Западът ще произведе в хода на столетията своя собствена йога, и то върху основата, създадена от християнството.
Духовността на Запада е била напълно различна от тази на Изтока и затова е създала условия, които са възможно най-неблагоприятната основа за прилагането на йога.
Това означава преди всичко по-дълбоко вникване в човешката природа. Но чрез потискане и контрол не постигаме вникване, а най-малко чрез подражаване на методи, които са възникнали при съвсем други психологически условия.
Казвам на когото мога: „Изучавайте йога. От нея ще научите безкрайно много, но не я прилагайте; понеже ние европейците не сме устроени така, че да можем да използваме тези методи просто така. Някой индийски гуру може да ви обясни всичко и вие можете да подражавате на всичко. Но знаете ли кой прилага йога? С други думи: знаете ли кой сте вие и как сте устроен?“
Карл Юнг
ЙОГА И ЗАПАДЪТ
/Из книгата Психология на източната религия, К. Г. Юнг/
Не е изминало и едно столетие, откакто йога стана известна на Запад. Макар че още преди две хиляди години до Европа са достигнали изумителни разкази от приказната Индия с нейните мъдреци и пъпосъзерцатели, за реално знание за действителното запознаване с индийската философия и философска практика е започнало да се говори едва след като французинът Анкетил Дюперон откри на Запада достъпа до Упанишадите. Но общото и по-задълбочено знание за индийската философия стана възможно благодарение на Макс Мюлер от Оксфорд и издадените от него Sacred Books of the East <Свещени книги на Изтока, англ.>. Естествено, в началото истинското знание остана запазено за индолога и философа. Скоро обаче теософското движение, чието начало положи мадам Блаватска, присвои източната традиция и я разпространи сред широката публика. След това в продължение на няколко десетилетия на Запад знанието за йога съществуваше, от една страна, като строго академична наука, а от друга, като нещо, което може почти да се нарече религия, макар и да не се разви като организирана църква – въпреки усилията на Ани Безант и антропософското отцепничество на Рудолф Щайнер, който в началото бе последовател на мадам Блаватска.
Своеобразният резултат на подобно развитие на Запад едва ли може да се сравни с онова, което в Индия се нарича йога. Защото на Запад източните учения са се сблъскали с особена духовна ситуация, която – поне по-рано – не е била позната в Индия, а именно строгото разграничаване на наука и религия <в англ. издание „философия“>, което в една или друга степен е съществувало вече триста години, преди Западът да започне постепенно да опознава ученията на йога. Всъщност началото на това отделяне, което е специфично западно явление, е започнало с Ренесанса през XV век. Тогава се пробужда всеобщ и страстен интерес към Античността, предизвикан от падането на Византийската империя под ударите на исляма. Тогава за пръв път широко се разпространяват познанията по гръцки език и литература. Пряко следствие от нахлуването на тъй наречената езическа философия била голямата схизма в Римската църква, протестантството, което скоро обхванало цяла Северна Европа. Но дори и това обновяване на християнството не успяло да удържи в плен освободените духове. Вече била започнала епохата на откриване на света в географски и научен смисъл и мисленето все повече и повече се еманципирало от ограничаващите окови на религиозната традиция. Наистина църквите съществували, поддържани от религиозните нужди на обществото, но загубили ръководната си позиция в културно отношение. Докато Римската Църква благодарение на своята ненадмината организация оставала единна, протестанството се раздробило на почти четиристотин деноминации. Това, от една страна, е доказателство за неговото безсилие, от друга страна – за неудържима религиозна жизненост, която не може да бъде спряна. В течение на XIX столетие това води до появата на синкретични форми и масов внос на екзотични религиозни системи като религията на Абдул Бахай, суфистките секти, Мисията Рамакришна, будизма и т. н. Много от тези системи, например антропософията, присъединили и елементи от християнството. Възникналата по този начин картина съответства приблизително на елинистичния синкретизъм през III и IV век, като и тук се откриват някакви следи от индийската мисъл.
Ала всички тези системи се движат в религиозна насока и набират голяма част от привържениците си от протестантството. Следователно те всъщност са протестантски секти. Насочвайки главния удар срещу авторитета на Римската църква, протестантството разколебава преди всичко вярата, че тя е необходимата посредница за божественото спасение. Естествено, по този начин върху индивида се стоварило бремето на авторитета, а заедно с него и религиозна отговорност, каквато преди не е съществувала. Отпадането на изповедта и опрощаването на греховете изострили моралния конфликт на индивида и го натоварили с проблематика, която преди това църквата е решавала вместо него, доколкото нейните тайнства и особено причастието гарантирали спасението на индивида чрез извършването на свещенодействието от свещеника. Единственото, с което индивидът е трябвало да съдейства, било изповедта, покаянието и епитимията. С отмяната на работещия свещен ритуал вече липсвал Божият отклик на намеренията на индивида. Тази неудовлетвореност обяснява силното желание за системи, които обещават онзи отклик, и по-точно благоволение, което може да се види или усети от страна на нещо Друго (по-висше, духовно или божествено).
Европейската наука не обръща внимание на тези надежди и очаквания. Тя живее интелектуалния си живот изолирано от религиозните убеждения и нужди. Това исторически неизбежно раздвояване на западния дух е обхванало и учението на йога, доколкото то е проникнало на Запад, като, от една страна, е станало предмет на науката, а от друга страна, е било приветствано като път към спасението. Действително в рамките на религиозното движение има редица опити за обединяване на науката с религиозното убеждение и практика, например Christian Science <Християнската наука>, теософията и антропософията, като особено последната иска да си придаде научен вид и затова и тя, както и Christian Science, е проникнала в интелектуалните кръгове.
Тъй като за протестанта няма предначертан път, за него в известна степен е добра всяка система, която обещава успешен път на развитие. Сега той трябва да прави това, което църквата винаги е вършила като посредница, но не знае как. Ако се е отнасял сериозно с религиозните си нужди, той е трябвало да положи неимоверни усилия по отношение на вярата си, защото неговото учение е насочено почти изключително към вярата. Но вярата е харизма, дар на божията милост, а не метод. На протестантите им липсва метод до такава степен, че някои от тях дори сериозно са се интересували от строго католическите духовни упражнения на Игнаций Лойола. Но естествено това, което пречи най-много, е противоречието между религиозната и научна истина, конфликтът между вяра и знание, който даже се простира далеч отвъд протестантството и достига и до католицизма. Този конфликт съществува единствено и само поради историческото раздвояване на европейския дух. Ако не съществуваше, от една страна, естествена психологическа необходимост от вяра и от друга страна, съответстваща й неестествена вяра в науката, нямаше да има причина този конфликт да съществува. Лесно бихме могли да си представим такова състояние, когато човек просто знае и освен това вярва в нещо, което му се струва вероятно по такива и такива основателни причини. Не е необходимо изобщо да съществува причина за конфликт между тези две неща. Нужни са, разбира се, едновременно и двете, понеже само знанието, както и само вярата, винаги са недостатъчни.
Затова когато един „религиозен“ метод се препоръчва едновременно и като „научен“, е сигурно, че ще намери своята публика на Запад. Йога оправдава тези очаквания. Независимо от прелестта на новото и очарованието на полуразбраното, йога напълно основателно има много привърженици. Тя е не само многотърсеният път, но и философия с нечувана дълбочина. Тя дава възможност за контролиран опит и задоволява научното изискване за „факти“, освен това поради широтата и дълбочината, почтената си възраст и учението си, което обхваща всички области на живота, обещава неочаквани небивали възможности, което мисионерите на учението рядко са пропускали да изтъкнат.
Няма да говоря за това какво значи йога за Индия, понеже не мога да се осмеля да съдя за нещо, което не познавам от личен опит. Мога обаче да кажа нещо за това какво значи тя за Запада. Безпътицата при нас граничи с душевна анархия. Вследствие на това всяка религиозна или философска практика означава психологическо дисциплиниране, тоест метод за душевна хигиена. Многобройните чисто телесни процедури на йога означават и физиологична хигиена, която превъзхожда обикновената гимнастика и дихателни упражнения, тъй като не е само механистично-научна, но едновременно и философска. Защото в тези упражнения тя обединява упражняващите се части на тялото с целостта на духа, което става ясно при упражненията на пранаяма, където прана е едновременно дишането и универсалната динамика на космоса. Когато действието на индивида е едновременно и космическо събитие, подбуждането на тялото (инервацията) се свързва с подбуждане на духа (общата идея) и от това възниква жива цялостност, която все още никаква техника, колкото и научна да е, не може да създаде. Практиката на йога е немислима и би била и неефективна без идеите на йога. Тя сработва телесното и душевното по рядко съвършен начин.
На Изток, където са възникнали тези идеи и практики и където от четири хилядолетия една непрекъсната традиция е създала необходимите духовни предпоставки, йога – както лесно мога да си представя – е адекватният израз и напълно подходящата методика да се сплави тяло и дух, така че да образуват единство, което трудно може да се постави под съмнение, а заедно с това и психологична диспозиция, която дава възможност за интуиции, които трансцендират съзнанието. За историческия начин на мислене на индиеца не представлява принципна трудност да борави смислено с понятие като прана и други подобни. Но Западът с лошия си навик да се стреми към вяра, от една страна, и силно развитата си научна и философска критика, от друга, или попада в капана на вярата и жадно поглъща без проверка понятия като прана, атман, чакра, самадхи и т. н., или пък научната критика ги отхвърля накуп като „чист мистицизъм“. Научната критика обаче още се препъва в понятието прана и пуруша. Затова още от самото начало раздвояването на западния дух прави невъзможно адекватното осъществяване на намеренията на йога. Тя е или чисто религиозен въпрос, или тренировка като мнемотехниката, дихателната гимнастика, евритмията и т. н. Но от онова единство и цялостност на природата не откриваме и следа. Индиецът не забравя нито тялото, нито духа, европеецът забравя винаги едното или другото. С тази способност той вече е овладял света за разлика от индиеца. Индиецът не само познава своята природа, но знае и до каква степен самият той е природа. От своя страна европеецът има наука за природата и знае поразително малко за своята собствена природа, за природата в себе си. За индиеца е благодат да познава метод, който му помага да контролира всемогъществото на природата вън и вътре. За европееца е истинска отрова да потисне допълнително вече напълно изпортената си природа и да я превърне в робот, който му се подчинява.
За йогина казват, че можел да премества планини, макар че трудно ще се намери реално доказателство за това. Силата на йогина се движи в приемливи за външния свят граници. От друга страна, европеецът вдига във въздуха планини и Световната война ни даде горчиво да почувстваме на какво още е способен, когато неговият отчужден от природата интелект се отприщи. Като европеец аз не пожелавам на европееца повече „контрол“, повече власт над природата в и около нас. Да, за мой срам трябва да призная, че най-добрите си интуиции (сред тях има и някои доста добри) дължа на обстоятелството, че винаги в известен смисъл постъпвам точно обратно на правилата, които предписва йога. Чрез историческото си развитие европеецът толкова се е отдалечил от корените си, че накрая духът му се е разделил на вяра и знание по същия начин, както всяко психологическо преувеличение се разпада на своите заложени противоположности. Той се нуждае да се върне назад, но не в маниера на Русо към природата, а към своята природа. Задачата му е да преоткрие природния човек. Но вместо това, той не обича нищо повече от системите и методите, чрез които може да потисне природния човек, който навсякъде изниква на пътя му. Той непременно ще използва йога погрешно, защото душевната му предразположеност е напълно различна от тази на източния човек. Казвам на когото мога: „Изучавайте йога. От нея ще научите безкрайно много, но не я прилагайте; понеже ние европейците не сме устроени така, че да можем да използваме тези методи просто така. Някой индийски гуру може да ви обясни всичко и вие можете да подражавате на всичко. Но знаете ли кой прилага йога? С други думи: знаете ли кой сте вие и как сте устроен?“
