Дойде отново време да оставим ежедневните си ангажименти, да си починем от трудовете си и да издигнем поглед към слънцето, достигнало своя апогей в сияйния най-дълъг ден на годината. Иначе казано – време е за празник. И то не кой да е, а Еньовден. Най-древният от всички, Еньовден от незапомнени времена е бил част от нашия празничен кръговрат. Той е кулминацията на цялото пролетно шествие от празнични ритуали, защото увенчава пътя на търсещата чистота и светлина душа към източника – Слънцето-Христос или Дион-Исус, както са Го наричали древните ни предшественици траките (или Дионисус, Дионисиос – както са Го наричали елините). Защото това е празникът на преклонението пред Бога-Слънце, т. е. Този, който е Източникът на живота и Създателят, както на материалното естество, така и на духовното, нетленното, вечното.

Началото на празничния цикъл е поставено с мръсните дни, които със своята сивота и студена замъртвялост приличат на душата, лутаща се в безпътицата на своите страсти, помрачена от себичност, неудовлетвореност и егоцентризъм. Но веднъж преодоляла ги, тя влиза в своето новорождение на Йордановден, очиства себе си чрез прошката по Сирница, възкръсва на Лазаровден, за да развее знамена в победоносно шествие по Гергьовден. И ето, че на Еньовден застава пред своя Любим в чиста и бяла премяна, за да приеме благословение.

Може би знаете, че във фолклорната ни традиция по Еньовден душата се олицетворява с образа на малко момиченце, предрешено като „Слънчовата невяста“. За преобразяването на малката девойка накити ще донесат скоро венчаните невести. Считало се е за огромна чест именно твоите накити да висят на гърдите на малката девойка. Защото те са твоето присъствие в изграждането на облика на невястата, която се венчава за Слънцето-Христос. Като вълшебно, ангелско естество, дошло в плът и кръв, Еньовата булчица бива носена на ръце, да не би да оцапа нозете си в прашните пътища, и пазена, да не удари о камък ногата си, както човек трябва да пази душата си от простотията и пошлостта, които ежедневно се натрапват като нещо толкова нормално, колкото и праха по пътищата, а и от това, да не я увреди, като я остави да падне твърде низко, пренебрегвайки тихия глас на собствената си съвест. Защото именно душата е създадена да бъде онази невяста, „без бръчка и без петно“, която ще се ожени за своя Цар – Христос, ако не се опозори, ако не изневери по време на годежа…

И както от щастливия брак се раждат деца,  така и от брака на душата с нейния Бог и Цар се ражда всяко ползотворно изобилие в живота на човека. Здравето и плодородието, измолени от Всевишния на празника, са естественото следствие от интимното общение на душата на човека и нейния Любим, който сам по себе си е Начинателят на живота и без Неговото оплождане не се ражда живот. Човек винаги жъне това, което преди време е посял; така и душата човешка ражда здрав или болнав плод, според това, дали е заченала от законния си Съпруг или е блудствала с други.

Затова и пътят на Еньовден води към царските дворове на Дион-Исус – Слънцето на душите. За да се приеме отгоре насищане и благоуспяване. Да, целта на обреда е трансформация вътре в теб, а и вън от теб, но за да намериш възможност да я осъществиш, се хлопа и се вика на вратата на небесните дворове. Според както е писано:

„Искайте, и ще ви се даде. Търсете, и ще намерите. Хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.“

В друг момент от ритуала, действащите обредни лица прекрачват през венец. Венецът е възприеман за предел, врата или граница между световете. Вход между измерението на времето и пространството и измерението на вечното, изначалното. Венецът-врата е място за преминаване само за особи с ангелска нравственост. Така е, защото се пристъпва от видимото в невидимото, от земното във вечното, а там не се влиза на общо основание. Позволено е само за достойните, допускат се само търсещите да се облекат с Божествената нравственост, произтичаща от съединението с Неговата природа.

Преминалите се даряват с пръстен, именно както при венчавката между младоженец и невяста. Той е белег за принадлежност, символ на безконечната вярност. Пръстенът е и печат, личба за царственост, за дадена власт. Приелата пръстена вече приема и силата да извиква Божието благословение, както възлюбената съпруга притежава нежна и кротка власт над своя любим, поради връзките на любовта… Затова най-достойната измежду жените с име на цвете, бива избрана да нарича това, що е вече от Бога изречено, та чрез нея и другите да приемат своя годежен дар. Подобно на разумните девици от библейската притча, които чакат своя жених със запалени светилници в нощта, така и тези, които със сърце приемат благослова и закопнеят за Божието присъствие, биват удостоени да посрещнат своя Любим, да заченат и да родят от Него всяко добро в живота си, и сами да бъдат творци, както Той е творец на видимо и невидимо.

Нека написаното до тук не остане само възможност за някой, някога и кой знае къде! Обредът е както за тези, които го изпълняват, така и за съзерцаващите го. Целта му е да стигне до вътрешността ни. Там, където стоим сами пред Бога. Чистата душа, онагледена с присъстващото дете, е природа, естество във всеки от нас! Образът на „Слънчовата невяста“ ни е завещан, за да ни напомня за дълбоката ни същност, за скъпоценното съдържание, което нашият Създател желае да вложи в нас, за да ни оплоди със Своята сияйна като слънцето природа. Целият път на преобразяване и преминаване не е на самото дете, а на всеки един от нас, независимо дали е мъж или жена, защото душата, като раждаща същност, винаги е от женски род.

Побързайте да преживеете вашия личен Еньовден, да потърсите да влезете в движението на духовното подновяване-метаморфоза, завещано от дедите ни, при което душата ви става чиста като душата на дете. И да похлопате, за да ви се отворят Небесните врати. Искайте, за да ви се даде! С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

Ако нямате друга възможност, хлопането и искането може да бъде просто заставане пред домашния олтар или насаме в скришната стая на сърцето, където сте само Вие и Вашият Бог, с изричане на молитва – ако не друга, то на тази:

„Отче наш, Койтоси на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
Благодарим ти, че си ни упазил живи, бъди с нас и през този ден. Дай ни сили, търпение, спокойствие, постоянство, безстрашливост, ясен поглед и бистър ум. На децата дай желание да учат и да бъдат послушни, чувство на отговорност и обич към семейството и родината. На всички дай доходна работа и добър живот. Освободи ни от болести, напрежение, страхове, лоши мисли, лоши приятелства, влияния, зависимости и внушения. Дай, Боже, здраве на всички, па и на нас.
Амин.“

 

И не забравяйте, че молитвата не работи като „магическа формула“. Тя извиква ангелските сили само тогава, когато е изречена от сърце, с детска вяра и чистота. От човек, който желае да вникне в Божията воля и да я изпълни в живота си, както послушното и добро дете желае от все сърце да изпълни волята на баща си. Та нима един любящ баща би отказал на послушното си дете това, което е добро и полезно за него?! Колко повече, ако детето е болно, баща му ще се погрижи за него! Билките, които се берат по Еньовден са образ на Божествените слова, лекуващи душата на човека, възкресяващи в него вярата в доброто, надеждата за бъдещето и любовта към ближния и Бога. Събирайте ги на ранина, докато още могат да се намерят, докато денят е дълъг, защото когато падне нощта, това вече няма да е възможно…

Автор: Десислава Иванова
Формация “Еподе”

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0