Животните – същности в човека

(“Еволюцията, животните и човешката природа” – Илиян Могиларски)

Божествеността на човека е даденост, тя е негова природа. Но това дали ще устои в нея зависи от самия него. А то пък, от своя страна, зависи от това доколко човек познава своята природа, своя произход, своето предназначение, самия себе си. Да знаеш кой си и да не се съмняваш в това, е може би най-голямата сила, от която произтичат всичките ти способности, качества и положение.

Човекът е създаден и призван да бъде господар на цялото творение и да се грижи за него – при това да се грижи добре за него (а по този начин и за себе си). Човечеството не е вид, който преминава през еволюция, а личности по Божий образ и подобие, които първоначално населяват (или представляват) една съвършена реалност, но вследствие на отстъплението си от Бога изпадат (или се превръщат) в друга реалност, в която властват тлението, смъртността, покварата, които самите човеци са си избрали, като са отхвърлили превъзходното първоначално състояние, в което ги е поставил Бог. Изпадайки (или превръщайки се) в тази несъвършена реалност, човечеството не губи напълно своята божественост, нито започва да преминава през различни животински форми, а си остава в същия образ и подобие, в който е сътворено. Но поради това, че на човека е дадено да бъде господар на цялото творение и да се грижи за него, той – макар и по естество да не е нито маймуна, нито червей, нито говедо, нито мекотело – може да се превърне и в маймуна, и в червей, и в говедо, и в мекотело, и в каквото животно си поиска. Тази власт и свобода на избор, дадени на човека, са в сила и до днес, макар и не в толкова буквално физически смисъл, колкото когато не е имало разделение между физически и духовен свят, и това става ясно от всевъзможните епитети, които и до днес си поставят хората. Но ако е обидно да те нарекат „маймуна“ или „червей“, или „говедо“ или „мекотело“, много по-обидно е хората да се унижават, като твърдят, че произлизат от маймуни или от каквито и да е животни или други създания, които винаги са имали, имат и ще имат различно от това на човека естество, смисъл, положение и призвание.

Naming+animals

Тъй като човекът е център и цел на мирозданието, микрокосмос на макрокосмоса (т.е. всичко, което е вън от човека, е отражение на това, което е вътре в него – или с други думи, външната реалност е проекция на това, което е вътре в човека), той е в такова положение спрямо цялото творение, че неговото изпадане от съвършената реалност, от първичното съвършено състояние на съществуване автоматично води до изпадане от тази реалност, от това състояние и на всички останали създания, поставени под негова власт. В резултат на отстъплението на човека от Бога цялото творение, цялата т.нар. жива и нежива природа изпада в низше състояние, което няма нищо общо с първичната съвършена и вечна реалност, в която не съществува тление, разпад и смърт и в която всъщност не е възможно да има еволюция, защото всичко е съвършено и няма към какво по-висше да се движи. Затова не може да се говори, че човекът е изпаднал в животинско състояние, защото самите животни след грехопадението на човека са изпаднали от своето съвършено животинско състояние, което не е синоним на нещо отрицателно или долно, а по-скоро е обозначение на това, че те са в такова отношение спрямо човека, което предполага тяхната зависимост от него и неговата съдба.

life-of-pi1Животните нямат самостоен живот, независимо и вън от човека. Те са същности в човека, но изнесени навън под формата на живи създания, персонифициращи определени качества в човека. Затова е смешно (да не кажем по-силна дума), когато в днешно време някои съвременни олицетворения на „еволюцията“ в най-ранния й стадий се опитват да прокарват разбирането за права на животните и всякакви подобни безумия. Това е все едно някой да иска да защитава правата на страха, на смелостта, на хитростта, на благородството, на силата, на непокорството, на смирението и на всички други същности в човека, на които животните са олицетворение. Тази критика срещу концепцията за права на животните не означава омраза към животните или незачитане на техния живот. Напротив, именно осъзнаването на факта, че животните не съществуват независимо и вън от човека, а са същности вътре в самия човек, прави възможно човек наистина да ги обича, да цени живота им, да се грижи за тях и въобще да се отнася към тях като към нещо, което е част от самия него, а не като към нещо външно, чиято съдба и състояние нямат влияние върху неговата съдба и състояние. Ако човек се отнася зле към животните, той вреди на самия себе си, защото се отнася зле към същностите в своята личност и те неизменно му отвръщат за това отношение. Така че няма нужда някой да бъде наказван за малтретиране на животни с външни наказания, налагани от други човеци, тъй като с лошото си отношение към животните той всъщност сам се наказва, като понася отплатата на същностите в себе си. А който се отнася добре към животните, той се радва на благоденствие и здраве в тялото, душата и духа си, защото същностите в него неизменно го възнаграждават и му помагат заради доброто му отношение към тях, проявено под формата на добро отношение към персонификациите на тези същности във външния свят, където те се явяват като живи създания.

животните-същности-в-човека-еклектикаЯсно е, че в човека има и зли същности, срещу които трябва да се води борба. Затова има животни, които е необходимо да бъдат изтребвани, тъй като вредят на човека, така както злите същности вредят на личността му.

Животинското състояние само по себе си не е нещо лошо и срамно. Но то не е лошо и срамно за животните. Напълно нормално и естествено за животните е да бъдат животни – това е тяхната природа. За човека обаче е лошо и срамно да бъде животно. Ненормално и неестествено е, когато хората се превръщат в животни, когато им се втълпява, че са животни и те мислят, че са такива и се държат като такива. Човекът не е животно, той е същество от съвсем различен порядък. Да, физическото му тяло има определени сходства с останалите живи организми на земята, но това е напълно естествено, след като телата на всички живи същества на земята са направени от сходни материали; но от това не следва, че човекът е животно. Човекът събира в себе си всички останали създания, които са същности в самия него, и призванието му е да ги владее и облагородява, т.е. да ги възвръща – възвръщайки по този начин и самия себе си – към първичното съвършено състояние, от което са изпаднали в резултат на неговото собствено падение. Земята и животните не могат да съществуват без човека – те са създадени заради човека и съществуват единствено в зависимост от него, защото са вътре в него.

Околната ни среда няма как да бъде чиста, ако вътре в нас е пълно с мръсотии. Първо трябва да изчистим и подредим вътрешността си, вътрешния си свят, а това автоматично ще доведе до изчистване и подреждане на околната ни среда, на външния свят, защото външната реалност е проекция на това, което е вътре в нас, и промяната на състоянието на вътрешния ни свят неизменно води до промяна на състоянието на външната реалност. Вътрешното предхожда и поражда външното, така както духът предхожда и поражда материята. Но за съжаление, повечето хора не искат да се занимават със себе си, с това да познават и променят себе си, а предпочитат да се съсредоточават върху външното, върху околната среда, върху природата. Защото така е по-лесно. Да се занимаваш със себе си, да се променяш, да се очистваш, да се усъвършенстваш и развиваш е много по-трудно и болезнено, отколкото да се включиш в някоя акция за почистване на боклуците пред блока или за „спасяване“ на бездомните кучета. Грижата за вътрешното не означава занемаряване на външното. Напротив, ако човек се грижи добре за своя вътрешен свят, то и външната му реалност ще бъде в добро състояние. По същия начин и истинската духовност (за разлика от псевдодуховността) не е отричане или пренебрегване на материалното и бягство от физическата реалност, а освещаване на материалното чрез одухотворяването му и свързване на реалностите. Но все пак водещо е вътрешното, а външното е производно и подчинено на него. Правилната посока е отвътре навън. Ако всеки се грижи както трябва за вътрешната си чистота и за добруването на същностите в себе си, нито боклуците ще са пред блоковете, нито кучетата ще са без дом.

 

Автор: Илиян Могиларски

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0