А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. (Евангелие от Лука, 1:26-27)

 

Благовещение (ле Мурате), Фра Филипо Липи – около 1443, масло върху дървен панел (186х203 см), Alte Pinakothek – Мюнхен.

Оригинално творбата се е намирала на главния олтар на църквата към манастира на бенедиктинците във Флоренция. Днес сградата се намира на площад Le Murate във Флоренция и не е запазила религиозния си характер. Понастоящем на произведението в оригинал може да се насладите посещавайки една от най-старите и богати картинни галерии в света – Alte Pinakothek в Мюнхен.

Архитектурните детайли на двора с 3-те арки подчертават триизмерността на изображението, но освен че поставят контекста на случващото се едновременно в ерата на класическия Рим и на Ренесансова Флоренция, те символизират и Троицата и въобще концепцията за троичността на човека – дух, душа и тяло, а и на заобикалящия ни свят, в който има физически, интелектуално-психически и ирационално-духовен аспект на проявленията.

Ангелът е представен като нежен младеж с венец, облечен в нежно червеникава туника. Носещ ароматния дар (цвета на бяла лилия) той коленичи пред онази, която има да се нарече „Свята царица“.

Независимо че е изобразено едно събитие случило се преди 2 хилядолетия, а от създаването на самото изображение са минали повече от 5 века, поразителна е съвременната осанка и дори лицето на Мария, което по нищо не отстъпва по красота от модерните модни икони. Дори ако беше жива днес, тази Мария би била счетена за красавица.

Какво би накарало една красива жена, която може да има кариера и всички перспективи за охолен по светски живот да има такава вяра в Бога – Творец, и да води изключително целомъдрен и Бого-центричен живот с отдаденост, в такава степен, че Той да я предпочете пред всички други жени за своя съпруга и майка на Спасителя? Може ли да има такава вяра?

Интересно е, че тук в тази интерпретация на Съобщението (буквално от лат. annuntiatio) имаме не един, а два ангела. Единият е по-скоро мъжки, а другият е женски образ и се вижда да пристъпва отстрани, чакайки първият да се оттегли, за да поднесе на свой ред цвете на приелата благата вест Дева Мария.

А Светият Дух идва под формата на гълъб, ведно със Словото, без което нищо не е станало и чрез което всичко стана, за да придобие плът и да слезе сред нас.

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. (Евангелие от Йоан, 1:4)

Забележете как предаването на благата вест чрез думите, изречени от самият Отец за Мария, е ясно изразено и в долните два образа:

Джовани Анджело д‘Антонио, Благовещение със Страстите Христови (в арката на горната част на изображението, тук липсва), темпера, ок. 1455г,. Musei Civici Camerino.

 

Фра Анджелико, Благовещение от Кортона, ок. 1433-34г., Museo Diocesano in Cortona.

При Джовани д‘Антонио ангелът отново е коленичил и от устата му директно към Мария, изящно приведена над словото на свещенното писание в молитвена поза, изтича Слово с големи златни букви.

Фра Анджелико от своя страна пък е засилил това усещане за динамика и сътворителна сила на Словото чрез устата на Божествения пратеник, който при него буквално се е надвесил над Мария, която го гледа в очите. Немощна, но приемаща тя буквално бива обливана от струите златни думи.

Наистина ли Словото има сътворителен характер? Наистина ли има непорочно зачатие?

Къде?…..Как се случва тази мистерия, така че да има отражение не само вътрешно, а в съвсем конкретен материален план?

Благовещение на Девата – Антонело да Месина, ок. 1476г., масло, Galleria Regionale della Siciia, Палермо                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Северен ренесанс, Кьолн, част от дървен панел – диптих, масло , 16-17 в.                                                                                                                   

Горните две картини са много показателни за отговора на този въпрос. Едната – левият образ на Антонело да Месина показва Девата, сякаш озарена от мисъл по време на четене и виждаща в невидимото стоящия пред нея ангел, който тя може би иска да докосне и едновременно с това да му отдаде почит. Уникално е представен моментът на ментално преживяване, което древните автори наричат „грабване в ума“. Този ум, който е не просто разсъдък, но живият разум, който осъществява връзката между емоционалната и рационалната част на душевно-психичната природа на човека. Тази творба, която днес се намира в Палермо предава тази концепция по уникален начин.

Не по-малко въздействащо обаче е и изображението в дясно, което представя немските ренесансови традиции.  Неговият произход е Кьолн. Гледайки тази омиротворена и сякаш озарена отвътре и отвън жена, върху която е застанал „гълъбът на Духа“, имаме усещането, че сме пренесени в друга реалност. Тук кулминацията на това вътрешно сърдечно и същевременно метафизично събитие е така представена, че то излиза от рамките на субективното човешко преживяване, защото „не е от този свят“, защото в него има такава сила, че то чупи всички прегради на неверие, време, място, персона и става общочовешко и вечно.

По същия начин, по който след своето Възкресение и Възнесение Иисус стана вечната Врата, през която да преминават човеците търсещи да се завърнат към първоизочника, към Единия Бог. По този начин и Благовещение стана вечния момент на Непорочното зачеване в духовната утроба на ума и сърцето от Духа Божий, който слиза над онези приемащи Словото и придобили благоволението да бъдат място на Богоявление – на случване, на сътворяване и сбъдване на волята на Небесния чрез волята и делата на човека, приел го за свой баща и най-съкровен приятел, дори любим.

Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом. (Псалми 84:5)

Може ли всичко това да се случи без приемане и без подготовка? Отговорът се съдържа в долният цитат от старозаветния пророк Еремия. Очевидно без да приеме Неговото слово, човек не може да се нарече с Неговото име. Тоест да придобие онази вътрешна увереност и същност, че той е в едно с Твореца по силата на сътворението и осиновлението чрез вяра. И всички тези процеси протичат в сърцето, което е вместилището на вътрешния интелект, където човек придобива други очи, през които да гледа света.

Като намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на Силите. (Еремия 15:16)

Така Дева Мария се превърна в Notre Dame (Our Lady) или буквално Нашата Дама. Изключително благородство, не просто красота, а изящество струи от жената, която не само е превъзмогнала себе си, но се е отдала на мисията си да бъде място, в което да се раждат благородни плодове, какъвто несъмнено е Спасителя на човешкия род. Но това не е всичко. Тя се превърна в пример за всички жени от преди 2000 години та и до днес, в пример не единствено за смирение, кротост, доброта и целомъдрие, но и в пример за успешната благородна жена – дама. Онази, която така се докосна до Силата, че бе вече неин дом, въплъщение. Тя беше скромна, но се издигна дотам че да бъде Майка на цялото ново човечество, втората Ева. Но всъщност първа по призвание, вяра и дела.

 

Благовещение от Фра Филипо Липи, 1449-1459г., National gallery of London

Автор: Мая Анастасова-Николова

 

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0