Още за “Книгата на Мъртвите”

Или: “Начало на книгите на излизането в Светлината на Деня и на славните Слова и славните същества, на излизането и влизането в Отвъдния Божествен Свят…”

Споменава ли се “Книгата на Мъртвите” някъде по нашите земи тогава, ако е била толкова важна за траките, че са я пренесли в Египет заедно със своите династии? Нима не е логично да са се съхранили повече данни за нея в Същинската Тракия, тук по българските земи и в по-късно време, та дори до наши дни?

книга-на-мъртвите-египет-тракия


Тук е мястото да отбележим, че ако търсим подобни данни под заглавието “Книга на Мъртвите”, такива не би било възможно да намерим, преди всичко защото дори в Египет тази книга никога не се е наричала “Книга на Мъртвите”. Глава първа на “Папируса на Ани” (Един от по-пълните и добре запазени оригинални преписи на “Книгата на Мъртвите”) започва така, според превода на Сър Уолис Бъдж: “Начало на главите (книгите) на излизането в (светлината на) деня и на славните слова (славословия) и славните (неща) същества, на излизането и влизането в Отвъдния Божествен Свят…” (E.A.Wallis Budge, Late keeper of Assyrian and Egyptian Antiquities in the British Museum, The Book of the Dead, Dover Publications, Inc., New York, 1967)
възкресение-усирис-озирис-исус


Това, че преписи на книгата са намирани в саркофазите и гробниците на мъртвите, съвсем не я прави “Книга на Мъртвите”, точно обратното, тя е книга описваща “задгробния” свят, след “излизането” (“възкръсването”) в отвъдното след смъртта (а за жреците “излизането” от тялото още приживе), и за всичките същества, места и сили съществуващи според древните посветени там, както и пътищата (вратите и пазачите им), през които трябва да се премине, за да се достигнат добрите сили и “места” (царства, области, небеса) на вечността, и се преодолеят злите сили и избегнат злите места (където може да се попадне при определени условия). Имайки предвид тези важни подробности, на тази книга подхожда много повече заглавието “Книга на Възкресението” (или “Книга на Възкръсналите”), отколкото “Книга на Мъртвите”, какъвто “етикет” й е залепило нашето модерно (но профанно!) време.

the-thracian-hieroglyphs“Папирусът на Ани” е безспорно най-известният и добре познат йероглифен ръкопис (препис) на “Книгата на Мъртвите” днес (датиран към около 1500 г. пр.н.ера), но както е добре известно, по-ранните копия на този най-общо казано “сборник от книги” (повече от 180 “книги”, или по-точно “глави”), се намират по стените на пирамидите, като фрагменти са установени и върху плочици от по-древно от пирамидите време, което свидетелствува, че части от тези свещени текстове са още по-стари, и произхождат от една неустановена по давност древност. Ето как окачествява техния произход цитираният по-горе Сър Уолис Бъдж, един от “бащите” на египтологията и заслужил в миналия век поста и титлата на “Настойник на Асирийските и Египетски Древности в Британския Музей”:

“Дали тези текстове са били съчинени от местните жители на Египет и записани от тях с йероглифни знаци върху намерените паметници, които са засега единствените източници на информация по въпроса, или са били привнесени в Египет от ранните пришълци от Азиатския континент, откъдето са дошли, или пък представляват религиозни книги на Египтяните включващи погребални текстове на някакви пра-исторически заселници по бреговете на р. Нил, е възможно да бъде отговорено само при евентуалното намиране на допълнителни писмени източници, принадлежащи на първите династии на Ранната Империя. Данните, произтичащи от огромната маса нови материали, които дължим на ценните открития на “мастаба” гробниците и пирамидите от М. Масперо, и неговата публикация на ранните религиозни текстове, доказват по безспорен начин, че по-голямата част от текстовете съставляващи “Книга на Мъртвите”, са много по-древни от периода на Менес, първия исторически цар на Египет. А някои части несъмнено принадлежат към една неопределено далечна и първична епоха…” (E.A.Wallis Budge, Late keeper of Assyrian and Egyptian Antiquities in the British Museum, The Book of the Dead, Dover Publications, Inc., New York, 1967)

Интересен е също фактът, че името на най-известния книжник (вероятно сам преписвач на много от свещените текстове) – Ани (оттам и “Папирус на Ани”), съвпада с едно друго много известно в древността име и това е името на митичния Енох. То е записано в оригинала на Еврейската Библия като “Ха-Анок” и означава “Посветен” (Cha-Anowk). Но “Ха-Анок” се състои от две думи: “Ха” (chay) и “Анок” или “Енок” (“Енос” –  ‘Enowsh).

Първата от тях означава “Жив” (“Живот”), а втората “Смъртен” (“Простосмъртен”). Имената “Анок” и “Ани” са взаимно-производни и е твърде вероятно древната традиция на юдеите, чиито ранни писания датират от около 1000 г. пр.н.ера да имат предвид именно този “Праведен Книжник Ани”, който е посветен и “жив (неумрял никога!) смъртен” – т.е. “Живият Ани”.

soul-of-anock-enoch-папирус-ани-енох-анохДругата вероятност е името на легендарния Енох (Ани) да е много по-древно и да е съществувало успоредно в двете традиции – тази на Египет и тази на Израел, зависимо или независимо една от друга. Така че, египетският книжник Ани (от Папируса на Ани) може просто да носи легендарното име на предпотопния патриарх Енох / Ани. Дали съществува директна връзка или не, е много трудно да се говори въз основа на данните, с които разполагаме понастоящем, но едно е несъмнено – съдържанието на “Папируса на Ани” и това на “Книгите на Енох” е най-малкото подобно, ако не и идентично, според всички източници споменаващи “Книгите на Енох”. Нека вземем за пример древната книга “Тайни Енохови”, която е дошла до наши дни само в славянския си вариант от богомилски ръкописи, намерени в Русия и Сърбия. Според повечето библейски изследователи оригиналите на книгата, които не са достигнали до нас, най-вероятно датират от ранно-Християнската епоха, и мястото на композирането й е Египет. Интересен е фактът, че е била разпространявана именно на славянски език и се е съхранила напълно само в този си вариант. Макар самата книга да не претендира, че е идентична с З66-те книги, написани от предпотопния книжник Енох, (които тя само споменава), от книгата става ясно, че в тях се описват меко казано – “много подобни неща” като тези в “Папируса на Ани” (и другите преписи на “Книгата на Мъртвите”).

А ето какво пише и в самата книга “Тайни Енохови”:

“И така деца мои, аз узнах всички неща, защото това бяха неща от Божиите уста, и всичко това видях с очите си от началото до края. И знам тези неща и записах тези неща в книги, за небесата от край до край, и за всичко в тях, и за множествата им и за хода им. Аз измерих и описах звездите, цялото им неизброимо множество. Кой друг някога е виждал техните движения и входове и изходи? Защото дори и ангелите не знаят целия си брой, но аз записах всичките им имена… Аз изследвах всичките неща и описах пътя на гърма и светкавицата, и ми се показаха ключовете и пазачите, и възлизането им и пътя, по който се движат… И аз измерих цялата земя, планините и хълмовете, полетата, дърветата, камъните, реките и всички съществуващи неща, и ги записах, разстоянието от земята до седмото небе, и това до най-дълбокия ад, и за мястото на съда… И описах за тези, съдените от Съдията и за присъдите им, и относно всичките им дела…” (2 Енох, гл. 15, The Lost Books of the Bible and the Forgotten Books of Eden, World Bible Publishers, Inc., USA)

Забележете от по-горния цитат, че книгата “Тайни Енохови” е само “книга за книгата”, т.е. тя само ни казва в вкратце какво пише в самите 366 книги (глави на книга?-бел.ред.) на Енох. Тя не е оригиналът, който могат да прочетат и разберат само “Еноховите Синове”, т.е. “Посветените Синове” на които е пряко завещан:

“Ето, аз записах всяко творение на всеки човек, дори нещата, които още не са сътворени, а също и всичко, което стана сред всичките хора на всички времена, и никой не може да каже какво съм написал, нито да разбере моето ръчно писане, защото Господ вижда въображенията на човека, колко са напразни, и къде са съкровищниците на сърцето му… И така, ако и да не ги разбирате, нека тези книги които ви давам, да бъдат за вас Наследство на Мира. Давайте ги на всички, които ги пожелават, и ги учете, за да могат да прозрат премного-великите и чудесни Божии дела… (от гл. 53; 54) … Благословени са праведните, които няма да бъдат съдени при Великия Съд, защото светлината им ще бъде седмократно тази на слънцето… (за вас) той вложи всичко в ръкопис, така че да можете да разчетете и да разберете… А Енох беше роден на шестия ден на месеца Тциван, и живя 365 години. Той беше възнесен на небето на първия ден на месеца Тциван и престоя на небето шестдесет дни. Той написа всичките тези знаци (знамения) на цялото творение, което Бог сътвори, и така написа 366 книги, и след това ги предаде на своите синове, като остана (при тях) на земята тридесет дни, и тогава беше отново взет на небето на шестия ден на месеца Тциван, в точния ден и час, когато се беше родил… И целият народ, старейшините на народа и събранието (управителите) им, дойдоха на празника, и донесоха дарове на Синовете на Енох. И празнуваха с голямо тържество цели три дни, прославяйки Бога, загдето им беше дарил такива знаци (знамения) чрез Енох, който беше спечелил благоволението му, и затова че на тях се даде да ги предават на своите синове от поколение на поколение и от век във век…” (67, 68 гл. 2 Енох, гл. 15, The Lost Books of the Bible and the Forgotten Books of Eden, World Bible Publishers, Inc., USA)


книга-енох



От горния текст, най-любопитната подробност си остава тази, че книгите на Енох са написани със знаци, които не всички могат да разчетат или разберат правилно, т.е. тя си остава книга “запечатана” за непосветените. От това става ясно, че книгата “Тайни Енохови” е различна книга от тези 366 книги (глави? на Книгата) на Енох, тъй като тя е написана на разбираем за всички (в случая на превода – славянски) език. И въпреки, че в “Тайни Енохови” изрично пише, че книгите на Енох няма да бъдат разбрани от всички, все пак е ясно завещано посланието, че текстовете им трябва да се предават за свидетелство от поколение на поколение до края на света. В славянската книга също се казва, че старейшините на народа са изпълнили този завет.

Последните няколко подробности са много важни, тъй като ни помагат да идентифицираме с доста голяма степен на сигурност истинската Книга на Енох, състояща се от 366 раздела (книги, глави), тъй като указват три много важни нейни характеристики:

  1. Оригиналната Книга на Енох е написана със ЗНАЦИ, които са били винаги и ще си останат неразбираеми за повечето хора, като е указано, че са дадени на хората от самия Бог.
  2. Нещата записани в нея са от такова важно за всички поколения на човечеството естество, че е постановено те непременно да се предават от поколение на поколение и от век във век докато “свят светува”.
  3. Книгите (или главите) са 366 и описват детайли от устройството и обитателите на всички видими и невидими светове, както и начини, по които Посветени Синове да достигнат тези неземни измерения на света приживе или след физическата си смърт. Те свидетелствуват по доказателствен начин за Единия Бог, творец на всичко видимо и невидимо, и указват условия за постигане на мир и приятелство с Него и Народа Му.

египетска-гробница


катакомби

свещари-тракийско-светилище-стълб-в-храма-притчата-за-девиците


Има ли някъде по света точно такава “КНИГА”, която да отговаря на всичките по-горе изредени условия взети заедно? Естествено има поне няколко кандидати за такава книга, между които се нареждат няколкото основни свещени книги на световните религии. Но нито една от тях не отговаря точно и на трите условия. И най-вече, нито една от тях не е написана на знаци, претендиращи да са лично дадени от Бога, и едновременно които и до днес хората да не разбират, освен една единствена – т.нар. “Книга на Мъртвите”. Само текстове на тази книга са толкова древни, че предхождат по древност всички други древни книги, намерени и датирани досега, и само заради текстовете на тази книга са строени с неимоверни усилия и разход на средства ПИРАМИДИТЕ, за да съхранят по вътрешните си каменни стени, писания, считани за толкова важни от древните, че за опазването им са направени неимоверни жертви, за да могат да бъдат максимално защитени дори от рушителните действия на корозията, природните стихии и бедствия за максимално дълги исторически епохи! Само текстовете в тази книга имат претенции, според древните традиции, че са написани на писменост състояща се от божествени “свети знаци” (хиеро-глифи) и че са копие от небесната книга на самия Бог-Слово (Писаното Слово = Тот).

папирус-ани-книга-на-енох-книга-на-мъртвите“Папирусът на Ани” е един от най-известните преписи на тази книга и това, което го прави особено уникален днес, е фактът, че всеки в нашето поколение може да си купи точното цветно копие на оригинала. И макар да сме предупредени да не вярваме на превода под него, независимо от известността на египтолога, който го е направил, все пак всеки може да държи в ръцете си почти пълно копие от най-старата книга на света, която както твърдят множеството легенди, е слязла директно от небето и съдържа особено важна информация, дадена на човешкия род, която Посветени Синове и Дъщери през всички епохи ще могат да четат и разбират!

Но какво пък толкова ценно може да пише в тази книга, ще попитат някои. Отговорът на този въпрос е в старата мъдра поговорка, която казва: “Който е мъдър, няма нужда да пита, а който не е мъдър – няма нужда да знае!” Така или иначе, пределно ясно е, че ако някой знае подробности относно тайните в тази книга, той си мълчи и не ги казва, а ако някой казва подробности, той е от тези дето само си мислят, че знаят! Толкова за всичките “точни” преводи на подобни книги! Нека читателят си направи изводите сам, но ето какво предание се е носило в древния Египет относно “Книгата (със знаците) на Тот” по времето на Рамзес II, и е достигнало до нас като вълшебна приказка:

“”Защо ми се смееш?” – попитал принцът. “Смея ти се защото четеш жалки заклинания”, отговорил свещеникът, “когато аз мога да ти кажа къде се намира Силната Книга, написана от самия Тот (Бог-Словото – бел. Ред.) В нея има само две “Слова на Сила”. Ако прочетеш първото Слово на висок глас, ще ти се подчинят небето горе и небето долу, и земята също – от планините до моретата. Ще можеш да разбираш всеки звяр и всяка птица, и ще можеш да извикваш рибите от морските дълбини, подобно на Бог. Ако пък прочетеш второто Слово, даже ако си в отвъдния свят, ще можеш да възвърнеш истинската си форма и да виждаш Слънцето и Луната в истинската им същност, и божествените както са… Но книгата е скрита в желязна кутия на дъното на реката близо до Коптос, а вътре в желязната кутия има кутия от бронз, в която пък се намира кутия от кипарис. В нея пък се намира друга кутия – от кехлибар, а вътре в нея – кутия от слонова кост. В кутията от слонова кост има кутия от сребро, а в кутията от сребро има кутия от злато. В нея се намира Книгата на Тот (Бог-Словото – бел.ред.), но има змии и скорпиони, пазещи всяка от кутиите…”” ( Древно-Египетска Приказка – “Книгата на Тот”, Gods and Pharaohs from Egyptian Mythology, by Geraldine Harris, Peter Bedrick Books, New York, 1993)

Приказка, нали? Силната Книга е запечатана в седем кутии скрити една в друга, които се пазят “на живот и смърт” и всичко това е на дъното на една река при Коптос! Но във всяка приказка се крие някаква поука. Каква би могла да бъде поуката тук?
книга-на-мъртвите-откровение-йоан

Kivot-na-Orfeevia-zavet-300x291Ако отворим една Коптска Библия например, може да подразберем нещичко повече, но и българският превод на Библията никак не е за пренебрегване. Ето какво пише в най-тайната книга на Библията, която също сигурно малцина разбират, въпреки че всеки си я тълкува, както си ще. Книгата се нарича “Апокалипсис” или “Откриване на Скритото” (“Откровението на Св. Йоан”), и ето някои любопитни фрагменти от нея, които явно имат връзка, както с Коптос, така и с Еноховата Книга, запечатана със седемте печата:

“Напиши нещата, които видя, и нещата които са, и нещата, кои­то са отвъд тези неща…(гл 1: 19) … След това видях, и ето врата отворена на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: възлез тука и ще ти покажа нещата, които трябва да станат отвъд тези неща… (гл. 4: 1) … И видях в десницата на Седящия на Престола книга, написана отвътре и отвън, запечата­на със седем печата. И видях, че силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да отвори Книгата и да разпечата печатите й? И никой, нито на небето, нито на земята, не можеше да отвори книга­та, нито да я гледа (чете? – бел. ред.)…(гл. 5: 1-3)”

Непосредствено след това Св. Йоан дава едно неповторимо опи­сание на Божия Син – Иисус, който “превъзмогна да отвори книгата и да разпечата нейните седем печата”, защото е пожертвал себе си за спасението на човечеството:

“И то (Агнето – бел, ред.) дойде та взе книгата от десницата на Седящия на Престола… И видях и чух глас от много ангели… и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди, хиляди пъти по хиляди. И казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, по­чест, слава и благословение. И всяко създание, което е на небето, на земята, и под земята, и по морето, и всичко що има в тях, чух да каз­ват: На Този, който седи на Престола, и на Агнето да бъде благосло­вение и почет, слава и господство, до вечни векове… И видях, кога­то Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела и виж! И видях и ето…”(гл. 5: 7, 11-14; гл 6: 1, Откровението на Св. Ап. Йоан, Тра­кийските Послания, Фондация Градът, София, 2005)

Едно нещо става пределно ясно от горния текст, и то е, че когато Божият Син превъзмогва с достойнството си да “вземе Книгата и отвори Печатите й”, той всъщност приема “господство до вечни ве­кове”. Не случайно, при възкресението си той посреща учениците си с думите:

“Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отец, и Сина, и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.
И ето, аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.”
( Св. Ев. От Матей, гл. 28: 18-20)

Да си припомним отново преданието за Книгата на Бог-Словото, от Египетското сказание цитирано по-горе:

“… Аз мога да ти кажа къде се намира Силната Книга, написана от самия Тот (“Тот” = “Писаното Слово” – бел. ред). В нея има само две “Слова на Сила”. Ако прочетеш първото Слово на висок глас, ще ти се подчини небето горе и небето долу, и земята също – от плани­ните до моретата…”

книгата-на-живота-агнеца-седемте-пречата

книга-на-мъртвите-книгата-на-животаИнтересно е, че дори Самият Бог-Слово Иисус, поставя стандар­та и примера, за достойнство и превъзмогване със собствената си саможертва над печатите на Книгата, която Сам Той е написал, без да се възползува от никакви “наследствени привилегии” произтича­щи от това, че е Божият Единороден Син, нито пък от тези, че сам е Автор на Книгата! С други думи, ако Той е трябвало да постигне с достойни подвизи и саможертва Силата на Божественото Слово, въпреки правата си на Божий Син и Единородно Божие Слово, то колко повече това се отнася за всеки, който би поел с дързост Пътя към Тайното Божествено Познание! Към него лесен и кратък път няма, защото нито се зазубря, нито се унаследява, нито пък може да се придобива незаконно, недостойно, или чрез насилие. Пазачите, поставени от Бога, пазят достъпа към него твърде добре! Затова, ако и Книгата на Енох да е попадала в ръцете на мнозина, печатите й са били отваряни един по един от малцина Посветени, но всичките пе­чати е могъл да разпечата само Един в цялата история на човечест­вото до сега, и Библията свидетелствува, че този Един е самият Бо­жий Син – Иисус Христос.

Но да се върнем към нашите находки в Тракия. Там намерихме текстови фрагменти, които съвсем очевидно представляват “глави” (или поне страници) от древната “Книга на Мъртвите”, вероятно идентична с митологичната “Книга на Енох” и съвсем логично въз­никва въпросът: Тракиец ли е бил Енох?

Отговорът е пределно ясен: Няма никъде данни траките да са твърдели това. Ако в множество тракийски артефакти виждаме пик­тограма на Тирас (Терес, Тцер), което означава, че те идентифици­рат произхода си с тази легендарна личност, както и с тази на Ор­фей, чийто пиктограм също е свещен за траките, няма нито една на­ходка в Тракия (намерена досега поне), която да съдържа идентифи­циран пиктограм на Енох.

Но каква е връзката между Енох и траките тогава, каква логика има в това “книги на Енох” или техни преписи да са съхранявани в Тракия и пренесени хилядолетия по-късно в Египет? Има ли някъде древни източници, съдържащи някаква информация по въпроса?

За да си отговорим на този и други въпроси е необходима още една справка с най-древните текстове на Библията – тези от Петокнижието на Мойсей. В най-древния от тях – Битие – пише следно­то, относно връзката между поколенията преди и след т.нар. “всемирен потоп”, от Енох до Тирас (Терес, Тцер):

“Битие 5:18. Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха А откак роди Еноха, 19. Яред живя осемстотин години и роди сино­ве и дъщери. 20. И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шес­тдесет и две години; и умря. 21. Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала. 22. А откак роди Матусала.. Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. 23. И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години. 24. И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе. 25. Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха. 26. А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди си­нове и дъщери. 27. И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря. 28. Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син; 29. и наименува го Ной… 30. А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери. 31. И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седем­десет и седем години; и умря. 32. А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета…

8. А Ной придоби Господното благоволение… 11. И земята се раз­врати пред Бога; земята се изпълни с насилие. 12. И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята. 13. И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се пред­вижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. 14. Направи си ков­чег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола. .17. И, ето. Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще из­мре. 18. Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе. 19. И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. 20. От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота. 21. А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях. 22. И Ной извърши всичко според както му за­повяда Бог; така стори… 7:11. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. 12. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. 13. В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и си­новете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи- 14. те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид… 17. Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята. 18. Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите. 19. Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе. 20. Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха. 21. И всяка твар, която се движеше по земята, умря,- птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек. 22. От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. 23. Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби,- чове­ци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; ос­танаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега. 24. А водите се застояха по земята сто и петдесет дни… 8: 3. Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват. 4. А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът за­седна върху Араратските планини. 5. Водите намаляваха непрестан­но до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха… 13. В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на зе­мята. .. 18. Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; 19. излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всич­ко, що се движи по земята, според родовете си… 9:1. В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята… 8. После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки: 9. Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; 10. и с всичко жи­во, що е с вас,- птиците, добитъкът и всичките земни животни, кои­то са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега… 18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет… 28. И след потопа Ной живя триста и петдесет години. 29. И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря. 10:1. Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа. 2. Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас..” (от Битие, гл. 5-10)

кивот-ноев-ковчегкивот-ковчег-ной-потоп-египет-тракия

Казано в кратце, Енох е една от най-известните легендарни лич­ности в предпотопната древност и той е считан според традициите за родоначалник на Ной, който пък е съвременник на “всемирния потоп”. Внук на самия Ной се оказва Тирас, който от своя страна според традициите е родоначалник на Тракийския Народ. Или с една дума – Енох е и древният предпотопен праотец на самия Тирас (Терес, Тцер).

Това, което е като че ли най-важното в случая, е че Тирас (Te­peс, Тцер) е един от “преките” потомци (заедно с много други, раз­бира се!) и наследници на предпотопната цивилизация!!! Това е и целта на древното родословие – да внуши именно тази приемстве­ност от поколение на поколение! Тук обаче, простата логика ни ка­ра да се запитаме: Добре, всичко изглежда ясно: Енох написва книги съдържащи изключително ценна за човечеството информация преди “всемирния потоп”. Предава книгите на синовете си, а те на своите и т.н… А после какво? Да приемем, че самият Ной ги съхранява и пре­нася през водите на големия потоп. Ако това е така, тогава и той по традиция е трябвало да ги предаде на потомството си. Как обаче става така, че те някак си остават на съхранение само при един от внуците му – Тирас, и именно при неговите потомци – траките се съхраняват цели хилядолетия (находките в Тракия са от около 5000 г. пр.н.ера) до момента, когато се пренасят в Египет (около 3000 -2500 г. пр.н.ера) и оттам вече части от традицията преминават и по други места в Близкия Изток и останалия древен свят? Отговорите на всички тези въпроси ще трябва тепърва да узреят…

Из “Тракийското писмо – Декодирано III: Тракийската Книга на Мъртвите”, Д-р Стефан Гайд, 2007г.

Писмото използувано върху плочицата, намерена в нашата земя – Древна Тракия и това използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет е едно и също писмо.

Писмото използувано върху плочицата, намерена в нашата земя – Древна Тракия и това използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет е едно и също писмо.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0