МИГ ОТ ВЕЧНОСТ
Лъчи нежно се вплитат
През клонки на борови гори
Отронват се като сълзи
Капките от сняг
Сякаш шепнат в мир сбогом
Със смъртта на света
Не беше погребение, но
Но все едно изново рождение…
Симфония на птичките
Сякаш бяха ангели всичките…
В хармония с тишината
От неизказана тревога
На невежите хора
Не! Отказвам място
на мрака в простора
Отново в пролука видях
Че Слънцето ме гледа
Пожелах да остана така
… сякаш можех да видя Вечността
Автор: А. Манева
