“Изкуството да бъдеш Бог 2″* в цитати от Морган Скот Пек

“Повечето хора си мислят, че да си смел означава да не се страхуваш. Отсъствието на страх не е смелост, а някакъв вид мозъчно увреждане. Смелостта е способност да продължаваш, въпреки страха и болката. Ако го сториш, установяваш, че преодоляването на страха не само те прави по-силен, но и представлява голяма стъпка напред към зрелостта”

“Обща черта на незрелите хора е да седят бездейни и да се оплакват, че животът не отговаря на техните изисквания.”

“Изцеление, святост и цялостност са в действителност едно и също нещо.”

“Често най-добрия начин да помогнем на човека, който страда e не да се опитаме да премахнем болката му, а да сме готови да я споделим.”

“Прекратяването на играта на обвинения се нарича прошка. Прошката е точно това – процесът на спиране, на приключване на играта на обвиненията. И това никак не е лесно… Прошката е лесно нещо само, ако се убедиш, че злото не съществува. А това просто не е вярно… Не можеш да простиш на някого за престъпление, което не е извършил. Само след като бъде обявен за виновен, може да има истинско опрощение… Ние прощаваме на другите обаче, заради себе си, не заради тях. Заради собственото ни психично, духовно и телесно здраве дори.”

“Борейки се със загадката на собствената си смърт, търсейки смисъла на този живот, аз открих онова, което търсех. Много е просто. Ние съществуваме, за да се учим. Всичко, което се случва с нас, ни помага в това. А смъртта ни помага повече от всичко… Най-добре се учим, когато ни е поставен краен срок!”

„Едно от объркващите неща в религията е, че хората се обръщат към нея по различни причини. Някои търсят начин да се доближат до загадките, а други – да избягат от тях.“

„Духовното пътуване е търсене на истината, също както и науката е търсене на истината. Напълно зрелият човек трябва да търси истината не по-малко от учените, може би дори повече. Защото както някои хора се обръщат към религията, за да избягат от загадката, така и други се обръщат към науката със същата цел.“

„Смирение означава да познаваме себе си такива, каквито сме в действителност… Истинското смирение винаги е реалистично.“

„Едно от заблужденията на някои вярващи хора е, че Бог им е в кърпа вързан. Но истински зрелият човек знае добре, че действителността, също, както Бог не може да се опакова в спретнато интелектуално пакетче, да се пъхне в куфара и да се притежава. Действителността, също както Бог, не ни принадлежи. Ние им принадлежим – на нея и на Бога.”

“Исус е казал: “Не съди, за да не те съдят”, а не “Никога не съди!” Но винаги, когато произнасяш присъда над някого, бъди готов да съдят теб.”

„Да обичаме себе си и да съзнаваме несъвършенството си не само е възможно, това е възможно дори едновременно. Всъщност нерядко част от любовта към себе си е съзнанието, че у нас има нещо, върху което трябва да поработим.“

„В практиката ми на психотерапевт редовно казвах на своите пациенти: “Психотерапията се занимава не с щастието, а със силата. Ако извървите целия път не мога да ви гарантирам, че ще си тръгнете оттук и на една йота по-щастливи. Това, което мога да ви обещая е, че ще си тръгнете оттук по-компетентни” (в неговата терминология разбирайте – по-осъзнати). И добавях: „Но в света има недостиг на компетентност и когато човек придобие повече от нея, Бог или животът му дават по-големи задачи. Затова е възможно да си тръгнете оттук загрижени за по-големи проблеми, отколкото при идването си. Все пак знанието, че се безпокоите за важни неща и вече не превивате гръб пред дребните, носи някаква радост и душевен мир.”


*Оригиналното заглавие на английски на книгата е “The Road Less Travelled”

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0