Алберт Айнщайн за науката и вярата
“Що се отнася до духа, който формира модерните научни изследвания, аз смятам, че най-проницателните размишления в сферата на науката произлизат от едно дълбоко религиозно чувство и че без това чувство тези размишления биха били безплодни.” Айнщайн, цититан в Jammer 2002, 68-69
“Най-прекрасната и най-дълбоката емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога.” Айнщайн, цитиран в Morgenau and Varghese 1997, 140).
“В опитите ни да разберем действителността ние малко приличаме на човек, който се опитва да разгадае механизма на затворен часовник. Той вижда циферблата и движещите се стрелки, дори чува тиктакането, но не знае как да отвори кутията. Ако е умен, може би ще си изработи някаква представа за механизма, който би могъл да стои зад онова, което вижда, но никога не може да бъде съвсем сигурен, че тази представа е единственото възможно обяснение на наблюдаваното. Никога няма да е в състояние да сравни тази представа с действителния механизъм и дори не може да си представи възможно значение на подобно съпоставяне.” А. Айнщайн
“Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се появява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната реалност.” (Aлберт Айнщайн, цитиран в “Albert Einstein: The Human Side” by Dikas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33).
“Вярвам в Бог, Който разкрива Себе Си в хармоничния порядък на всичко съществуващо.”
