Видение
/Из стихосбирката “Докосвания” – Ясен Меринов/
Есен
Натежало от забавления и удоволствия,
Отдало се на охолство
И изживяло своето безгрижно лято,
Сърцето ми е на прага на греха.
И като част от вечния кръговрат
Иде ред на неговото пречистване,
Иде ред на есента в душата;
Със студ иде разгневения родител,
Но то не се увива и скрива,
А се разголва, събличайки всичко свое,
За да постеле с него пъстър килим
И да приветства наказанието си,
С любов, но и с радост,
Знаейки, че ще дойде бащина прошка
И ще настъпи благоуханна пролет.
***
Любовта е моето синапово зърно.
Малко, крехко и незабележимо е днес,
Но голямо, силно и славно ще е утре,
Когато над другите градински цветя ще се издигне
И белият гълъб ще си почива в клоните му.
***
Магическият кладенец с живата Вода
Хвърлете талант и си намислете желание,
А то ще се сбъдне.
Но ето, че аз взех от водата и пих.
Заради делото си бях укоряван и обвиняван,
Че съм осквернил святата вода –
Дар божествен, свят и пречист.
Но не разбраха законниците,
Че Водата е за човека,
А не човекът за Водата,
Че не аз оскверних Водата,
А тя мен пречисти.
Видение
Сиво небе. Сива земя. Три дървета.
Двете отстрани с човешки глави,
А лицата им – огледала.
В клоните на едното тлее свещ,
А на другото си почива бял гълъб.
Дървото в средата е врата.
Зад нея Слънцето изгрява,
А отпред се разлива чаша
И напоява сухата земя
С кръв
Смисълът на живота
Какъв е смисълът…
Да живееш, ако няма да е в божия храм,
Да дишаш, ако няма да е от божието дихание,
Да пиеш, ако няма да е от извора,
Да ядеш, ако няма да е на Тайната вечеря;
Да спиш, ако няма да сънуваш;
Да летиш, ако няма да е на божиите криле,
Да вървиш, ако няма да е в божия път,
Да гледаш, ако не виждаш божия образ,
Да говориш, ако няма да е чрез Словото,
Да слушаш, ако не чуваш божия глас;
Да твориш, ако не си вдъхновен от Твореца,
Да учиш, ако няма да е Христовото учение;
Да обичаш, ако няма да е божието въплъщение?
