Из стихосбирката “Гласове”, Роман Кисьов
ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ
Ще ги познаете
не само по делата им
ще ги познаете
по незарасналите рани
по думите кървящи
ще ги познаете
по мълниите във очите им
ще ги познаете
по светлите им сенки
ще ги познаете
по звездите над главите им
ще ги познаете
по облаците под нозете им
ще ги познаете
най-вече по мечтите им
ще ги познаете
най-вече по мечтите
ще познаете поетите
А по тях, поетите,
ще познаете пътеките
водещи до Храма…
ОСМОТО ЧУДО
„Аз съм направен за чудене!“
Иван Радоев
Учудващо –
как така все още има хора
които не вярват в чудеса?!…
Малко плешиво старче
със избеляло палто second-hand
и прокъсани стари обувки
стои на спирката
и чака последния тролей за дома
в залеза на деня
чака
със восъчно-бледо лице
и отвъден поглед
чака
на ръба на тротоара
до тъмното пусто платно
в залеза на деня
в залеза на живота
чака
чака така
както се чака оня последен
транспорт за вечния дом
чака
на ръба на нощта
със восъчно-бледо лице
и отвъден поглед
на спирката за дома…
Виждаш ли – каза моят приятел
посочвайки ми плешивото старче –
той е един от големите ни поети…
Още помня безкрайното учудване
което ме завладя
и онзи внезапен вътрешен глас:
Поетът е Осмото чудо на света
ПОЕТЪТ МОЖЕ
Казаха:
Поет къща не храни
Казаха:
Поетът може само
червеите да нахрани…
О, не –
Поетът гълъбите храни
Поетът орлите храни
Поетът ангелите храни
Поетът сърцата храни –
сърцата на хората
които все още са гладни
за Истина и Светлина…
Поетът може
със пет стиха
хиляди да нахрани*
—
* Алюзия за едно от чудесата на
Иисус Христос, Който нахранил хиляди
хора само с пет хляба и
две риби. (Св. Ев. Йоан 6:4-14)
Пастир
(Думи на Орфей
към своя ученик Арион)
Всеки поет
извел е на паша
своето стадо от думи
Пастир ли си, поете?
О, спомни си времето
когато беше безсловесен
когато ти умираше
от глад и жажда
за Слово животворно
спомни си как
думите тогава те изведоха
на пашата небесна
и твоята душа за първи път
вкуси от нетленната храна
и пи от живите води
на Словото предвечно
Спомни си и помни:
Думите не ти принадлежат
но ти принадлежиш на Думите
Словото е твоят Пастир!
стихОТВОРение
вход
към мистерията на душата
изход
от диктата на смъртта
нетление
ДУМИТЕ
(Арион към себе си)
Не си ли ти, поете, също като Ной:
подбираш думите грижливо
и ги затваряш в кораба на книгата
за да ги спасиш
от водите на изтичащото време
от потопа на ентропията…
да спасиш така и себе си самия
положен във ковчега на своята книга която
съхранява твоето сърце
заедно със думите които те изрекоха
които те изведоха на небесната земя
и те възкресиха за друг живот
над мътните води на дните злобни
и на суетата на жалкия живот…
Затова защото ти цял живот
спасяваше думите за нов живот –
думите спасиха теб…
Думите те продължиха
