НАДЕЖДА В БЕЗНАДЕЖДНОСТТА
Заразата се носеше във въздуха. Отвсякъде миришеше на страх. А хората във своите си светове опитваха се всеки сам да си изкупи грях. Цени различни разгласяваха се силно в пазара от изгубени души. И колкото и смело да търгуваха сърцата им все трупаха лъжи... Те влизаха във цялото им същество - задръстваха, повреждаха го без пощада. Но болката не беше още силна и хората приеха я с наслада. Три дни по-късно вече беше виден огромен черен облак върху тях - те давеха се в опити да вдишат, лъжите не им даваха. Заля ги втората вълна от страх! Ресурсите за търг изчерпваха се бързо и всеки знаеше, че търговията лишена е от смисъл... Във паниката всеки се затвори сам. Лъжи от страх достигаха до всяка мисъл. В една далечна стая двама прегърнати седят, говорят си със поглед само. Той диша тежко, тя се притеснява, притисната до неговото рамо. Не се опитват да продават и купуват, през ум не им е минало дори. Усещат - времето е ценно - фитилът на живота си гори. Той кашля, тя сгушва се по-силно. Отронва се по бузата сълза. Какво ще прави ако краят му е близо? Тя мисли: “Животът бих си дала, за да го спася...” Тя искрено се моли за живота му и нека и той сам не се предава... Тя вярва, чака чудото, усеща, че вярата с любов е силна. Тя на нея се надява. Автор: Илиана Йотова
