Трябва ли да се страхуваме?

Не трябва да се паникьосваме. Страхът, ако ни кара да бъдем отговорни, е полезен.

Трябва ли да размишляваме?

Налага ни се.

Къде да намерим отговорите? Минало ли е човечеството по този път преди нас?

Човечеството е преживяло множество епидемии. Някои от тях с доста по-застрашителни загуби на човешки животи.

С кое предишно събитие можем да сравним Коронавируса?

Преди 580 години, през 30-те години на 14 век, Европа се изправя пред едно от най-ужасяващите бедствия, сполетявало континента – бубонната чума. Наричат я „Черната смърт“ и я сравняват с четвъртия кон от Апокалипсиса или Откровението на Св. Йоан (загадъчнa мистична пророческа книга от Новия завет).

И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове. (гл. 6, стих 8)

През 14 в. Европа преживява множество катастрофални явления – глад, чума, войни и безредици, окачествени от мнозина като “Четирите конника от Апокалипсиса”. Тази част от книгата Откровение на Йоана описва бедствия и изпитания, изпратени от Небесния престол на Бога, за да поразят нечестивите човеци в последните времена.

Чумата е най-драматичното и с най-големи последствия изпитание за цяла Европа, предизвикало съществени социални и културни промени на Стария континент през Късното средновековие. Историческата справка показва, че това остро инфекциозно заболяване, причинено от бактерия, е възникнало в пустинята Гоби в Азия около 1320 г., откъдето се разпространява в различни посоки, пренасяно от бълхи по плъховете. Най-същественото му първоначално разпространение обаче е в Китай – в началото на 1330 г., по търговските пътища на керваните. По това време европейските мореплаватели вече усилено развивали търговията с Азия и пътували редовно до Индия и Китай. През 1347 г. такъв един търговски кораб акостирал на брега на Сицилия. Епидемията се рапространила първо в Италия чрез плъховете на борда и някои от моряците, които носели заразата. Бедствието започнало и на талази болестта се пренесла от Италия в други централни и западно-европейски държави. Достигнала и до Източна Европа и България и това била една от причините населението на Балканския полуостров да не може да се справи с османците, които настъпвали от изток. Предполага се, че за периода 1000 -1300 г. населението на Европа нараства от 38 до 74 милиона, но през 14 век близо 1/3 от хората са жертви на чумата.

Фламандски ръкопис, Черна смърт, 1349 г.

За чумата от 14 век, позната като Черната смърт, се счита, че е отнела живота на 60% от населението в някои части на Европа. Тази картина е от средновековен илюстриран фламандски ръкопис от 1349г. Изобразява погребението на жертви на чумата в град Турне, днешна Белгия. Турне е един от най-старите градове в Белгия, столица на имеприята на Франките. Тук е роден Хлодвиг (Кловис или още Луй I), основателят на Франкската държава (Image credit: Royal Museums of Fine Arts, Brussels)

Очевидно Европа е била разтърсена из основи от това опустошително явление. Човешката трагедия е била в нечувани размери. Счита се, че само Втората световна война е взела повече жертви от чумата.

Запазени са множество документи – монашески летописи, хроники, произведения на изкуството, които свидетелстват за тези събития.  Италия е една от страните, които са най-тежко засегнати, като в района на Флоренция и околните малки градове и села с развито земеделие смъртността достига 50%. А за градското население според някои учени – до 70%.

Бона Люксембургска - Тримата живи и тримата мъртви

Горната снимка е от т.нар. псалтир на Бон дьо Люксембург (херцогиня на Нормандия), която е дъщеря на Ян Люксембурски Слепия, граф на Люксембург и крал на Полша и Бохемия в периода 1310–1349г. Графинята е омъжена за Жан II Добрия, херцог на Нормандия и крал на Франция до 1350г. Самата Бон умира от чумата. Сцената е една от най-известите илюстрации, третиращи темата за Memento mori (символична алегория на неизбежността на смъртта). Изобразява трима млади благородници, които минават покрай гробище и срещат трима смъртника, в различна степен на разложение на телата. Текстът под илюстрациите гласи:

“Каквито вие сте, ние някога бяхме; каквито ние сме, вие някога ще бъдете“.

Поради по-ограничените начини за придвижване чумата се пренася по-бавно от място на място и от страна в страна, но там, където се появи, е бедствие. Става ясно, че цели градове и села са буквално погребани.

Това предизвиква множество микро- и макропромени в социалната и културна рамка на европейския континент. Много хора сменят местожителството си. Градовете загубват съществена част от населението си. Хората от планинските райони слизат в равнините, където има недостиг на работна ръка за земеделието.

Разместванията са по всички пластове на обществения и политическия живот. Тези събития са в основата на последвалото разгръщане на Ренесанса, особено във Флоренция. В своята творба Декамерон Джовани Бокачо описва много от проявленията на тази криза в живота на тогавашните флорентинци. Той не дава крайни оценки, но свидетелства за богатите, които напускат града и забягват в именията си, забавлявайки се. За средната класа и бедните граждани, които остават. За ужаса, за това как хората бягат от заразените, за застрашителните размери на бедствието, което тотално променя дори обичаите за погребение.

И тъй, казвам ви, че от времето на благодатното въплъщение на Сина Господен бяха изминали 1348 лета, когато в славния град Флоренция, най-великолепния от всички италиански градове, избухна смъртоносна чума, може би под влиянието на небесните светила, а може би и да беше изпратена върху нас, смъртните, от справедливия Божи гняв, за да ни накаже за греховете и да ни накара да се пооправим, тя започна няколко години по-рано в източните области и след като ги лиши от безброй люде, се местеше неспирно от едно място на друго и се разпростря чак на запад, сеейки след себе си смърт и печал. (Декамерон, Джовани Бокачо)

Декамерон е класическа литературна творба, не само защото разказва детайлно за едно толкова важно за човешката история събитие, с глобални последствия, но най-вече понеже многопластово разкрива нравите и слабостите, падението на определени човеци, стремящи се в лицемерието и коварството си да измамят сякаш Божията правда, залагайки на изкуството си да лъжат и мамят. Умело, в уж кокетните пикантни истории, които карат някои съвременни изследователи да причислят произведението към литературата с любовен привкус, авторът рисува картини на разгулен живот, стремежи към насищане на различни плътски желания по вулгарен или скверен начин, низости на характера и живот, отдаден на трупане на богатства и безмислени развлечения, в същото време бедност, изоставеност, липса на състрадание към чуждата болка.

Свети Себастян

Св. Себастиян, застъпващият се за поразеният от чумата, худ. Йос Лиферинкс, 15 век, Франция

Тази картина е част от олтар, посветен на Св. Себастиян – светец, почитан като защитник от чумата, рисувана е за църква в Марсилия. Св. Себастиян е мъченик от 300 г., на който вярващите приписвали чудотворни способности като пазител срещу чумата през 7 в. и в последващите й опустушителни проявления до 17 век. из цяла Европа. Това изображение показва чумата като демонично проявление – виждаме в небесата човек, обсипан със стрели, коленичил пред Бога в молитвена поза, който представлява Св. Себастиян в мъченическата му смърт. Но в този образ можем да съзрем и раненото човечество, молещо се за пощада. Непосредствено под тези фигури, пак в небесата, виждаме ангел и демон в битка. Долу в човешките измерения свещеник чете молитва за покойник и придружаващия го, който е поразен от мора.

Смъртта на множество височайши особи и властимащи във Флоренция през 14 век прави възможно преместването в града на фамилията Медичи. Те, както и много други се възползвали от възможността за по-голяма социална мобилност. Оцелелите след нашествието на смъртта получили възможност за по-добра работа. От Балканите вследствие на османското нашествие пристигнали също много учени, интелектуалци и благородници. Други бягали от маврите в Испания. Тази нова прогресивна прослойка решила да наложи политическия и интелектуалния си авторитет, развивайки изкуствата и пребразявайки градската среда на Италия.

Няколко години след потресаващите събития във Флоренция, когато градски управник е Козимо ди Медичи, Фра Анжелико рисува едни от най-красивите си фрески в манастира Сан Марко – францискански манастир, където самият Гуидо ди Пиетро (рожденото му име) бил монах, известен с наименованията Фра Джовани да Фиесоле (брат Йоан от Фиесоле) и останалото до днес Фра Джовани Анжелико (Ангелският брат Йоан).

Фреската изобразява архангел Гавраил, доверяващ скъпоценните слова на Дева Мария, приседнала в двора на палат. Фреската е особенно ценна, защото представя прехода между готическия и ренесансов стил, със силно изразено Готическо излъчване (фигурите изглеждат плоски, статични и нереални), докато в същото време имаме изключителна елегантност на линиите и умело използване на светлината. Мария и Гавраил сякаш плават в пространството и не са строго пропорционални. Революционен за времето си подход, който поставя основите на Ренесанса.

Християнска Европа се възражда и над нея отново изгрява слънцето на Спасителя.

Toзи нетрадиционен образ на Христос на един от титаните на италианската живопис, основател на венцианската школа – Тициан, нарисуван върху платно около 1530 г. (Зрял ренесанс), ни показва Иисус като Вседържител. Той няма корона или скиптър, ореолът му е загатнат, но светлината Му ясно прозира зад достолепният образ на зрял мъж в сила със сведен поглед. Той сякаш гледа с любов към Своето творение, в същото време прочитаме тъгата и болката на „неразбрания“ и „неоценения“, Онзи, Който е близо, Който като Покровител е положил ръката Си върху земята (глобуса).

Какво става днес?

Погълнат от задачите и стремежите за развитие и просперитет, съвременният човек, за който пътуването по работа или за развлечение стана ежедневие, трудно свиква с идеята, че на хоризонта се зададе “тъмен облак”. Доста хора се опитаха да се абстрахират от новините за Китайския вирус, други направо си ги подцениха, даже се опитаха да омаловажат поводите за притеснение (доколкото такива наистина има заради опасността за живота и здравето на сериозна част от населението). Вече стана ясно, че дори мнозина са пренебрегнали препоръчителната и задъжителна карантина, така своеволно застрашавайки хората в риск.

На фона на уредения и спокоен в общи рамки живот на глобалния свободомислещ човек подобна ситуация е “абсурдна”. Mнозина не са готови да жертват спокойствието, анганжментите, навиците си, прищевките или финансите си, за да платят цената на… нечий човешки живот. Има хора, които си мислят, че държавата или корпорациите (в най-общ смисъл на доставчици на стоки и услуги) трябва да им заплатят щетите, да поемат негативите на случващото се. Сякаш държавата или фирмите разполагат с неограничени ресурси и понеже има проблем, те непременно трябва да заплатят цената. Съвременният гражданин не може да губи… трябва да е застрахован за всичко.

Когато обаче се разрази едно такова бедствие като глобална пандемия, може ли да очакваме, че има институция, която да може да ни предпази от всякакъв род неприятности вследствие на тази заплаха? Очевидно в повечето случаи отговорът е ясен. Той е логичен.

Къде сме ние?

По всичко личи, че съвременната епидемия от Коронавирус е нещо доста по-щадящо живота от чумата на 14 век. Трябва ли обаче това да ни успокоява? Готови ли сме да се изправим пред себе си, пред страховете за живота и поминъка си и да ги надмогнем? Готови ли сме да погледнем по-надалеч от това всичко да ни е наред тук и сега и да осъзнаем, да се събудим…

Ето какво пише Франческо Петрарка, италиански поет, хуманист и посланик на папа Климент VI, съвременник на злощастните събития от 14 век и приятел на Джовани Бокачо.

„Вървете, вие смъртни, потете се, жадувайте, мъчете се в тежък труд, кръстосвайте земи и морета, за да трупате богатства, които не можете да задържите; слава, която ще повехне. Животът, който водим, е като сън; каквото и да направим, сънища. Само смъртта разчупва съня и ни събужда от сънуването. Ако можеше, да съм се събудил преди това.“ ~ Франческо Петрарка, лятото на 1349 г.

Автор: Мая Николова