Сянката на полета
И в мига, когато той
се завтече да догони
сянката на полета –
сянката му отлетя…
Просветление
Душата ми все по-светла става
Плътта ми – нейна сянка –
постепенно се стопява
Сянката на поета
Веднъж, приведен над бюрото
поетът с изумление откри, че
сянката на профила му върху листа
е от думи.
Сянката на лудия
Тревожна и забързана,
сянката на лудия
пресече пустия площад –
търсеше своя притежател.
Тайна
Зад името “човек”
е скрита тайна
И затова навярно
силуетът на човека
напомня на ключалка
Небесният Ключар
стиска в длан ключа
и чака
Светлина и сянка
“Пак им говори Иисус и рече:
Аз съм светлината на света…”
Св. Ев. Йоан 8:12
Там където има светлина
неизбежно има сянка
Но в своя път аз срещнах сенки
в места без светлина
И срещнах такива светли същества
които никога не хвърлят сянка
И не остава вече сянка
на съмнение:
Щом Светлината на света ни освети –
изчезва всяка сянка
Стихове: Роман Кисьов
Фотографии: Алексей Меншиков
