Днес е големият празник Благовещение. Ала колко са благи вестите, в които вярваме всеки ден и градим живота си според тях? Много често те се оказват така правдоподобни, така навременни и полезни… а всъщност напълно фалшиви.

Някой ще каже, ами как да ги различим, не сме били там, а всичко е гарнирано с уж достоверни снимки…

Друг ще каже, страх ни е – търсим и под вола теле, за да се предпазим.
И това е вярно.

Трети още си носят наивността от миналия век: Щом нещо го пише във вестника /Интернет/, то ще да е вярно…

Но все пак, както в телефонните измами, така и при “фейк” новините има един особено точен ключ, който ги прави пробивни.

И той е – вратата на нашия ум отваря това, на което сме склонни да повярваме. Дори казано с по-силни думи – вратата отваря нашия досегашен идол. Нещото, на което уповаваме!

Да, този идол понякога е страшен, зловещ, иска жертви – например ако този идол в живота ни е Корупцията, ние веднага сме готови да вярваме, че наш близък е в бедствие и само хиляди левове ще спасят живота му. Ние уповаваме не само на приятни и утешителни неща. Ние понякога изцяло разчитаме на злото, защото статистически ни се струва, че го срещаме по-често. Разбира се, предимно в постовете на Фейсбук и вестниците, без да отчитаме, че сензацията продава. (Някои ще кажат – срещаме злото и на живо. Ала, нека да си помислят колко пъти сами истерично го предизвикат у другите.)

Друг идол, който отваря вратата на доверието, е идолът на “фалшивото божество”. Може да изглежда смешно, но такова божество в момента може да е от лика на уважавания проф. Мутафчийски /гарнирано с фалшива новина, уж казана от него… до руското знаме и сляпото доверие към империята на Путин, в която обаче дори децата на днешните “русофили” не желаят да учат или емигрират.

Това доверие, ще ме извините, няма връзка с любовта и благодарността към русите – освободители. Още десет години след Освобождението България е поела по свой път и й се е налагало често да се отбранява от руските имперски интереси. Държава и човешка саможертва не бива да се смесват.

Но какво говорим за Русия, същото доверие предизвикват големите самолети с помощи от Китай, клиповете как бързо китайците строят болниците си и т.н. Нека, хвала и респект  на помагащите китайски медици! Но забравяме ли, че това е страна, където няма така желаните от нас свободи на словото и придвижването, няма свобода на убежденията и вярата? Нима в Китай не наказваха всички журналисти и лекари, дръзнали навреме да изнесат новините за вируса? Но ето че сега сме готови дори да развеем китайското знаме.

Но какво говорим за Китай, ето заради медицинската помощ от Турция /отново – искрено им благодаря!/ сме готови да простим всичко на политическата й система и да забравим жестокостта към кюрдите, сирийците и мигрантите, които турската политическа върхушка използва безчовечно за интересите си. Готови сме да простим политическите убийства и да хвалим един едноличен лидер.

Разказвам тези неща, защото подхранвайки такова сляпо доверие към определени “суперсили”, ние декларираме нуждата си от упование в “по-голям брат”, в нещо като “царя-бащица”, който ще се притече на нас малките, безпомощните и ще ни реши проблема ОТВЪН. Затова днес повечето българи, на които се опиташ да извадиш биберона/играчката от ръцете, са готови да те оплюят и дори изпохапят.

Има ли още причини поради които не можем да различим фалшивата новина? Уви, има.

Когато не сме открили Основанията, на които стои светът, а следователно – и основанията, които пораждат “случайните” събития и катаклизми в него, ние постоянно ще вярваме на примитивни обяснения, понякога граничещи с лудост.

Ето, половината от нас вярват, че ни пръскат с нещо, другите – че ни облъчват с нещо, третите, че ни прилагат психоатаки поединично, за да се превърнем в зомбита и слуги на Америка/Евреите/Произволен друг враг.

Реално, нямайки съзнание за духовния свят /духовната паралелна релност/, хората приписват цялото това влияние на някакви световни суперсили, управлявани и движени от човеци.

Както често се случва обаче, лъжата е истина с капка катран. Влияния несъмнено има, но зомбирането и направляването не идва от каста човеци, а от малки “вируси” в самия ни начин на мислене.

Например вярването, че сме произлезли от животните, че целият ни живот е безкомпромисна борба за ресурси, което е едно изкривено вярване, отричащо благородните подбуди и чудодейните способности на морала ни, отравя всяка наша способност за истинска преценка и анализ на ситуациите.

Ние дори не знаем в какво Вярваме! Когато го видим, вероятно ще се ужасим или засрамим.

По-добре да уповаваме в способността за саможертва и обич, написани в собствените ни сърца. Тогава не само по-малко ще вярваме на фалшиви новини, а и ще генерираме Истински добри новини.

Автор: Павлина Папазова

Източник: Ezeroto

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0