Войната на токовете – Тесла срещу Едисон

Макар днес Никола Тесла да е напълно непозната лич­ност за голяма част от хората, богатството от научни знания, които ни е оставил в наследство, го прави ненадми­нат гигант на човешката добродетел и гений. Обратно на него, много от учените днес, които често се споменават и възхваляват от обществените институции, дължат признанието си на елементарния инстинкт никога да не са настъпвали интересите на силните на деня. Факт, който е повече от очевиден при съпоставката между Едисон и Тесла. . . И колкото и „странно“ и несправедливо да звучи, името на Едисон е широко отра­зено по страниците на учебните помагала, докато това на Тесла тъне в забрава. Подобна несправедливост в историческата памет е резултат от факта, че Тесла е „неудобен“ учен, чиито не­вероятни изобретения все още плашат богатите и силни­те на деня. . .

Никола Тесла пристига в Америка с кораб през 1884 г., едва 28-годишен и без пукната пара в джоба. Носи със себе си малка папка с проекти и книга с поезията на Йован Змей. Гори от нетърпение да се срещне колкото се може по-бър­зо с Томас Алва Едисон – знаменития изобретател на елек­трическата крушка и фонографа – човекът, който в края на XIX в. е най-големият световен авторитет в областта на патентите за електрическата енергия. Подтикван от ен­тусиазма да илюстрира колкото се може по-скоро пред чер­тежите си за двигатели с променлив ток, тръгва на път без никакви спестявания. С малкото пари, с които разполага, си купува еднопосочен билет. Убеден е, че още с пристигането си в Америка ще намери работа, защото е работил вече за европейската компания на Едисон в Париж. Във високите среди името му е добре известно, а приятелството с Еди­сон става възможно благодарение на препоръката, подписана от английския инженер Чарлз Батчлър – най-добрият тех­ник на Едисон Континентал Къмпани в Европа.

В паметното си писмо Батчлър изразява мнение, кое­то до голяма степен предизвиква изумлението на амери­канския изобретател: „Познавам двама големи мъже. Еди­ният сте вие, а този младеж е другият. Прочитайки тези редове, Едисон усеща как губи почва под краката си. Трудно му е да повярва, че най-уважаваният от него сътрудник го сравнява с един млад и непознат инженер, при това току-що пристигнал от Европа. Едисон разглежда набързо и без много да се задълбочава проектите на Тесла и заявява сухо, че напразно си губи времето за неща, които са неосъщест­вими. Тесла прибира чертежите си в папката и огорчен се отправя към изхода. Но още не прекрачил прага на вратата, Едисон му извиква да се върне обратно. Веднъж унижил го и създал дистанция между двамата, решава да му предло­жи място на инженер в престижната си компания в Ню Йорк – предложение, което безпаричният Тесла е принуден да приеме безрезервно.

Изобретателят на електрическата крушка в начало­то отхвърля проектите на Тесла като безмислица, а после веднага му предлага работно място. Противоречивото му поведение е резултат от това, че голяма част от промиш­лената му империя се крепи на патентите за постоянен ток. А представените от Тесла нови електрически двига­тели с променлив ток представляват за него търговски шок и опозоряване на името му. Въпреки това, решава да назначи гениалния инженер, за да избегне реалната опасност да постъпи на работа при конкуренцията. Предпочита да го постави в своя услуга и дa се възползва от инженерните му способности, като му възложи други задачи.

Mоже би движен от същия инстинкт за предизвика­телство, който всъщност го отвежда към успеха, Едисон възлага на младия талант задачата да намери решение на някои неразрешими според него технически проблеми, като му обещава, че ако успее да се справи (което самият Едисон смята за невъзможно), ще бъде възнаграден с 50 000 долара. Едисон не може да отговори на потребностите на най-заможните си клиенти, доколкото не е в състояние да им осигури подходяща доставка на електроенергия – по-конкретно да открие метод, с който да се свържат гене­раторите и динамото, осигуряващ по-ефективно разпреде­ляне на електрическия ток само от едно устройство.

Само за около година работа Тесла брилянтно решава оставения открит технически проблем. С папката с про­екти се явява пред Едисон и му представя 24 нови различни устройства със стандартен постоянен ток и много лес­ни за регулиране и свързване части. Също така изготвя и чертежи на система за контрол, осигуряваща синхронизи­ране на всички токови импулси. Тесла се справя повече от успешно с възложената му задача. И така талантливият голтак-емигрант, появил се изведнъж от нищото, успява да намери решение за проблем, в който и най-големият ум от онова време се проваля.

Едисон се заема да патентова, използва и продава но­вите устройства на Тесла. Hо когато идва моментът да плати уговореното възнаграждение, се отнася като без­скрупулен и циничен предприемач. Много набързо приключва с въпроса, изричайки прословутата фраза: „Но, Тесла, вие нима не разбирате от американски хумор!?’ Иска да му подскаже, че устното обещание е било в кръга на шегата! В отговор Тесла прекратява всякакво сътрудничество и започва отново работа над двигателите с променлив ток. „Разводът“ с Едисон, макар и горчив хап за „преглъщане“, на практика се оказва голяма възможност за осъществяване на революционните му открития. За кратко през живота си се принуждава да копае дупки срещу два долара на ден към една строителна фирма. И именно там мечтата му се превръ­ща в реалност.

През 1887 г. научните му стремежи започват да се осъ­ществяват. Това е годината, през която отговорникът на групата решава да разкаже на свой приятел предприемач А. К.Браун от Уестърн Юниън Телеграф за проектите на Тесла. Когато Браун узнава, че Тесла е и изобретателят на дъговидните лампи, продаващи се много добре на пазара, решава да го подкрепи, като споделя финансовия риск с още един предприемач. Създава се Тесла Електрик Къмпани, в коя­то той получава 50% от акциите с мажоритарен глас, а другите дялове се разпределят между двамата съдружници.

За да може да продава двигателя си с въртящо се маг­нитно поле, Тесла като начало трябва да помисли за реа­лизирането на нова система от генератори с променлив ток, която да го захранва. След шест месеца работа пре­дава готовите проекти на всички електрически устрой­ства на Службата по патенти – факт, който привлича вниманието на научния елит от онова време. Поканен е да изнесе доклад на Конгреса на Американския институт по електроинженерство, където да запознае учените от цял свят с развитието на технологиите за променлив ток. Сред деловите хора, гости на събитието, е и Джордж Уестингхаус – магнатът от Питсбург, известен с това, че е изобретил спирачка за влакове със сгъстен въздух и систе­ма за смяна на релсите. Уестингхаус решава да инвестира в Тесла, след като е изслушал внимателно доклада му на 16 май 1888 г. Месец по-късно сключва договор за милион с учения, като купува правата му върху всички патенти за променлив ток.

В годините, когато електрическата енергия навлиза в бита на хората, тя предимно се използва и разпределя като постоянен ток (днес намиращ приложение основно при ба­териите), патентован от Едисон. Постоянният ток все още представлява ориентировъчен стандарт както за САЩ, така и за целия индустриализиран свят.

Но постоянният ток се оказва неподходящ да се пре­нася на по-големи разстояния, тъй като според Закона на Ом среща голямо съпротивление по пренасящите го про­водници. Това предполага голям разход на енергия и води до необходимостта от изграждане на малки електростанции на около километър разстояние, което да позволи поддър­жането на постоянно напрежение и мощност. Използвани­те медни кабели трябва да бъдат плътни и следователно скъпоструващи, за да понесат товара на генериращата се топлина от съпротивлението на проводника при премина­ването на тока. Между другото, постоянният ток има значително по-ниски показатели от променливия, но той се предпочита пред него, само защото в онези години все още не съществуват нито многофазни електрически системи, нито двигатели с въртящо се магнитно поле, каквито Те­сла изобретява по-късно. За да се достави електрическа енергия чрез постоянен ток за цял град по системата на Едисон, е необходимо да се вложат значителни средства в оборудването на гъста мрежа от централи и да се обучат многобройни специалисти по поддръжката им, които да оказват техническа помощ в който и да било момент вър­ху цялата територия, покрита с множеството централи.

Още с постъпването си на работа при Едисон със за­дача да подобри неговото динамо Тесла се заема да го убеди да изостави проектите с постоянен ток и да премине към новата технология на променливия ток. Опитите му обаче остават безуспешни. Едисон остава непоклатим, защита­вайки ожесточено „превъзходството“ на патентите си, като пропилява много средства в технология, която вече е изживяла времето си.

Като начало Тесла му разкрива неефективността и техническите предели на неговите централи и като реше­ние му предлага да захрани електрическите линии с много­фазен променлив ток. Ако бе приел предложението, Едисон щеше да загуби печалбите от патентите си, но за смет­ка на това щеше да е в състояние да разпределя и продава електрическа енергия на по-ниска цена където и да било. От друга страна, дори електрическите крушки на Едисон работят много по-добре с променлив ток.

Тесла поддържа мнението, че бъдещето принадлежи на променливите токове с честота между 50 и 60 Херца (които се използват и до ден днешен в САЩ). Томас Едисон остава непреклонен, страхувайки се да не загуби доходите, които му носят патентите за постоянния ток. И така, когато Тесла отива да работи при Уестингхаус и първите машини с променлив ток стават факт, започва истинска­та „война на токовете“.

Като се има предвид международната слава, на която се радва Едисон, малцина са онези, които успяват да доловят новите технически повеи.

Патентите за електрически двигатели, работещи с постоянен ток, които впечатляват света, с навлизането на новата революционна технология на Тесла изведнъж се оказват остарели и изживели времето си. Именно благо­дарение на него светът се готви да катапултира най-неочаквано в една нова епоха – на модерните технологии. Но пътят към успеха е пълен с препятствия. Ученият трябва да се пребори както с човешкия егоизъм, така и с манта­литета на епоха, към която със сигурност не принадлежи.

През 1891г. Тесла получава американско гражданство и установява лабораторията си в Ню Йорк на улица Хаустън Стрийт. От Хърватия пристига без пари и когато Едисон го уволнява, успява да оцелее с тежък физически труд на общ работник. Същевременно Алва Едисон е сред известните мъже в Америка и се радва на голямо уваже­ние и почит както в политическите среди, така и сред обществото. Повече от ясно е, че битката между два­мата е неравностойна, или по-скоро невъзможна. Въпреки това Тесла успява да намери необходимите средства да регистрира първите патенти на изобретенията си, а по­сле привлича на своя страна голям индустриалец, какъвто е Уестингхаус.

От този съюз се ражда онази война, която остава в историята под името „войната между токовете“ между Едисон и Уестингхаус. За да спечели търговската война, Едисон се опитва да демонизира технологията с промен­лив ток, изобретена от Тесла, представяйки я като опас­на за човечеството. И за да постигне целта си, организира „спектакли“, по време на които с променлив електрически ток поразява бездомни кучета и котки. Стига дотам, че пред погледа на хиляди зрители на градския площад демон­стрира „опържването“ на слоницата Топси. Организираната пропагандна война на Едисон, която цели да всее ужас и страх сред обществото от новоизобретенията на Тесла, прехвърля всякакви граници, когато той решава да създаде първия електрически стол в света, ра­ботещ с променлив ток. Зловещият инструмент на смър­тта е замислен и създаден като подарък за щата Ню Йорк, за да бъде използван при изпълнение на смъртни присъди в присъствието на представители на печатните издания.

През есента на 1888 г. законодателното събрание на щата Ню Йорк прокарва закон, одобряващ употребата на електрическия стол вместо обесване. „Честта“ да сед­не за първи път на него се пада на убиеца Уилям Кемлър. В този случай Уестингхаус заплаща адвокатските разходи на осъдения, за да бъде подадена жалба пред съда, с цел от­меняне на този вид екзекуция, но отговорът по жалбата е отрицателен. На 6 август 1890 г. става факт, а смъртта, както мнозина уверяват, не настъпва бързо и безболезне­но. Променливият електрически ток, който се прилага, е твърде слаб, за да предизвика моментална смърт. При пър­вото разтърсване злощастният Кемлер остава буквално опърлен – мъчение, придружено от мускулни спазми, продъл­жило близо 20 минути. Кончината настъпва едва с втория трус. Осъденият изпада в агония, а минутите, делящи го от смъртта, се струват на наблюдателите цяла вечност.

С нечестните си способи и благодарение на извест­ността, на която се радва в света на електричеството, през 1892 г. Едисон спечелва на своя страна общественото мнение. Но само след година изходът от войната на то­ковете се обръща в полза на Тесла и Уестингхаус. На 1 май 1893 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд натиска бу­тона на историческия прекъсвач, който запалва повече от 200 000 луминесцентни електрически крушки, осветяващи престижния Световен панаир в Чикаго – събитие, на което присъстват милиони хора. Това е окончателният триумф на технологията на Тесла с използване на променлив ток.

Тесла жъне огромни научни и търговски успехи, а това сериозно обезпокоява съсловието на големите банкери, което няма намерение да загуби абсолютния контрол над промишленото и технологическото развитие. Едрите международни финансови среди здраво стискат в ръцете си всяка прослойка от американското общество, както и останалата част от промишления свят, чрез финансовия инструмент „дълг“. Държат в зависимост всички по-големи предприемачи, като си служат с прийомите на изнудването при отпускането на заеми. Уестингхаус, разбира се, не прави изключение от правилото. След големия шум, вдиг­нал се около панаира в Чикаго, банкерите му представят сметка за погасяване на заем. Лобито много добре осъзнава факта, че неговите успехи са резултат от гениалността на младия Тесла. И затова правят всичко възможно, за да ги разделят и обезсилят. Ако кастата на големите банкери не се бе задействала своевременно, едва ли щеше да успее да спре Уестингхаус и Тесла, които междувременно стават все по-богати и по-богати, за да бъдат контролирани.

От Уестингхаус искат незабавно да върне „щедро“ отпуснатия му заем, като го заплашват, първо, с фалит, а после най-любезно го „съветват“ да прекрати договора си с Тесла, преотстъпвайки им пълния контрол над дру­жеството. Джордж Уестингхаус се принуждава да отиде при Тесла и да му обясни като на стар приятел, че за­ради дългове, които дружеството е направило, за да се преборят с Едисон, трябва да заплати високата цена на финансовия банкрут. В отговор Тесла скъсва пред очи­те му договора, гарантиращ му определена сума за една конска сила продадена енергия с негови патенти. Сума­та, която Тесла трябва да получи до този момент, е 12 милиона долара и безспорно щеше да го направи много богат и да му даде възможност да инвестира в изобре­тенията си. „Господин Уестингхаус – казва Тесла. – Вие постъпихте с мен като добър приятел. Подадохте ми ръка в момент, когато другите не вярваха в мен (..) когато другите нямаха куража да застанат на моя страна; подкрепихте ме, дори когато и техниците не успяваха да съзрат големите неща, които ние виждахме. Вие бяхте мой добър приятел (…) Вие ще спасите дружеството си, за да може да придвижвате напред изобретенията ми. Това е вашият договор, а това – моят. Ще скъсам и два­та и няма да имате повече никакви проблеми с моя дял от патентните права“.

С експанзията на обществените услуги и пазара на електрическата енергия Тесла щеше да е спечелил много го­леми суми от прилагането на патентите му за системата на променливия ток, като за кратко време щеше да се пре­върне в един от най-богатите хора на света и в безспорно независим учен, който би бил в състояние да реализира изо­бретенията си, без да влиза в компромисни отношения със силните на деня. Именно поради това единствената въз­можност на банкерското лоби да попречи на забогатяване­то на хърватския гений бе да помоли най-любезно Уестингхаус да унищожи договора. И макар и да се бе възпротивил, банкерите не му дадоха право на избор.

Макар днес Никола Тесла да е напълно непозната лич­ност за голяма част от хората, богатството от научни знания, които ни е оставил в наследство, го прави ненадми­нат гигант на човешката добродетел и гений. Обратно на него, много от учените днес, които често се споменават и възхваляват от обществените институции, дължат признанието си на елементарния инстинкт никога да не са настъпвали интересите на силните на деня. Факт, който е повече от очевиден при съпоставката между Едисон и Тесла. Ако можем да изправим пред един въображаем три­бунал на човешкия прогрес двамата учени, веднага ще ста­нем свидетели на несъизмеримите разлики между двамата като човешки морал и научен потенциал.

Едисон е безскрупулен циник, но с търговски нюх. Макар брилянтен и способен изобретател, трудно е да бъде опреде­лен като истински учен, какъвто е Тесла, защото в повечето случаи пренебрегва дори най-елементарните закони на физика­та, стоящи в основата на онова, което е на път да изобрети.

В потвърждение е и фактът, че пред Апелативния съд Едисон губи делото срещу Уестингхаус, след като си е присвоил патентите му. Ахилесовата пета на Едисон – тоталното неразбиране на теорията, обясняваща как функционират лампите, „създадени“ от самия него, довеж­да до съдебен обрат в полза на Уестингхаус. За да спече­ли очната ставка в съда, Уестингхаус подкупва вещи лица, които да докажат публично и без особено затруднение не­компетентността на арогантния Едисон в тази област. На решаващото съдебно заседание става ясно, че просло­вутият изобретател, когато регистрира патентите, не познава дори закона на Ом, използван при направата им! Обстоятелство, което преобръща юридически резултата на първа инстанция, защото съдията Бредли се позовава именно на закона на Ом, за да докаже авторското право на Едисон върху регистрираните от него патенти. Съдебни­те документи свидетелстват в детайли за пълното неве­жество на големия изобретател в тази материя:

– Какво знаехте за закона на Ом, докато изобретява­хте лампата си с нажежаема жичка, господин Едисон? – за­дава въпроса си защитата на Уестингхаус.

– Не го познавах в детайли, когато през 1878 г. започнах да работя. Ако го познавах, нямаше да се налага да правя толкова експерименти… – отговаря ученият.

– Защо мислите, че законът на Ом щеше да ви спести многото експерименти? – въпрос на адвокат.

– Защото щях да се опитам да реша проблема с ма­тематиката. Много математици са работили за мен през последните десет години, но се провалиха. — отговаря Т.А. Едисон.

– Но не сте ли прилагали законите на електротехниката, докато създавахте горелката с високо съпротивление?

– Не мисля. Математиката, като чели идва след експе­риментите, а не преди това.

– Господин Едисон, Вие използвали ли сте математици в работата си?

– Аз мога да наема математици, но те не могат да нае­мат мен!“- отговаря Т.А.Едисон.

С това историческо показание американският изо­бретател загубва важно за него дело. Този емблематичен епизод е повече от красноречив, когато сравняваме Тесла и Едисон. Без да отричаме научните заслуги на Едисон и качествата му – добра интуиция и упоритост, които му помагат, за да създаде търговски продукт, трудно можем да го наредим до личността на Никола Тесла – учен и мате­матик от изключителна величина. И колкото и „странно“ и несправедливо да звучи, името на Едисон е широко отра­зено по страниците на учебните помагала, докато това на Тесла тъне в забрава.

Подобна несправедливост в историческата памет е резултат от факта, че Тесла е „неудобен“ учен, чиито не­вероятни изобретения все още плашат богатите и силни­те на деня. Научните му открития и до ден днешен пред­ставляват сериозна заплаха, надвиснала над енергийните монополи, които се контролират от едрите финансови международни кръгове и към които все още принадлежи ди­настията Морган. Към казаното дотук нека добавим, че Никола Тесла, в противовес на Едисон, е скромен и благоро­ден по душа – отличителна характеристика на големите исторически личности. Единствената му цел, която сам декларира, е да върне достойнството на науката, като я отнеме от контрола на банкерите и я постави в услуга на истинските потребности, на цялото човечество.

/Из книгата “Забранените научни открития” от Марко Пицути/