Никулден е, един от най-обичаните български празници! Негов патрон е великият чудотворец свети Николай Мирликийски, или свети Никола, за който са известни множество предания и легенди във връзка с извършваните от него чудеса и знамения.

Но за да не пишем поредната статия, която просто формално отбелязва празничния ден и напомня за вече познати до болка религиозни традиции, които просто сме свикнали да спазваме в името на националното ни самосъзнание или просто по навик, ни се иска да се поразровим по-надълбоко в смисъла на познатите ни обреди, свързани със светлия празник, за да го оживотворим в сърцата си и радостта ни да бъде пълна и осветлена.

Всеки знае, че на Никулден традицията повелява да се яде риба, но малцина се замислят защо рибата се е превърнала в толкова ярък образ на празника. Освен това свети Никола се счита и за закрилник на мореплавателите и покровител на моретата, тъй като е имал властта да укротява с молитвата си морските бури и стихии – нещо, което често ще бъде призоваван да извършва и след смъртта си и което ще се превърне в любим иконографски сюжет през вековете*1.
Но какво общо има съвременният човек, все по-откъснат от древните си корени, с тези образи и какво ни ползват те днес? Малцина от нас са мореплаватели или рибари и едва ли често ни се налага да оцеляваме насред водни стихии. Но не са ли тези образи в древните предания всъщност кодове и формули, чиито смисъл е заключен и има нужда да бъде преоткрит, за да ни избави от ежедневните бури и бедствия, които често връхлитат, както нашия живот, така и животът на близките ни? Нима нямаме нужда да се научим да усмиряваме бурята в себе си, да покоряваме стихиите от мисли, които често ни обезсърчават? Могат ли делата и чудесата на свети Никола да ни помогнат да се справим с тях днес, а още повече да ни научат да бъдем чудотворци по негов пример?


Нека да разгледаме заедно няколко от по-известните епизоди, свързани с личността на Мирликийския светец и чудесата, които го съпътстват.

Едно от поверията разказва, че докато Св. Никола пътувал с лодка в морето към Светите земи, изведнъж се разразила жестока буря, излезли силни вълни и лодката била пробита. Свети Никола бръкнал с ръка във водата и първата риба, която хванал, била шаран или сом, според различните източници. С рибата запушил дупката и така спасил от сигурна смърт пътниците, които возил със себе си.

Всеки професионален моряк или рибар едва ли би приел сериозно този „метод“ за спасение от потъване, тъй като на практика едва ли е възможно дупката, на която и да е лодка да се запуши с риба. Но както споменахме, свещените древни текстове и предания не са просто фантастични приказки или исторически факти за далечни от нас събития, но в тях винаги се крият по-дълбоки кодови думи-образи/словеса, които могат да бъдат ключове в „разчитането“ на различните послания в нашия живот и да ни донесат изцеление и благополучие.

Коя е лодката, коя е бурята, кои са дупките, от които изтича силата и вярата ни, коя е тази Риба, към която трябва да се протегнем, за да достигнем, и която може да ни спаси и помогне в морето на живота, в което невинаги вятърът е попътен и водата – кротка?

Още в дълбока древност, от времето на Всемирния потоп, образът на лодката се свързва с ковчега/кивота на Ной (или Нуи*2 – „идващия от водите“), който е известен като първият корабостроител, призован от Бог да изкове голям кораб/лодка (или както е известен още – Ноев ковчег/кивот). Неговата цел била да пренесе Ной и праведното му потомство отвъд потопните води*3.

Ноевият ковчег, изобразен в раннохристиянска мозайка като кивот, саркофаг – хранилище на “живи същности/същества“.

В този смисъл ковчегът (кивотът) е средство за пренос на определено слово, знание, технология. Оттам става ясно и значението на думата “ковчег” като място, в което се полагат останките на покойник, за да бъде душата му и нейните съдържания/същности пренесена безопасно в отвъдните земи.

Лодката в ролята й на превозно средство между световете за починалите, Древен Египет.

Ноевият ковчег, изобразен като Къща-Храм

Така лодката в древните писания става образ на Храма или мястото на спасение на душата на човека. Това е свещена територия, която запазва добрите естества на този, който е в заветни отношения с Бог, от стихиите на външното, а дори и от смъртта, пренасяйки го от земята на тлението към вечните земи. Да бъдеш „подвижен в подвижното“, когато всичко се променя и не знаеш какъв ще бъде утрешният ден. Както и казват древните пророчества: „Народите ще бъдат в постоянен страх от движението на морето“. В този смисъл лодката се явява като храм, който е и крепост, съхраняващ вечното.
“Твоят храм е моя крепост”*4 е и в основата на съвременната българска поговорка – “Моят дом е моя крепост”. В тази крепост всичко наше, което се намира в „ковчега/кивота на завета“ или „храма на спасението“, е в безопасност завинаги – това е и единственият начин да опазим себе си в морето на постоянните променливи и несигурности.

Разбира се, най-първичният „неръкотворен“ храм (чийто образ в случая е лодката от поверието) е сърцето на човека.

„Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ – Притчи Соломонови.

Това, което трябва да опазим, са именно добрите извори (словеса) на Живота, извиращи от храма на сърцето ни. Тези извори напояват цялостната същност на човека и от тях зависи всяка негова творческа сила и жизненоспособност да бъде цялостен, здрав, благодатен и щедър да дава. Както се казва на друго място в древните писания, „чашата“ му или сърцето му да „прелива“*5. Не само за себе си, но и за другите, както виждаме е и делото и самата личност на св. Никола. Именно затова и образът на светията по-късно ще се свърже пряко в историята със Санта Клаус или Дядо Коледа, съпътстващ Рождествените празници, като архетипния образ на Даващия и Даряващ дарове В ТАЙНО (очаквайте повече от тази тема във II част).

Но както често се случва в живота, така и в легендата със Св. Никола виждаме, че човек невинаги успява да съхрани себе си насред бурите на живота, да опази изворите, които напояват битието му, и сърцето му в един момент бива наранено и продупчено. Лодката ни започва да потъва в морето от хаос, лъжи, неверие и грижи.

Все пак бурята има едно добро свойство и то е, че в нея се крият отговори. Не бурята е страшна, а пробойните, от които изтича силата ни и които могат да потопят неусетно нашата лодка. Целта на бурята е да ни събуди, да ни провокира да търсим спасение, да запушим “течовете” на живите извори в нас, които може би пропускаме в инерцията на ежедневието си.

Колко пъти в живота си сме имали усещането, че от нас „изтича“ цялата ни енергия, сила, време и ресурси? Заедно с изтичането в нас нахлуват през пробойната и други „чужди“ словеса и сили, които по-скоро ни обезсилват – бъркотия от тревожни мисли, страхове, клевети против близките ни, които ни настройват срещу тях и срещу целия свят. Оттам следват чувството на безсилие, завист, гняв и отчаяние. В крайна сметка резултатът е, че загубваме себе си, вярата и надеждата си в доброто, а накрая и любовта си. Вече не само не сме способни да бъдем даващи, но нямаме и силата да се справим със собствените си проблеми и множество безсмислени задачи, в които имаме усещането, че се „давим“.

В този момент човек много лесно може да си помисли, че понякога нещата просто „не се случват“, „не са писани“ или „нямаме късмет*6, но дали сме направили усилието да „бръкнем“ малко по-надълбоко, дали сме дали малко повече от нас самите, за да съумеем да хванем тази чудна Риба? Коя е тя и откъде има силата да промени, да „запуши“ пролуката в нашето сърце, откъдето нахлуват словесата на неверие и така да ни помогне да изплуваме от хаоса?

Рибата също е изключително разпространен и познат символ от най-дълбока древност. След наскоро разчетения „рибен скрипт“*7 (наричан също „огам“ – оу-гам = „Сила“) по „метода Гайд“*8 се откри, че още от зората на човешката цивилизация друидите-мистици по нашите земи са извършвали тракийските си мистерии с приготовление на „ястие“ от „Риба“. Оказва се също, че в тази свещена писменост и в самата Риба са “разчитали” не какво да е, а Тайната на Името на Бога, още преди Неговото Въплъщение на земята. В целостта на това Име се крият Неговата Сила, Мъдрост и Власт над света и затова Името Му било тайна, защото давало голяма власт на този, който Го познава...

Рибната Реч от о-в Самотраки

Освен всичко, посветените траки виждали в това Божие Име (в образа на Цялата Риба заедно с всичките елементи на рибната й кост) разкриването Му във всичките Му творения – множественото “Тяло”*9 на Бога, което е съставено от всички мноогообразни живи същества, Негови чинове и творения. Тоест Единият, проявен в множеството – още известно в школата на Питагор като Божествената еманация, изразена като Единицата/Монадата и явена в Хилядата (Плеромата 1-1000).  Подобна “мултипликация” на Божеството намираме и при ханаанския “Ел-охим”, чието име е в множествено число и изразява семейства и родове от “богове” или синовете божии. В новозаветните писания това също се споменава: “Защото в Него (Христос) обитава телесно всичката пълнота (от гр. πλήρωμα /plērōma/) на Божеството; вие имате пълнота (плеромата/ πλήρωμα) в Него, Който е глава на всяко началство и власт.” /Послание на ап. Павел към колосяни/. В смисъла на това, че Христос е Тялото, което е  Едно, но е съставено от много части, които са зависими едно от друго и неразривно свързани със цялото Тяло.

От разчитането на тази своебразна писменост виждаме, че зад всяка костичка от “рибената кост” на Рибата на Самотраки стои Буква, която съответства на имената на отделни популярни божества, които по-скоро са изражение на йерархията на Божествената Ангелофания, т.е. проявлени свойства, качества и действия на Единия Бог, “проектирани” в Неговото творение, дори като персонификации на стихии, реки, планини и феномени от сетивния свят.

По-късно в историята на човечеството се появяват явления като политеизъм – множеството човешки „божества” на различни племена и народи, които фрагментират, чрез своето разнообразие от езици и диалекти, целостта на “Рибата” (Името или Речта Божия), откъдето идва и думата езичник – човек, който е загубил Първоезика, Името на Бога, онази Реч и Писменост, вдъхната от самия Бог у всяко живо творение. Неслучайно божествата на езическите народи са наречени в древните писания “неми идоли”, в смисъла на откъснати от Речта и Силата на Първоизточника си – Единия Бог и Неговото истинско Име, което единствено има власт да сътворява.

Но не е и случайно, че когато тракийските адепти по нашите земи познават във въплътилия се Христос Исус именно своя древен Бог, явил се като Херос*10 над херосите, те го свързват със Самотракийските мистерии на Тайното Рибено писмо и Той олицетворява за тях Цялата Риба. Така за първите тайни християни Иисус Христос е известен и синонимен със своето тайно кодово име, превърнало се в Негов Символ – РИБАТА – ΙΧΘΥΣ (ichthys – от гръцките инициали на словата „Иисус Христос Божий Син Спасител“).

Едно от най-големите знамения, които самият Христос прави, е свързано с нахранването на “множествата” с хляб и риба. Друго чудо с риба, което откриваме в Евангелията, е златният пръстен, който апостол Петър открива в устата на една риба като образ на скритото съкровище и мъдрост, които се съдържат в „изричането“ на това Име и Неговите словеса, думи на Сила.

Нахранването на множествата с хляб и риба, които отново явяват определени “кодове”.

Христос учи учениците си да ловят риба.

От всичко това се разбира, че Името на Христос не е религиозен култ, измислен от хора, а се споменава и проследява хилядолетия назад, много преди Неговото Въплъщение. То е връзката между видимите външни закони, които действат в света, и невидимата вътрешна подреба в човека. То е изначалното „Слово“, без Което “не е ставало нищо от това, което е станало*11.

Затова очевидно древните ни предци са търсели и отдавали целия си живот да търсят и познаят това Име, за което свидетелстват целият им бит и култура. Ако се разровим още в писмената на древните ни предци, откриваме и че Името “Ис-Ус” означава още Всевиждащ и Всемогъщ и се изписва с йероглифните руни за око и трон*12. Оказва се също и че самият Св. Никола също е познавал в храма на сърцето си тайната на Името, щом е имал властта да заповядва на морските стихии?

От всичко това разбираме, че цялото Мироздание и Човекът, създаден по образ и подобие на Бога, са неразривно свързани и съставени изцяло от Думите на Божествената Реч и Име. Това доказва свещената симбиоза между човешкото и Божественото, но защо въпреки това откриваме в света толкова разруха и страдание?

Истината е, че съвременните учения ни втълпяват, че човекът е божествен сам по себе си, но както виждаме не е точно така. Виждаме хаоса и ентропията, както и смъртта и тлението, които съпътстват човека. Докато древните явно не са се заблуждавали и са търсели всекидневно правилната употреба на тази Реч и “кодовите словеса”, за да разберат как Божественото да влезе в тях и как те да навлезнат, да се възвърнат в Божествения свят.

Но за да достигнеш до това Име не е достатъчно просто да Го знаеш като думичка или да Го използваш от суеверие. То е една трансформация и промяна на начина на мислене и живеене, която трябва да заработи, за да се прояви и Неговата сила в твоя живот. Затваряйки определени дупки и врати в нашето сърце, откъдето нахлуват чужди и зловредни влияния, човек единствено може да познае естествените вътрешни закони в себе си, да ги преподреди в Правдата (правилният ред) и да владее живота си.

Всъщност случката с рибата и св. Никола ни насочва към това да се замислим Кой е истинският чудотворец. Това е единственото Слово, което е сам Христос. Той е творецът на неръкотворния храм на сърцето. Той е Този, Който има силата да твори чудеса и да въздигне и изцели човека в цялост, чрез своето явяване в живота му. Той е Единият, в Който е „всичкото“, Който има власт да “смъмри” бурята в нас, но Който има и властта да я “подигне” и изпрати в живота ни, за да се събудим и да “запушим” навреме дупките, през които изтичат изворите на живота в нас, способността ни да бъдем цялостни, творящи и даващи. В епизода, в който Христос укротява бурята, събуден от уплашените си ученици, които се чувстват безпомощни да се справят с нея, Той ги нарича “маловерци”. Маловерието е онова състояние, в което човек няма достатъчно търпение и постоянство да се задълбочи, да потърси и да “залови” решението, което винаги е намиране на тайната Риба – Името, в което се съдържа всяко друго име, включително твоето име, както и името на бурята и стихията в теб.

Лодката на Христос – образ на Неговото Тяло, за което Той казва “Аз ще разруша тоя ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг неръкотворен” (Ев. според Марк). На практика това е единственият храм, който е неразрушим. Който се намери в Неговата лодка и стане “храм от Храма”, не ще бъде погубен от промените и стихиите на времето. Самият Той прави аналогия с Храма на Тялото Си със знамението с Рибата, погълнала старозаветния пророк Йона, прекарал във вътрешността й три дни и три нощи, подобно на смъртта и възкресението на Иисус.

За да бъдеш чудотворец в живота си и в живота на хората около себе си, за да прелива сърцето ти с изворите на Живота, трябва първо да приемеш да бъдеш спасен. Загубили същността на Тайното Име, може да потърсим за помощ живия пример на светиите около нас, които като свети Никола да ни научат да ловим това, което има Силата да затвори дупките, през които изтича животът ни. Тези светии са всички онези, които и днес пазят в тайното на сърцето си Чудото на Името.

От екипа на Еклектика ви желаем светли и осмислени празници!

Автори: Яна Първанова, Николай Първанов

*Във втората част ще бъдат разгледани още епизоди от живота и чудесата на Св. Никола (“Чудото с трите дъщери” и “Чудото с килимчето”) и защо е считан също за закрилник на имотите, търговците, банкерите и парите, както и връзката му със Санта Клаус/Дядо Коледа като архетип и образ на Вечно Даващия в тайно. Но какви по-дълбоки корени се крият в значението на тези образи-кодове и какво общо имат те с нас днес?

__________________________________________________________________________________________________________________

*1.  Най-известните иконографски сюжети в България на свети Никола се намират в Боянска Църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“ – включена през 1979 г. в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО заради прочутите си “пред-ренесиански” стенописи.

*2.  Виж “Тракийските Хроники”, изд. Фондация “Градът”, София 2010 – Книга Нави (или Хрониките на Хаброзалмоксис) – Corpus Regum Thracae – Liber Regum Primus et Secundus id est Navvi.

*3.  Както споменахме, самият Потоп също не е просто някакъв еднократен исторически инцидент или приказен мит, но също е код, който се преповтаря отново и отново под някаква форма в историографията на външните и вътрешните светове на колективния и вътрешен Аз.

*4.  “Твоят храм е моя крепост” – израз от древна посвещенческа молитвена формула. За повече подробности виж “Тракийското писмо декодирано I” и разчитането на пиктографските тракийски знаци върху плочката от Градешница, от епохата на енеолита (около 5000 г.пр.н.ера).

*5.  От Давидов Псалм (23).

*6.  КъсметътКъсметът също не е просто случайност, а буквално означава „къс от мислите на Бога“ (от „мет/мети” на древната тракийска реч означава „мисли”, от поредицата “Тракийското писмо декодирано”). Когато мислиш мислите на Бога, макар и не в цялост, то те се сбъдват в живота ти, защото са мисли “за мир, а не за зло”мисли, които съдържатбъдеще и надежда..

*7.  Виж повече за “рибната” писменост в “Тракийското писмо декодирано” V – “Тайните на Самотраки”, акад. Цветан Гайд, Изд. “Хиксев” ЕООД, Институт по Трансцендентна Наука, София 2017 г.

*8.  “Методът Гайд” е необорима методология за разчитане на древни писмени кодове, чрез по-късна, вече читаема от учените писменост. В случая тракийската писменост по нашите земи е разчетена от д-р Стефан Гайд през 2006 г., чрез хилядолетия по-късните от нея египетски йероглифи. Подобно Шамполион превежда йероглифното писмо през 1822 г. в Париж на база Розетския камък от гръцкия надпис върху него.

*9.  От СОМА – от бохарски “тяло” или по-точно Божествена Плът на Словото-Христос. Не случайно рибата, използвана в мистериите на Самотраки, е точно сом. В книгата “Боговете на Самотраки” проф. Маразов цитира древногръцки източник, който казва “…Не всеки може да доплува просто тъй до Сома…” /Виж “Тракийското писмо декодирано V” – “Тайните на Самотраки”/

*10.  Херос – Тракийски конник. В Откровение на Йоан (19) Христос е описан като тракийски Херос – Конник, идващ начело на десетки по десетки хиляди конници.

*11.  Евангелие според Йоан, I глава – “В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това, чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.”

*12.  От поредицата “Тракийското писмо декодирано” I-IV, д-р Стефан Гайд.