Хазартът и жребият

Хазарт и жребий. Не е ли хазартът изкривената и опорочена човешка представа за жребия?

Жребият е познат на човечеството още от библейски времена. Когато хората са били наясно, че не им достига мъдрост да вземат вярното решение, а няма Божий пророк наблизо, решават проблема с жребий, като вярват, че така Творецът им ще им покаже волята си. Така и става.

А какво се случва с безбожниците (за тях не уточнявам времена, защото ги е имало във всички времена)? За тях не е нужен арбитър, също пророк, не считат, че не им достига мъдрост, а напротив, всеки счита себе си за по-мъдър от другия и така опорочават древната практика на жребия в най-обикновено наддаване, при това със залог за това кой ще излезе прав и мъдър и кой крив. (В днешно време най-„невинната“ му форма е хващането на бас. И неслучайно за тези, които се хващат на бас, се казва, че този който предлага баса, е подлец, а този който го приема, е глупец.)

Но тъй като често сметките не излизат верни, претенциите за мъдрост или източник на мъдрост биват тотално изоставени и заменени с безличния „късмет“. Нещо, което или ти се усмихва, или не. Нещо, което не зависи от твоите мисли и дела, но човек много иска да зависи от него и да му се случва. Това окончателно въвежда горките хора в заблудата, че може да им се случи нещо (задължително свързано с материална печалба), без да има причинно-следствена връзка за това, обусловена от техни житейски избори, дела, отговорности или безотговорности, наличие или липса на мъдрост и т.н. А какво е всъщност късметът? – Отворена врата на човешките сетива на очакване и копнеж, през която ако не влезе Творецът – дизайнерът на всяко човешко битие, непременно влиза нещо друго (някой друг). И ако Творецът така показва волята си на недостигналите до Неговата мъдрост човеци, която воля непременно е в полза на човешкото същество, дори да не сбъдне конкретни очаквания, то този друг (облечен в името Късмет) непременно сбъдва човешките щения (привидно и временно) и така прави човека свой постоянен роб, защото човешките щения са като бездна, нямат край и нямат мярка. А робство означава тотална зависимост.

Дали ще заложиш на конно състезание, дали ще завъртиш колелото но късмета, дали ще хвърлиш зарове или ще дръпнеш лоста на ротативката, дали ще изтъркаш номерцата на някой талон от будката или ще пуснеш тото, дали ще играеш лото или ще влезеш някое казино (вариантите вече са безкрайно много) – това няма никакво значение. Това са различни форми на един капан за хора с неправомерни мисли и желания и те непременно падат в него. Защо неправомерни – защото искат печалба, без да са работили, дом, без да са го строили, и други щения да получат даром, без да са ги заслужили. (Това порочно мислене рефлектира и в социално-политическите и икономически очаквания на обществото, в които доминира разбирането, че изходът, рашенията на проблемите и добруването ни като народ ще дойдат някак си от някого отвън и без наше усилие, без промяна в нас, без да участваме в изграждането – някак си така на „късмет“, но това е друга дълга тема.) И така продават (жертват) единственото нещо, което им е дадено даром – своя живот, а заедно с него и всичко необходимо за него. Кой го е дал? – Разбира се говорим за Твореца – архитект и дизайнер на Вселената и в частност на Живота и на Човешкия род. А който смята Късмета за източник на своя живот, той предава живота си на робство на същия този късмет, който ту го има, ту го няма, но човекът, хванат в щенията си, го търси и следва като вярно куче.

А защо казвам, че хората жертват живота си? – Нямам предвид саможертва за благородна кауза, нито жертва в името на добруването на семейството. И ако се вгледате внимателно, ще забележите, че има вид на това, но не е. Защо има вид ли? – Защото няма зло на света, което да има собствено битие, и това зло – хазартът (както и всяко друго зло) – битува сред човеците като изкривено, опорочено и извратено добро. В нашия пример корените на хазарта са в една древната практика на жребия, който е допуснат от Твореца като проводник на Мъдростта му към „непорасналите“ човешки същества. Впоследствие виждаме началото на опорочаването на тази практика с отричането на човека от необходимостта му от мъдростта на Твореца, като я заменя със своята собствена мъдрост (глупост). Цялата обсесия идва от факта, че въпреки порочния принцип и практика в различните й разновидности, все пак за заблуда на човека е оставен един елемент, който го подвежда да не види цялото зло и лъжата на този „късмет“. И това е жертвата. Винаги има жертва. И това естествено е заложено във вътрешността на разбиранията на човека, защото е една от тайните на дизайна на Твореца на човешкия живот. И вътрешните сетива го разпознават като нещо добро и редно. Каква е жертвата на хазартния човек? – Залага пари, било за спортни състезания, било за надбягвания с коне, било в казиното на различните игри, а и за тото фиша, за талончето също се плаща, нали? – Тук опороченият естествен принцип на взаимоотношения в дизайна на творението, заложен от Твореца, е „Дай, за да ти се даде.“ Подсъзнателно човек отчита това като добро и предразположен от обещания за незабавно изпълнение на неговите желания, бива излъган и въвлечен във все повече и повече жертви. И както казахме, „късметът“ ту се появява, ту не (даже повечето пъти не, остава само надеждата, че ще се появи), но всеки път човек жертва, малко по малко, парите си, парите на семейството, времето си, времето за семейството, грижата за себе си, работното място, където трябва да положиш усилия за заплатата си, и така накрая човек губи себе си, близките си, приятелите си, личността си, социалния си живот, работата си, себеуважението си, доверието, ЖИВОТА СИ! Защото всичко е пожертвал, за да му се усмихне „късметът“. Но в свое оправдание ще кажете „Надеждата умира последна“ (още една древна мъдрост, открадната и опорочена). – Да, наистина е така, но когато надеждата е поставена на грешното място и отправена в погрешната посока, ако и да не умре, каква полза, като не се сбъдне.

Друг е въпросът, че ако и досега да твърдях, че късметът е безличен (което е така като понятие, затова и надеждата в него е напразна), той все пак намира своето въплъщение като дух в човеците, които съдействат за фактическото събиране на тези „жертви“, които прави хазартният човек, и го поощряват в това, защото те самите се облагодетелстват от тях. И как без всякакво колебание, заслепен от обещания и лъжливи надежди, хазартният човек им дава и дава, и дава…

И никой да не казва „аз не съм такъв, мене това не ме засяга“, защото заразата на това зло е плъзнала толкова нашироко сред хората, че може да се каже, че не е подминала никого. Нито богаташа, който влиза в казиното за криво разбрано елитно забавление (или определени специфични социални контакти), нито бедняка, който в казиното дава последния си лев с надеждата да станат три някой път (като му се усмихне „късметът“), нито пък е подминат обикновеният човек, който в магазина, вместо да си купи вода, посяга към бутилката с кока-кола, защото под капачката, ако има „късмет“, може да стои картинка, която да му осигури безплатна чаша… А не ви ли се е случвало да попълните листче с имената и телефона си и да го пуснете в кутия след касата в магазина, в който сте пазарували, защото ако имате „късмет“, може да спечелите талон за намаление или почивка за двама, или екскурзия до екзотична дестинация… Само да ви се усмихне късметът… Защо пък да не пробвате? Само че… тези невинни на пръв поглед действия открехват вратата, през която да влезе и по-голямото зло.

Без претенции за изчерпване на темата (по-скоро със загатнати размисли), ви призовавам:

Хора, внимавайте на кого и за какво давате жертви, внимавайте какво жертвате в живота си и се измъкнете час по-скоро от смъртоносната хватка на звяра с име „късмет“ и неговите човешки слуги. Отправете надеждите си към Твореца, който ви е дал живот, защото само той може да ги изпълни и да ви възвърне към изгубената Мъдрост.

Удивително е как човекът в хилядолетната си еволюция (уж към усъвършенстване) може един инструмент, който му е даден поради глупостта му за придобиване на мъдрост, да опорочи и превърне в оръжие срещу собствения си живот и доброволно да го предостави в ръцете на врага на човешкия род за собственото си убийство, нали?

Автор: Анна Гайд