За Надеждата

Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици и циници, чиито хоризонти са ограничени до очевидната реалност. Сега се нуждаем от хора, които могат да мечтаят за неща, които никога не са били… ~ Джон Кийтс

Надеждата не идва отвън, а се заражда в самите нас. Тя е спасение, което се постига въпреки тъгата и отчаянието. Изобретяването й е едно от предизвикателствата на съществуването на всеки един. Истината за живота се открива сякаш не вън, а вътре в духа. Захласнат в търсенето и в мига, той открива неподозирани светове. Аристотел учи: „Надеждата е сън на буден човек”. На възторга и въздушния красив сън на надеждата са посветени тези тихи стихове, защото обещано ни е, че макар и несъвършени, сме способни на спасение.

Човекът, заставен да бъде, трябва да постигне смисъла на своето съществувание и той прави това, като сътворява от безгрижието на случайността свой път, нуждаещ се от хоризонта на надеждата.

Защото сами не подизираме собствената си безграничност, забравяме за шепота на нещо по-голямо вътре в самите нас, а надеждата осмисля усилието и прекосява безбрежното…

Източник: www.klassa.bg

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0