Северна Македония и България историческо минало и бъдеще

Преди няколко седмици управляващите и в частност националистите от ВМРО внесоха поправка относно името на празника, който честваме на 24 май. Смениха една единствена дума по повод празника – от “ден на славянската писменост” стана “ден на българската писменост”.

Това отприщи и вълна на неодобрение, особено от по-левите и “прогресивни” движения, които са особено внимателни да не би да се изложим пред чужденците.

Същевременно отношенията между България и Македония в момента са много обтегнати, тъй като от една страна за целия регион е добре Македония да стане част от ЕС, но заради наследството на болшевизма и семената на раздор, разцепление и разделение, посяти от агентите на СССР, това би изисквало изглаждането на определени исторически разминавания, както и компромис и от двете страни.

Вината за разлома имат и немалко българи, които също са участвали в това предателство на националната кауза, например един от които е и поетът Никола Вапцаров, повлиян от подобни агенти и впоследствие самият той станал агент на тази антибългарска идея…

А пък обилната пропагандна машина на Югославия и Сърбия отпреди това, но и репресиите са успели да направят разлома толкова голям, че строенето на мост до другата страна би било доста амбициозен инженерен проект… И има ли подобни инженери в България?

Но какво е общото между националистическата, според някои, идея за преименуване на празника и разногласията между България и Северна Македония?

Дали е правилно решението на ВМРО, както и техните мотиви, ние няма да коментираме. Някои твърдят, че това е свързано с дългата костелива ръка на Кремъл, която не би имала интерес от това още една държава в региона да стане част от Европейското семейство, но от друга страна съществува парадоксът, че славянската концепция е една от основните опори на Кремъл, като те в никакъв случай не биха имали интерес “малките” и “нищожни” неблагодарници да твърдят, че азбуката им е Българска, създадена от и за българите и впоследствие пренесена заедно с вярата на изток. Важното е, че това повдига въпроси, които така и не са разрешени, въпроси, свързани най-вече с Националната ни Доктрина.

Да, точно така, Националната ни Доктрина.

А имаме ли такава? Каква е тя, отговаря ли на нашата идентичност като народ и държава? Наша ли е или е чужда? За тези, които не са запознати, Фондация Гайд има цяло предаване на тази тема, което можете да гледате тук: БЪДЕЩЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА И НАЦИОНАЛНАТА ДОКТРИНА.

И понеже е важно да отидем отвъд мисленето “другите са ни виновни” и да видим къде е нашият пропуск, нека да разгледаме проблема в по-голяма дълбочина.

Докато на 26 Октомври 2020 г. в 20:30 ч. течеше предаването на телевизия Богари Ispaneum във Фейсбук, където се разискваха именно тези въпроси, на каква основа се гради едно общество, въпроси, които за българите звучат абстрактно и не толкова конкретно като “къде ще хапнем/боднем довечера”, в същото време по БНТ1 течеше предаването История.БГ, където се опитваха да разнищят славянски ли е българският език.

За целта обаче от предаването не бяха поканили нито един лингвист, а учЕните много внимателно се придържаха към лъжите на стари и отхвърлени от модерната наука тези.

Един от изследователите дори сметна, че понеже в Черноризец Храбър пише, че българите са писали с черти и резки и че единственият начин да разберем какво означава това за нас е да отидем до Алтай, където да си търсим и разчитаме резките и чертите… и току виж някой алтайски лингвист може да ни осветли кои сме ние българите… Въпросните учени игнорираха всички нови открития, както и многото на брой ДНК изследвания, показващи ясно, че сме европейски народ. Не бяха споменати най-вече и многото лингвистични изследвания в последно време относно произхода на Българския език, неговите разновидности, намирани като надписи и артефакти по нашите земи и как той е еволюирал.

За жалост един от модерните изследователи лингвисти на Българската и Тракийска писменост д-р Стефан Гайд нямаше как да присъства на подобно разискване, понеже беше бързо и безкомпромисно премахнат от уравнението на послушните на соца учени… Към 4-те тома изследвания, пълни с доказателства за това кои сме, беше прибавен и още един том – Тракийското Писмо Декодирано 5 от академик Цветан Гайд, който продължи научното дело на брат си. В неговата книга от поредицата съвсем ясно става дума какви са тези резки и чертици и дали е нужно да се отиде до Тибет, Алтай и прочее или всичко нужно е тук с датировки 7+ хиляди години и с ясно и точно разчитане по Методологията, въведена от д-р Стефан Гайд.

Всъщност, когато ние се наричаме сами татари и смятаме, че родината ни е в Алтай (въпреки че това противоречи на всички емпирични данни), дали имаме право да се сърдим на македонците, че ни наричат така?

Когато ние сами отричаме европейския си произход, можем ли да се сърдим на македонците, че търсят идентичността си?

Споменатите по-горе изследователи не са единствените, които смятат, че българите не сме монголци, татари и прочие. Но са единствените, които имат смелостта да заявят истината и да я отстояват . Има прекалено много български историци, които вече са на същото мнение, но са сковани от страх да не изгубят дипломите си, страх от това, че е нужно да се стигне до конфронтация с вековни лъжи и предпочитат да са послушковци на системата. Някои от тях може би дори са започнали да се занимават с история именно заради интереса към тези нови открития, но с времето са се примирили със статуквото и са станали като останалите конформисти…

Именно сега, в това разделение е много важно да се започне да се говори за тези проблеми. Именно сега е времето да решим не какви сме, а КОИ сме. И да, ако искаме да отстоим тази идея, ще трябва да влезем в конфликт с някои установени исторически догми и научни школи.

А точно това не искат някои леви и уж “прогресивни” модерни лобита. Те се притесняват да не би да звучат нещата патреотарски. Всъщност точно това е един от плодовете на марксизма – той изличава идентичността, разтваря личностите, прави всички толкова “равни”, че те накрая стават еднакво маргинални и безлични.

Но да разбереш кой си има само един начин и той е да вникнеш и да се вслушаш в това, което предците ти са достигнали и развили преди теб – учени като Раковски, Цeнов, д-р Стефан Гайд… Както и самият Левски е казал, че е важно не някой друг да те освободи (даде идентичност), а сам да задействаш тези процеси в себе си, след което да ги отстоиш.

Лъжите на болшевизма трябва да се разобличат точно както лъжите на нацизма. Да, много от тези теории за произхода на народите са писани точно във времената, в които са се родили мракобесните нацизъм, националсоциализъм и болшевизъм. Точно за това е важно да преразгледаме натрапената ни идентичност от държави, извършили толкова престъпления срещу човечеството. Държави, влезли в брутални войни…

Но колкото и сложен да е този въпрос, той има решение. И то е общото минало, понеже както македонците, така и българите, така и румънците и т.н., имаме общ прародител в лицето на траките. Да, те са били в центъра на европейската цивилизация и са дали писмеността на гърците (дори според старогръцки източници тракът Орфей дава писмеността на гърците) и са дали културата на Европа.

Изграждането на моста между този огромен разлом е възможен проект, стига да стъпи върху основите на общите ни предци.

 

Автор: Николай Първанов

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0