Първото и най-ценно качество на Келеша е, че той е буден, той бди.
В Свещените писания също се говори за това да бдим, да не заспиваме, като се казва:
Притчи 24:33-34: „Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън – и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията – като въоръжен мъж.“
Притчи 6:4-5: „Не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си, догде не се отървеш като сърна от ръката на ловеца, и като птица от ръката на птицеловец.“
Притчи 6:9: „До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?“
Св. Евангелие според Марк 13:33: “Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.“
приказкиВ Свещените писания се говори, че душата на човека трябва да бъде будна – “бдете и молете се!”, не спете докле не се избавите от ръката на ловеца. Който се успива, ще го постигне сиромашия – духовна сиромашия, или в нашата приказка – направо ще загуби живота си. Според Юнг най-силната страст в човека не е гладът, нито сексът или властта, най-силната страст е мързелът. Мързелът, или още сънливостта на душата, любовта й към дрямката, да не забелязва много неща, да не желае да вижда същността им, са и причината човек да попадне под лоша магия, черни облаци да се струпат над главата му. Като се събудиш, си казваш: “Как е възможно да не съм забелязал това или онова”. Но истината е, че просто не си искал, не си бил готов, предпочитал си дрямката. Затова за ситуация на дрямка и склонност към сънливост няма друго лекарства освен ШОК: нещата не вървят на добре – по дяволите, трябва да се събудиш. Единственото ценно нещо на шока е, че той може да ви събуди от дрямката. sanderson_12dancing3Характерно за това царство е, че явно всички момци са склонни да се успиват и да загубват душите си, а дори и самата принцеса има такъв проблем, щом е допуснала да бъде омагьосана. Но за щастие, има юнак, който бди, не се успива, докато не бъде избавен, и скоро успява да види какво се случва в мрака. Той разпознава своя враг – змея. След като може вече да определи врага, той тръгва по следите му. Но скоро стига до дълбока река, която е голямото препятствие. За щастие, той вижда двама дяволи, които държат вълшебни предмети, и им ги отнема с хитрост – а това са златна пръчица, шапка и бакърена тавичка. Това са вълшебните предмети, които му помагат в пътя му в преследването на врага.
16Пръчицата като предмет се използва за подкарване на животни, за пастируване – Христос пастирува с жезъл /желязна пръчка/ паството си, това е и пръчка – скиптър, с който Кралят управлява, а именно – символ на управление. Но ето че той е в ръцете на дяволите, и то е даже наследство от баща им. Това е по-скоро символ, че дяволите са държали жезъла, контрола над душата човешка и са я управлявали, а може би и в цялото царство, щом всички се успиват. Но дяволите могат да държат душите под контрол само когато хората сами им го предоставят, сами ги поканят да управляват – това не винаги е буквално, но мислите и делата са такива, че не канят там ангели, а дяволи. christ-shepherd71.jpg.w560h446Казват си хората – Бог високо, цар далече – и си живеят, без да се замислят много какви са делата им. И в нашата приказка обаче идва момент, в който дяволите биват лишени от жезъла, който юнакът им отнема с хитрост. Да отнемеш жезъла от дявола означава много неща – да не считаш дявола за владетел и господар над душата ти, човек да не вярва в неговото надмощие и власт в живота му. Така на дявола му се отнема жезъла и контрола.
След това от дяволите се отнема шапката, с която ставаш невидим. Да станеш невидим означава да започнеш да живееш в невидимия свят – да имаш невидими /трансцендентни/ цели в живота си, да започнеш да се променяш отвътре, душата ти да не е в материалното. Early-Christians-Worship-in-the-Catacombs-of-Saint-Calixtus Дори може да се каже за ранните християни, когато все още са били гонени и затваряни, че те си били невидими за Римската империя. Никой не е знаел какви са, но все пак те са били носители на светлина и нова бъдеща цивилизация. Целта на християните не е била земна, а Небесна, трансцендентна. Те искали да влязат в Божието царство, което не е от този свят, и затова тези им копнежи били невидим, затова Римската империя не ги разбирала. Истинската паника настъпва по-късно, когато християнското движение станало толкова мощно, че повече не можело да бъде смазвано. То било като синаповото зрънце вяра, което премества планини.
Тавичката, която във водата се превръща на лодка, т.е. лодката е средството, което Христос изключително много е използвал и което има специално значение. В Св. Евангелие според Матей 13:2 пише: „И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.“ Христос проповядва на народа си надалеч, седнал в лодка. христос-бурята-лодкатаПрез цялото време кани учениците си в ладията си, докато народът върви подире му пеш. В друга история от живота на Христос, се случва да излезе голяма буря, докато Той спи и учениците му се уплашват като си мислят, че ще се удавят, но Христос се събужда и укротява бурята. След това ходи по водата до ладията си, друг път се усамотява в ладията си. Ладията, подобно на кораба-ковчег от времето на Ной, е образа на място на защитата от световните води, които идват да залеят народите и да убият всичко живо. Днес потопът, който идва да погуби народите не е буквално някаква вода или дъжд, но водата като образ на словесата, които се изливат върху душите на човеците. Тези словеса, които бълват какви ли не образи, информация и послания от всякакви източници, така че душата на човек да се удави и изгуби в тях. Словото Божие, а именно Иисус Христос говори от ладията Си – от лодката Си. Т.е. влизането в лодката е символ на влизането в защитена територия, където Бог пази – ти си защитен от всички вредни и опасни влияния на словесата на народите и Божия гняв към тях.
f124Момъкът взима за доказателство омагьосаните предмети и на следващия ден разказва на царя за магията. Оженва се за царската дъщеря, убива змея, тъй като знае къде са палатите му, и разваля магията. Змеят, който отвлича и омагьосва царската дъщеря в тази приказка, е образ на злите сили /за разлика от змеицата от приказката за “Живата вода”/, от които човек може да се избави само като е буден, онзи човек, който бди и не спи, докато не бъде избавен, като отнема властта от дявола /взима му жезъла, символ на властта/, поставя пред себе си трансцендентни цели /невидими, отвъдни/ и влиза в лодката на спасението.
Друго характерно за героя е неговия произход. Той не е от царски род. В приказката се казва, че много царски синове дошли, но всички загубили главите си. А юнакът в приказката – в някои варианти е прост шивач, в други се нарича дори Келешът. Приказката ни показва, че избавлението не винаги идва оттам, откъдето очакваме в повечето случаи да дойде – от царската власт, от високопоставения и почетения в света. Както Христос дойде – роден в обор и в ясли, като не беше земен царски син, поради което хората го хулеха – “кой си Ти, от къде имаш тази власт, за какъв се мислиш?”. Така и в приказката, принцесата и змеят се присмиват на юнака – “ти ли, един шивач, ти ли бе Келеш”, казва си царската дъщеря присмехулно. Но парадоксът е, че точно, където си отправил присмеха си, оттам идва спасението. Затова внимавай ти, който се присмиваш, не знаеш от къде ще дойде спасението ти.

11
Автор: Керанка Бинева

Към За българската вълшебна народна приказка и вълшебните предмети в приказките и в Свещените писания. Приказка за Живата вода – I част

Ползвана литература:

1. Мари-Луиз фон Франц, “Архетипови мотиви във вълшебните приказки”

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0