Един проект, върху който работя, ме доведе до кукерската маска и нахлуха спомени от детството ми в село Турия – Чудомировото родно място, и любопитството – кой се крие зад тези огромни овнешки страшилища с човешки крака? И ето днес, разсъждавайки, отново се питам кой всъщност се крие зад тези образи?

В навечерието на Хелоуин… зазвучават в главата ми отново тежките хлопатари, кънтящи по калдаръмените улички на малкото селце, респектиращи ме… като ехо от древни времена за едно изгубено начало… Началото на мистерийните Дионисиеви шествия, за които сърцето ми говори, че коренът е тук в Тракия – днешна България. Днес тези кукерски образи по-скоро са за атрактивно забавление или са незрели суеверни празненства, без да разбираме, че в корена си реално те са прототип на една друга реалност, зад която са скрити Божествени Сили, познаващи ги само посветените в Тайните на Логоса, видени в откровения и описани от богопосветените пророци в древните писания.

„Тракийските процесии, устройвани в чест на Дионис, са се правели също така от облечени хора, както се вижда от едно сведение на Улпиан, повтаряно от почти всички изследвачи: „Тези, които правят шествия в чест на Дионис, имат обичай да се преобличат с цел да приличат на спътниците му, едни като сатири, други като бакханки, трети като силени. Това са всъщност нашите кукери и те ни дават много по-ясна представа за духа на тракийския празник, отколкото паметниците на гръцкото изкуство. Спътниците на Дионис са митологически същества с човешки форми, в които има ясно изразени животински елементи. Животинските елементи на сатирите и силените в представите на траките са били много по-силни и са били подчертавани с използването на маски, украсявани с рога. Също така окачването на звънци по поясите е част от облеклото на Дионис и на свитата му и е известно от изображения.“ ~ “Медното гумно”, Иван Венедиков

Тракийският образ на ТионИсус, преди да стане Дионис в Гърция, е Онзи Херой-Победител над всяка тъмнина в кътчето на човешката душа още от най-древни времена, преди въплъщението си, както днес го познаваме като Божия Син Иисус.

Да, Всите Светии начело със Заклания Агнец, както се казва в Откровение на Йоана, идва да шества по земята на всеки празник, празнуван от нас с вяра и страхопочитание, за да осъди тъмните сили в този свят и да ги прогони от сърцата ни. Ако човечеството някога е било в очакване на Спасител, предшествуващ като образ в шествието на Дионис, а по тракийски е ТионИсус – “даряващото Слънце Исус”, което слиза в образа на Човешкия Син на земята и бива оголен и обруган от мнозинството, а от малцина познат и последван, то нека днес да разбираме кой посрещаме отново и отново, за да бъдем здрави в разум, силни в любов и защитени от всяко зло.

Автор: Нина Томашова-Иванова