Пристрастяване, зависимост и духовна криза
“Когато мислим за пристрастяването, много хора все още не чувстват, че е възможно то да има връзка с духовното търсене. Всъщност на тях почти им се струва, че това са двата противоположни края на спектъра. И все пак това всъщност е именно „жаждата за цялост” – цитат, принадлежащ на големия швейцарски психиатър Карл Юнг, отпреди много десетилетия. В писмо до основателя на Анонимните алкохолици той посочва, че има връзка между алкохолизма и духовното търсене… И предполагам, че другата ирония във всичко това е, че много хора под влиянието на алкохола или друга дрога откриват, че това ги приближава до нещо, което се нарича „псевдо-мистично” преживяване. Те вярват, че се свързват с техния по-голям Аз. Вярват, че по някакъв начин ще намерят бог в бутилката…
На висотите на нашия Западен материализъм, разбира се, винаги е имало духовно движение тук или там, но има смисъл, в който културата като цяло се движи към един вид светски материализъм, и духовните преживявания са напълно омаловажени. Но все пак ние винаги говорим за алкохол/дух (spirt/spirit), когато пием… Това е като да се стремим към бутилката, а не към Светия Dух. Юнг още споменава в писмо до Бил Уилсън, че неговата формула за лечение на алкохолизма е Spiritus contra spiritum (Духът срещу алкохола), или използването на Духа, с главно Д, срещу опустошенията на алкохола. И аз вярвам – въпреки че той говори за алкохолизъм, че това е много полезна формула срещу всеки вид пристрастяване.
…Наистина има дълбока духовна част в пристрастяването и наркоманът е този, който търси нещо, но го търси на най-неподходящите места…
Всички наши копнежи, привързаности и зависимости са начините, по които се опитваме да запълним една вътрешна празнота. Те са свързани изцяло с нашето отчуждение от Бога.
Мисля, че най-интересното нещо при алкохолизма като модел на класическото пристрастяване е, че когато преминават през процеса на възстановяване, пристрастените имат възможност за влизане в пътя на растеж, в пътя на почтенност и духовност, с дисциплина, която може да се сравни с тази на един монах в манастир… С други думи, ако погледнем на Анонимните алкохолици и други програми, които се занимават с тези проблеми, то лекът за алкохолизма е духовният път… идеята да се предадем на по-голямата Сила, да разберем, че на нивото на егото излизаме от контрол. Ние нямаме власт над своята зависимост; нашата зависимост има власт над нас. И ако ще ставаме творци на собствения си живот, трябва да се обърнем към нещо по-голямо от това, което обикновено мислим за себе си, че сме.” Д-р Джефри Мишлав и Кристина Гроф
