Мъдри мисли и цитати от Блез Паскал

Блез Паскал е наричан архитектът на модерната цивилизация. Бил брилянтен учен в математиката дори като тийнейджър. Мнозина го смятат за основател на Теорията на вероятностите и създател на първият модел компютър. И, разбира се, всички вие сте “на ти” с компютърния език наречен на негово име. Паскал изучавал в дълбочина нашите човешки дилеми за злото, страданието и смъртта. Той бил изумен от феномена, за който говорим: че хората могат да постигнат невероятни висоти в науката, изкуствата, и бизнеса, но продължават да са изпълнени с гняв, лицемерие, и самоомраза. Паскал ни описва като забележителна смесица от гениалност и самозаблуда.
На 23 ноември 1654, Паскал имал дълбоко религиозно преживяване. В дневника си написал следното: “Предавам се напълно, на Исус Христос, моя Изкупител.”
Френски историк разказва два века по-късно: “Рядко се среща толкова могъщ интелект, да се подчини с такова смирение на силата на Христос.” Паскал започнал да вярва не само, че любовта и милостта на Бог могат да ни донесат хармония, но също така вярвал, че собствените му грехове и грешки могат да бъдат простени, и че когато умре, ще отиде в рая. Преживяването му било отвъд научното наблюдение и логика. Според Паскал “Исус Христос е целта на всяко нещо и центърът към който всичко се стреми.”

“Има две крайности – да не слушаш разума и да слушаш само него.”

“Загрижеността на човека към дребните неща и равнодушието му към най-важните е безспорно странно извращение на природата.”

“Сърцето има доводи, които разумът не познава.”

“Същността на самолюбието и на човешкото „аз“ е да обича само себе си и да мисли само за себе си. Но какво да стори човек? Не е в негова власт да предпази любимия си обект от недостатъци и страдания: иска да бъде велик, а се вижда нищожен; иска да бъде щастлив, а се вижда нещастен; иска да бъде съвършен, а се вижда съвсем несъвършен; иска да бъде обичан и ценен от хората, а съзнава, че недостатъците му заслужават само отвращение и презрение. Поради това противоречие у него възниква най-несправедливата и възможно най-престъпната страст; той започва да изпитва смъртна омраза към истината, която убедително изобличава слабостите му. Би желал да я унищожи и тъй като не може да посегне на нея самата, руши я, доколкото му се удава, в собственото си съзнание и в съзнанието на околните; с други думи, той старателно скрива недъзите си от другите и от себе си и му е непоносимо не само когато му ги покажат, но и когато ги забележат.”

“Величието на човека се корени в съзнанието за неговото нищожество. Дървото не съзнава нищожеството си. Следователно човек е нищожен, щом съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно защото го съзнава.”

Не само чрез ума, но и чрез сърцето достигаме до истината; чрез него именно стигаме до първоначалата. Разсъждението, което няма никаква заслуга за това, напразно се опитва да ги обори. Това е единствената цел на пиронистите, но усилията им са напразни. Знаем, че не бленуваме; колкото и безпомощни да сме да го докажем чрез разума, нашето безсилие свидетелства само за слабостта на ума ни, а не за несигурността на всичките ни познания, както те твърдят. Познанието на първоначалата – като например съществуването на пространство, време, движение, число – е не по-малко сигурно от познанията, придобити чрез разсъждение. Умът трябва да се опира на познанията на сърцето и инстинкта и да ги използва като изходна точка на доводите си… И еднакво излишно и смешно е умът да иска от сърцето да докаже тия първоначала, за да ги приеме, както би било смешно сърцето да иска от ума интуиция за доказателствата, до които е стигнал, за да може то да ги приеме. Тази безпомощност трябва само да внуши смирение на ума, който би желал да съди за всичко, а не да разколебава увереността ни: не само чрез ума можем да се образоваме.“

“Само животът, най-уязвимото нещо на света, ни дели от ада или небето.”

“Духът на този върховен съдник на света съвсем не е независим, най-малката глъч край него е в състояние да го смути… Не се учудвайте, че в момента не е годен да разсъждава правилно: муха бръмчи край ухото му; това е достатъчно; ето го неспособен да ви даде трезв съвет.”

“В какви ли невероятности трябва невярващите да вярват, за да си останат невярващи!”

“Познанието за външния свят няма да ме утеши в мигове на горест за неведението ми в духовния мир, но овладял нравствените закони, винаги ще мога да мина без физическите.”

“Учат ни на всичко друго, само не как да станем достойни хора. А ние винаги претендираме, че знаем по-добре от всичко останало именно това. Претендираме, че знаем единственото, на което никога не ни учат.”

“С какво основание някои твърдят, че не можем да възкръснем? Кое е по-трудно – да се родиш или да възкръснеш, изобщо да не си бил и да бъдеш или да си бил и отново да бъдеш? По-мъчно ли е да дойдеш в битието или да се върнеш в него? Свикнали сме да смятаме едното лесно, а по липса на навик – другото невъзможно: наивен начин на разсъждение!”

“Колко е суетна живописта, предизвикваща възхищение от сходството с оригинала, който никого не възхищава.”

“Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.”

“Малодушните познават истината, но я поддържат само доколкото това съвпада с интереса им. Излиза ли извън него, те я изоставят.”

“Истината е толкова забулена днес, а лъжата толкова здраво установена, че никога няма да разпознаем Истината, освен ако я обичаме.”

“Щастието не е нито в нас, нито извън нас. То е в съюза между нас и Бог.”

Blaise_Pascal_2