За приказното

Мисъл на деня – Дж. Р. Р. Толкин

На днешната дата преди 125 години е роден Джон Роналд Руел Толкин.
Още преди Втората световна война потокът на новата литература потича в две русла: научнофантастичното и приказното. Научната фантастика се стреми да разкрие бъдещето, да отгатне развитието на физическата Вселена и на човешкото общество в нея, тя спекулира с догадки, хипотези и теории в областта на физиката, химията, биологията и социологията. Ала коренът на приказната фантастика (или както я наричат понякога – “литературата на меча и магията”) е много по-дълбок. Далеч преди да осъзнае собственото си рацио, човек съчинява митове. Чрез тях той намира своето място в една одухотворена природа, става брат на световните стихии – рожба и цел на висши сили. И тъкмо от съкровищницата на митологичното творчество черпят своите образци мнозина съвременни писатели. Самобитният и мощен талант на Джон Роналд Руел Толкин направил решителната крачка в началото на истинската приказна фантастика.*

В беседа с К. С Луис, Толкин излага тезата си, че в митовете Бог изразява Самия Себе си, чрез съзнанието и въображението на поетите, използвайки образите на тяхната “митопоетика” в тяхното време, за да разкрие фрагменти от Неговата Вечна Истина. Той казва също, че митът е истина, но не в смисъла на това да дадеш описание на Бога (което никое ограничено съзнание не може да обхване), а в смисъла на това, че митът е начинът, по който Бог избира да се прояви в нашите способности и въображение.

Убеден в действителната стойност на своето дело, той пише:*

Приказното е опасна земя; клопки има в нея за невнимателните и тъмница за прекалено храбрите. Може би и аз съм прекалено смел… Бил съм не повече от скитащ изследвач (нарушител на владения) в земя — пълна с чудеса, но мълчалива откъм сведения… Честит е човекът, успял да поскита из това царство. Неговото богатство и странност обаче връзват езика на пътешественика и той не може да разкаже за тях. За него е опасно да задава прекалено много въпроси, докато е там, тъй като вратите могат да бъдат затворени и ключовете — изгубени. ~ Дж. Р. Р. Толкин, “За приказките”

О, сър – му рекох аз – макар и вън от Рая,
Човек не е погубен, ни променен до края.
Дори и покварен, на трона си остава
И пази царски дрипи от старата си слава:
Човек, творец вторичен, кристално огледало,
В което се пречупва божественото бяло
На багри многобройни в безкрайни съчетания,
Що в умовете раждат действителни създания… ~ Дж. Р. Р. Толкин, поемата “Филомитон към Мизомитон”

___________________________________________________________________________________________________

* Източник: http://www.endorion.org/tolkien/glishev-tolkien.html

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0