В Началото

/”Тракийското писмо декодирано – I”,  Стефан Гайд/

“В началото бе Словото… Всичко чрез Него стана… И без Него не е станало нищо от това, което е станало… (Св. Ев. от Йоан 1:1)”



Винаги съм вярвал, че горните думи са абсолютно верни. Убеждавал съм  се многократно в житейския си път, в лекарската и психиатричната си практика, в дългите часове на психоанализа на клиенти, пък и в частните си съзерцания и духовни търсения, че всяко важно нещо в живота започва, задвижва се в битие и завършва винаги със Словото. Може би това е дори много слабо и недостатъчно изказано. Може би е по-редно да се каже, че всяко дори незначително и видимо неважно нещо започва и завършва със Словото. Всъщност не, даже и това не изразява достатъчно добре истината за нещата, такива каквито са. Защото все повече неосъзнато, полуосъзнато и дори някак интуитивно осъзнато, започвам да имам твърдата увереност за една още по-дълбока истина поне за мен и проявена в моя личен живот, а именно, че всичко е Словото, че това, което наричам “реалността” на своето битие, не е нищо друго, а въплъщение на Слово!

Но що е Словото тогава? Моите думи, мисли? Моите писани статии, трудове, книги? Тези неща несъмнено са Слово. Но не само такива неща са Словото. Защото Слово е също изгревът на слънцето всяка заран, и полъхът на вятъра всяка лятна привечер, и гърмът на бурята, и полетът на всяка птица търсеща убежище от нея в нощта. Това, разбира се, не са мои думи, нито мое Слово, това е Словото на Този, който е написал цялото Творение с Думите Си, това е Божие Слово. Да, Слънцето е Божие Слово. То е първият Йероглиф в света на човека и този йероглиф не е написан от нито един човек, а от самия Бог.

Тези и подобни на тях мисли са ме карали още преди много го­дини да считам, че първото писмо сред хората не е било тяхно изоб­ретение, нито хитроумна система за водене на записки, а по-скоро именно едно повторение на този образен пиктографски модел, който вече е съществувал в природата още преди идването на Хомо Сапиенс, т.е. на Осъзнатия (разумния=сапиенс) Човек. Това се потвърж­даваше през годините и при многобройните ми наблюдения над мои пациенти с различни психологични проблеми и заболявания, които демонстрираха много явно образно и символно, направо “пиктографско” мислене, подчиняващо се на съвсем различни закони от те­зи, които видимо имат хората, когато общуват в нормалното ежедне­вие. Нещо повече, научните ми търсения и изследвания през годи­ните ме доведоха до резултати, които поне за мен се оказаха доста изненадващи. Оказа се, че не само при патологични състояния, но и при всички нормални състояния и поведение човешката личност функционира на поне няколко различни мисловни нива освен вер­балното и идиоматичното и се подчинява на закони, които имат по-скоро пиктографски (образно-речеви) характер, отколкото вербално-логически такъв. Нещо повече, тези многопластови нива осъзнато или неосъзнато си влияят взаимно по начини, за които съвременната психология и психоанализа имат в най-добрия случай полуистинни догадки и няколко щастливи случайни верни попадения. Това именно ме накара да търся в Словото и то Образното Пиктографско Слово корените и началата на нашето мислене и способите за лечебно и жизнеутвърждаващо въздействие чрез същите както върху личността, така и върху здравето на цялото общество и социум.

Но това вече граничеше с обект на познанието толкова скрит и интимен за човешката душа и духовност, че навлизаше в области, досега почти неизследвани и дори напълно девствени за традицион­ните научни методи, което изискваше напълно нов, принципно различен и много по-широко обхватен мултидисциплинарен научен подход към проблема. Така се достигна до създаването на Института по Трансцендентна Наука и Трансцендентен (Трансцендиращ) Психоанализ, на който и станах съосновател заедно с някои мои видни американски колеги като Д-р Стивън Прат, Д-р Джордж Димос, Лесли Понсиано и др. в началото на деветдесетте години в Лонг Бийч, Калифорния.

Тук е, разбира се, мястото да се кажат няколко думи за това как­во всъщност са Трансцендентната Наука и Трансцендентният Ана­лиз. Трансцендентният (трансцендиращият) Анализ представлява една нова (но същевременно и много древна) концепция и теоретична постановка в науката, която изучава Цялостното Явление, наречено Човек, в многобройните му сложни мулти-дименсионални (много-измерни) и взаимно обусловени и преливащи се едно в друго (трансцендиращи) проявления, които определят както моментното персонално, така и биографичното исторично развитие на всяка личност поотделно и на цялото човечество като общност от личности.
институт-по-трансцедентна-наука-измерения
Съвременният Трансцендентен Анализ произтича и се разкрива като научен метод от последните достижения на основни науки като квантовата физика, медицината, психиатрията, психологията, философията, теологията, лингвистиката, антропологията, системния анализ,  методологията и други. Като резултат Трансцендентният Анализ представлява основното ядро в една много по-обширна научна постановка, наречена Теория за Човека, която, от своя страна, е в същината на Трансцендентната Наука, която навлиза във всички клонове на съвременната наука като качествено по-висок етап в нейното развитие.
институт-по-трансцедентна-наука-анализ2
Според Трансцендентната Аналитична Теория Човешкото Същество е едно Мулти-дименсиално (много-измерно) Явление (Битие, Присъствие) по своята структура и екзистенция (съществувание). Първо и основно следствие от това е основополагащото правило, което постулира, че Човешкият Потенциал по дефиниция е мулти-дименсионален (много-измерен). Това означава, че проявеното му/й Историческо (Биографично) Настояще е само ЕДНО от многото възможни Явления (Битиета) на същото/същата. Историята, социологията, антропологията, психологията, психиатрията, философията, теологията, лингвистиката, системният анализ и методологията – всички те поотделно изучават различни аспекти на това Явление в неговите/нейните минали и настоящи състояния. Медицината, психиатрията, психологията и теологията например изследват и боравят с паралелни дименсии (измерения) на това Явление, като отразяват състояния на съществувание, възприемани днес съответно като здравословни (нормени), патологични (абнормени) и свръхсетивни (супернормени). От това става ясно обаче, че при други исторически и духовни обособености именно “свръх-сетивните” състояния могат да станат “нормени”, а днешните т.нар. “здравословни” или  “нормени” състояния да станат “поднормени” или “абнормени”.

Очевидно е имало и исторически реалности, при които някои състо­яния, правилно определяни днес като “патологични” и “абнормени”, са били считани като “супер-нормени” поради явната “извън-сетивност” или “свръх-сетивност”, проявявани при подобни състоя­ния.
наблюдателя
Тук е редно да се отбележи и общоизвестният от квантовата фи­зика факт, че резултатът от всяка научна постановка и наблюдение зависи изключително от Наблюдателя и изходната му Позиция и Дефиниция. Това означава, че светът, който е наблюдаван от един Наблюдател, е съвършено различен от света, който не е наблюдаван от този Наблюдател, и вероятно дори “несъществуващ” (според “Дефиниция за Съществувание”) при липсата на какъвто и да е Наб­людател въобще!

Това означава, че Дефинициите и Наблюдателите имат неотме­нима роля за състоянието на света, такъв какъвто го познаваме, и си­лата за промяна на същия свят е заключена в способността за про­мяна именно в същите Дефиниции и Наблюдатели! Това е ТЕОРЕМА със съдбовно за всеки един от нас значение, тъй като Наблюдателите в нашия индивидуално видим свят (или по-точно светове!) сме именно “НИЕ”, каквато и да е интимната същност и мулти-дименсионалност на това “наше” Човешко Явление; а Дефи­нициите са именно “Нашите Дефиниции” – т.е “Словесните Опреде­ления” на същото “наше” Явление, каквато и да се окаже ширината, височината и дълбочината на мулти-дименсионалността на Това Яв­ление!

Трансцендентният Анализ като Практически Метод на Трансцендентната Наука, която постулира Теорията за Човека, дефинира многобройните паралелни дименсии (измерения) и ни показва откъ­де идваме исторически (биографично), къде се намираме в настоя­щето (в дименсионален план) и накъде отиваме както в хроноло­гичното бъдеще, така и в цикличното “свръх-сетивно” или т.нар. “архетипно-митологично” време. Поради това като методология Трансцендентният Анализ е изключително ефективен инструмент за осъществяване (постигане) на Трансцендиращ Ефект (трансцендиране, превъзмогване) отвъд настоящите ни (личностови) слабости (и патологични наклонности) и отвъд едно-дименсионалните ограничения и вътрешни противоречия, които във взаимните си отношения и въздействия произвеждат цялото многообразие от най-безобидните до най-сериозните психологични, психо-соматични, соматични (телесни) и психо-социални (обществени) нарушения и заболявания. По този начин Трансцендентният Анализ разкрива нови възможности за получаване на излекуване и просперитет “от вътре” чрез отключването на “вътрешния” мулти-дименсионален Потенциал,  вроден във всяка личност и в човечеството като цяло.

Тези развития в моето собствено и на колегите ми битие, разбира се, доведоха до рамификации, които се оказаха още по-неочаквани за мен. Защото както е известно “онтогенезата е повторение на филогенезата” и обратно, а това най-общо означава, че цялото индивидуално развитие на личността, повтаря историческото развитие на човешкия род. В случая, за моето битие това се беше оказало съдбовно, защото отрано в биографичния си път бях вече приел интуитивно, че дълбоките истини за човека, личността и обществото са скрити в корените на неговата историческа зора, в които е и развръзката на всичките проблеми на човешкото съзнание и битие,  било в здраве или в болест. А тези корени могат да се проследят и разкрият, защото са съхранени данни за тях в немалко древни писмени източници, някои от които са запазени в доста чист и оригинален вид, и при днешния информационен (и “интернетен”) „бум” са сравнително лесно и безпрепятствено достъпни за повечето образовани хора в нашия свят.

Това пък от своя страна доведе до създаването на Отдела по Древна и Психологична Лингвистика към Института по Трансцендентна наука и Психоанализ. И ако се питате защо именно Лингвистиката е тясно свързана с принципите на Трансцендентността, отговорът е в това, че защото в основата на всяко познание стои именно Езикът  като незаменим инструмент за анализ! Още Питагор (родом тракиец!) свързва Словото и Езика (Логоса) с Науката за Трансцендентните проявления на Божествената Монада в Множествеността, откъдето като мироглед учените-деисти и мислителите в епохата на Просвещението доразвиват доктрината за Бога на Философията и Науката. Творчеството на такива имена като Джон Спенсър, Ралф Къдуърт, Джон Толанд, Уилям Уорбъртън, Райндхолд Фридрих Шилер и много други може и трябва да се разглежда именно от дистанцията на времето, извън контекста на тяхното съв­ремие, отвъд ограничеността на епохата и тяхното собствено разби­ране за собствената им мисия, за да се обогати картината на света и с техния дискурс.

Именно те постулират, че по своя характер “мистични” и “трансцендентни” са не само религиозните откровения, но и всички отк­рития в науката, от което следва изводът, че истинската наука по природа е трансцендентна, ако и да не са я наричали така. Всяко значимо откритие като ново стъпало по стълбата на прогреса не произлиза просто и само от “обективната” (външна) реалност, но е преди всичко умозаключение или по-скоро умозрение на субекта и неговата субективна перцепция и частно наблюдение. Революцион­ните прозрения в науката съществуват като хипотези първично вън от опита, който, разбира се, последва с цел да потвърди (или опро­вергае) предположението на учения. Най-известен от многоб­ройните примери е този за атомите, дефинирани първо от учения-философ Демокрит без наличността на техническия инструментари­ум, който много векове по-късно потвърждава верността на неговата теория, родена по независим от видимата физическа реалност чисто субективен път на наблюдение, съзерцание и размишление. Такъв субективизъм в познанието доказва съществуването на действител­ност, мироглед и “спомняне” на предишен опит, запазен в хранили­щето на колективната памет. Такъв подход към света и божествени­те еманации е добре познат и прилаган през вековете от цяла плеяда учени-мистици като Нютон, Паскал, Менделеев и други, които са едновременно природоизследователи-естествоизпитатели и богослови-езотерици, което не противоречи на тяхното честно и безприс­трастно регистриране на физическите феномени, но балансира тях­ната човешка ограниченост с мултидименсионалността (многоизмерността) на интуитивното познание.

Истинското познание, казва философът, се пази във всеки от нас във вътрешната книга, написана от Твореца, в дълбините на нашата природа. Затова като очевидец и оценител на феномените на цялото мироздание всеки сам е потенциално най-добрият учител сам на себе си, ако, разбира се, е способен да отвори своите вътрешни “очи” и “уши” за това, което Логосът (Словото) ни учи в нашата най-съкровена вът­решност. И понеже Познанието не съществува вън от човека, затова и Бог е познаваем именно и само като антропоморфен Бог, както и феноменът на мирозданието е откриваем единствено поради Словото, което присъствува едновременно и вездесъщо в човека и в цялата природа. Така чрез аналогиите и подобията всичко е познаваемо, но само докъдето всеки е достигнал в познание на самия себе си. Лично за себе си аз съм открил в християнския мистицизъм именно такава уникална възможност за истинско себепознание и познание на скритата Същност на Природата, отвъд сянката на нейните външни явле­ния, за каквато говорят Климент Александрийски и докторите – ос­новоположници на християнската наука.

В тази връзка считам, че е некоректно космотеизмът да се разглежда като опозиция на монотеистичната версия, защото тезата за Единия, който е във всичко, е единственото логичното продълже­ние на ортодоксията, тъй като допълва Личностната характеристика на Бога, с науката за елементите на Неговата еманентност и всепристъствие. Така Бог, който е трансцендентен спрямо творението, се доближава до нас като Бог, който е екзистентен, т.е. Бог на проявле­нията – Единият във всичко и всички. Вълнуващо е да усетиш близостта и едновременно Величието на Абсолюта – Този, който невидимо присъства и е “все във все” чрез множествената си “дреха”, из­тъкана от светове.

Нека да се замислим. Кое е с по-голяма значимост и сила за все­ки от нас в личния му живот – преживяването на едно събитие или външната регистрация, състояща се от документите и аргументация­та на историческото доказателство за неговото случване? Очевидно е, че за преживелия религиозен екстаз например е много по-актуален в настоящето евангелският разказ, отколкото за учения-библеист. Естествено, двете изходни точки се съединяват и допълват, а не се противопоставят. Това се отнася и за различното усеща­не на Пасхата от евреина и атеиста, независимо че и двамата прие­мат този културен факт. Разликата е в това, че вярващият юдеин и без исторически доказателства за съществуването на Мойсей, и без научна обосновка за последователността и достоверността на исто­рията, разказана в Тората (Петокнижието), преживява идентичността си на потомък на освободените от Бога роби, посредством вътрешното преживяване на церемонията, която е жив образ на племенната и родова памет при евреите. По аналогичен начин доказателство за историчност на космическо събитие, променило света на човеците, е живият спомен, съхранен субективно във вътрешната памет на чове­чеството и индивида и запечатан и традиран във верската общност като архитипът на Бога-Спасител, който разбира всичко и може всичко в своята любов, милост и прошка. Именно затова в ориги­налното питагорейство Паметта (Мнемозина, която е майка на се­демте музи) е възприемана като Инструмента на Свещения Дух за всяка творческа проява във всички изкуства и науки.

Затова за целта на трансцендентния анализ, извършен конкрет­но в тази книга, е важно да се отбележи, че силата на истинската ис­торическа наука е в способността й да интерпретира фактологията не само съобразно материалните паметници на човешката култура, които са във външната (видима) сфера на цивилизацията, но и тези които са се съхранили в архетипната матрица на нашето същество и колектив, т.е. във вътрешните структури на човешката памет. Както всяко събитие във физическата вселена се документира в холограмата на светлинния образ, излъчван в пространството, така и всяко едно отделно индивидуално преживяване и действие променя и повлиява на Цялото. Така то определя бъдещите възможности, програмира матрицата на обществената памет, психика и битие, запечатва се неизтриваемо в духовния организъм на Човечеството за всички време­на.

Тези размисли са били винаги водещи в моите изследвания и интереси в областта на човешката психика, психо-лингвистика, пиктографията и криптологията. Именно поради това през годините съм изследвал поне няколко древни езици и писмености с цел да открия общовалидните първични археитипи в човешкото несъзнавано. Дълго време бях убеден, че египетските йероглифи са възможно най-древните пиктографски изображения, като бях запознат и с по-непопулярни версии и хипотези за китайското писмо и древноамериканските индиански прототипи.

Това ми разбиране обаче се промени с достъпа ми до оригинал­ни орфически и ранно-християнски текстове, които разкриха пред мен една нова, съвсем различна картина за произхода на човека и древните начала на цивилизацията. Бях озадачен и същевременно развълнуван да разбера, че на моята родина и народ, се пада честта и ролята на утроба и семе на същата тази първична цивилизация, като исторически наследници на нашите най-древни предци на Балканите – траките.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0