НЕРОДЕНА МОМА – ТЪЛКУВАНИЕ НА ПРИКАЗКАТА

“Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите!” Антоан дьо Сент-Екзюпери

Приказката започва с разказ за един царски син, на когото му дошло времето да се жени. За целта той направил чешма, от която да текат мед и масло и от нея да идват всички моми да си наливат, а той да ги гледа и да си избира. Стичали се моми от всички краища да си наливат, а той ги гледал и не можел да си избере. Един ден дошла възрастна баба и тя да си налее, но царският син й се присмял и хвърлил камък, та й счупил съда. Тогава бабата се ядосала и го проклела да не се ожени, докато не намери неродена мома. И така, ден след ден царският син не можел и не можел да си избере жена. Никоя не му харесвала. И накрая се примирил, че ще трябва да търси неродена мома, и с това започва неговото приключение в търсене на такава мома. В тази приказка става дума за герой, който като цяло е неудовлетворен от живота си. Това, което дава на хората, не съответства на това, което получава от тях. Направил е за момите чешма с мляко и мед, а никоя не може да му хареса. В същото време той може да дава на хората мляко и мед, което означава, че има добро сърце и търси да прави добро на хората. Но въпреки това счупва съдовете на възрастната жена, което говори за незрялост в поведението, за гордост и презрително отношение към мъдростта, която в приказките е в образ на възрастна жена, на баба. Търсенето на невеста, сгодяването е символ на търсене на духовни същности и качества, на идеи, на определен вид слово и реалности, които душата иска да има, копнее да бъдат част от живота й. Царският син търси обаче нещо различно, нещо по-специално, нещо много красиво, което този свят не може да му даде. Това си е вид глад, копнеж по съвършеното, по божествено красивото. Затова Божието слово казва: „Блажени гладните, защото те ще се наситят“. Гладните за какво – гладните за нещо по-съвършено, нещо неземно красиво, божествено. Това е също така склонността на душата да излезе от капана на земните грижи – пари, храна, облекло, и да се впусне да изследва вътрешния, невидимия свят, като птиче, на което му е тясно в клетка и иска да полети сред простора.Единствената мома, която може да отговори на тези копнежи, е НЕРОДЕНАТА МОМА. Коя е всъщност НЕРОДЕНАТА МОМА? Това е вътрешният, невидимият свят на човека, който издирва и търси да намери изначално красивото, изначално благото, изначално съвършеното и като бременна жена го пази, за да го износи и роди в себе си. Това са съвкупност от словеса, качества и реалности, които се откриват на този, за когото материалните блага не са достатъчни. Те няма и как да бъдат достъпни за всички, защото те не се дават, защото първо се издирват, после се раждат. Казано по друг начин, няма кой да ти даде наготово това, за което бленуваш. То се изработва. То се ражда във вътрешния живот на човека.
Само слънцето, което грее отвисоко и гледа нашироко, можело да каже къде има неродена мома. Слънцето, което разпръсква лъчите си и дава живот на земята, е образ на самия Исус Христос, Царуващия:
„…и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ /Откровение на Апостол Йоан 1:16/
„Защото Господ Бог е слънце и щит.“ /Псалми 84:11/
Всяко пътешествие в търсене на изначално и божествено красивото започва със среща с Бога – Слънцето Христос, защото само Той може да покаже милост, благост и радост, да отвори очите на човека да види за себе си красиви същности, които да стоплят душата му, както слънцето топли сетивата, какъвто поглед към самия себе си не може да даде ни един човек или ни една мома, родена под слънцето – нито едно земно занимание или учение, или преживяване.
И така, царският син стигнал до слънчовите палати, но бил посрещнат от слънчовата майка, която му дала не мома за женене, а три ябълки с необикновени свойства. Интересен е фактът, че вместо от слънцето момъкът бил посрещнат от слънчовата майка. Майката на слънцето е образът на Дева Мария, но това също е и онази вселенска Църква, тялото на Бога, която търси да роди и да отгледа в душите на хората същността на Христос. Това е входът към слънчовите порти и там е ключът към решението на сложните житейски проблеми.
Ябълките били такива, че щом ги разрежеш, от всяка от тях изскачала по една мома, която искала да пие вода. Ако нямаш да й дадеш, тя изчезвала. В някои варианти на приказката момата искала хляб и сол. И момъкът взел ябълките и тръгнал обратно за дома си, но прежаднял по пътя и разразял първата. От там излязла чудна мома, но той нямал вода да й даде и тя изчезнала. Същото се случило и с втората ябълка – и втората мома – и накрая му останала само една ябълка. Характерно за действието на Слънцето /Христос/ е, че Той не дава на човека готови решения на неговите проблеми, а дава път, по който да стигне до пожеланото от сърцето му. Истината е, че реалностите на радостта и щастието, на божествено красивото не са нещо материално, което някой може ти даде, та дори и сам Бог, и не се постигат само с грижи за земното, а се изработват в сърцата на хората – добро отношение, грижа, милост, състрадание, любов, благодарност. Не може Бог да ти даде добри отношения с приятелите ти, защото те се изработват от самите хора. Не може да ти даде прекрасна връзка с любимия, защото тя се изработва в сърцата на двамата. Каквото и да ти даде Бог външно за теб, то не може да утоли копнежа по божествено красивото. Истинският дар, който води към най-красивата НЕРОДЕНА МОМА, е именно пътят на изработването й вътре в сърцето. К. С. Луис в своята книга „Великата раздяла“ описва как хора, които живеят в ада, получават правото да отидат с автобус на екскурзия до рая и да останат завинаги там, ако желаят, но те не искат да останат там. Някои дори твърдят, че това било просто един отличен маркетинг, нищо повече, каквото усещане много пъти човек изпитва, обикаляйки различни прехвалени туристически обекти. В този смисъл в измерението на мечтаната реалност се влиза с изработване, с раждане. Всичко външно за човека, дори и раят, не може да му послужи за удовлетворение. Дори и да попадне сред хора, които имат огромна любов към него, ако той не се е научил да обича и да цени любовта и грижата, може само да ги презре и да ги счете за наивници. Бог на всички праща семето на словото към мечтаната реалност, но не всеки иска да го пази в утробата си и да роди плод, да роди момата. Дори и когато говорим за земни неща, достъпи, наследства и какво ли не, когато бъдат дадени наготово, без получателите им да са се борили за тях, да са ги изстрадали, после не ги ценят или поне не по начина, по който ги цени онзи, който е участвал в изграждането им.
По пътя, по който поема към дома си, който път бил дълъг, царският син премалява от жажда и иска да яде от ябълките, но само загубва момите. Тук първото качество, което царският син трябва да придобие, е, че преди да иска да яде или да получава от Бога, трябва да се научи да дава, да храни, да напоява, да се грижи. Естеството да си даващ е свързано с познаване на слънчовата природа и царство. Най-първото име на Христос, Слънцето, е Даващият – изобразява се с йероглиф на една протегната ръка. В това състояние ти вече си като Бога – негов брат, негова сестра, защото имате едно общо име, белег на семейството – Даващия/Даващата. Затова и момата може да остане при момъка само ако той постъпва с нея като Даващия, защото това е новата същност, която слънцето иска да му даде. В нея има и други скрити подаръци – Даващият вече вижда в себе си таланти, качества, способности, чрез които може да дава. Не се чувства жертва, винаги немощен, винаги слаб. Даващият е човек, който вижда какво има, и това състояние го пази от чувство за малоценност. Неслучайно има и поговорка, че човек има две ръце, с едната да взима, с другата да дава. Една част от делата на човека са предназначени да получава – да открива, да издирва и да приема от слънчовите блага, след което другата ръка води до дела да дава и благославя. Човек още с раждането си на този свят е надарен от Небесния баща и има какво да даде, стига да потърси и да го намери.
Във факта, че момата от ябълката можела да остане при царския син само ако той имал да й даде да пие вода, се крие и друга гледна точка – че ако човек не полага грижи за новото, за мечтаното, което иска да бъде част от живота му, то няма как да остане при него. Изобщо всяко ново нещо, в което човек иска да влезе, изисква грижи. Дори и буквално един мъж, за да си намери жена, трябва да се научи да се грижи за нея – образно казано, трябва да стигне до кладенеца с вода, откъдето да вземе вода и да напои момата. Не може да мисли само за своя глад към определени неща. Страстта и гладът към определени занимания, ако са в необичайни граници, по-често плашат партньора, който е срещнал своя любим или любима, а грижата събира хората заедно. Докато царският син се скитал, прежаднял и режел ябълки, за да задоволи собствената си жажда, все си оставал сам. В консуматорската си природа човек не може да бъде привлекателен. Дори да е интересен и много красив и да омайва, всичко е до време. Прегладняването и прежадняването са образ и на изпитания и немощи, през които героят минава, докато стигне до кладенеца, докато достигне зрялост – а именно способността да напоява. Това напомня и за орфическата концепция, че човекът от природа на вълк, който е хищник и търси храна и жертви, трябва да се превърне в куче пазач, което има качествата да пази, да се грижи, ако иска божествена трансформация. Или на езика на приказката – ако иска да си намери неродена мома за жена. Но тази трансформация има цена. Трябва да си готов и гладен да останеш, и жаден, и дълъг път да извървиш. И така, след като развил тези естества в себе си, чак на третия път царският син се сдобил със своята мечтана жена – неродената мома, която била много красива и греела като слънцето. Фактът, че царският син успял да се справи с предизвикателството чак на третия път, насочва, че истината не е на повърхността и не е лесна за достигане, не може да се види от пръв поглед, но се иска задълбочаване и постоянство за достигане на желаната цел, преминаване дори през жажда и глад, и немощи. А още по-интересно е, че самото Слънце му дава три ябълки – право на три опита. Самият Христос дава нови и нови шансове на човека въпреки провалите му. Слънцето Христос предварително знае за човешката немощ и има за него нови и нови шансове. Не му дава само един шанс – само една ябълка, нито обаче му дава цяла кошница – да се лута цял живот и никога да не достигне. Свещеното слово казва за Христос и неговото отношение към човешката немощ:
„Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. /Евреи 4:15/
И така, след като усвоил важното умение да напоява и храни, момъкът се сдобил с най-красивата жена, която бил виждал и тръгнал да я води към дома си, за да се оженят. Но по пътя царският син оставил своята мома да го чака на един кладенец, покачена на една върба. А той се запътил към царските палати да подготви сватбата си и посрещачи, както изисквал царският обичай. През това време завистлива циганка видяла прекрасната невеста и я излъгала да слезе от дървото уж да й помогне, после захвърлила момичето в кладенеца и заела нейното място. Като се върнал момъкът – какво да види, неговата жена – черна циганка. Но какво да прави – нали това била невестата, която получил лично от слънцето, взел я за жена. Тук много интересно народната мъдрост ни води към това, че точно когато си мислиш, че ето вече си открил, намерил, знаеш, много лесно можеш да се излъжеш, да се подведеш, да последваш погрешно слово, погрешна идея, да направиш погрешно тълкувание. Царският син все още не познавал добре природата на слънцето и новата си жена, затова не могъл да разбере, че не е тя. Много пъти в живота на човека идват мисли, идват послания, идват словеса, било то от различни хора, та дори и Божии пратеници, но поради липса на познание за естеството на Христос, на Слънцето, тези мисли имат вид на божествено слово, ама не са поради начина им на тълкуване. Заели са мястото на невестата на върбата, ама това не е слънчовата невеста. Всички тези мисли са свързани с усещане, че Христос иска да ти даде нещо като черна циганка за жена – за царския син да се ожени за циганката е първо унизително – че Бог иска да те унижи, иска да ти даде нещо много тежко, бреме, непосилно за носене, неща, които не отговарят на статута ти. Вероятно незрялата душа тълкува божественото слово погрешно, че Христос иска големи изтезания – буквално кръстни мъки, големи лишения, големи жертви, отшелничество и всякакви невъзможни за обикновения човечец изпитания и товари. Самата Библия без водителството на Духа е пълна с нелеко слово и само Божият Дух, който познава естеството на Христос, може да ти разкрие истинския и дълбок човеколюбив смисъл. Явлението на циганката вместо слънчевата мома може да е свързано и с неправилно разбиране как се практикува и упражнява вярата, може да са крайности. За мнозина млади това понякога е било слово, че Бог иска да нямат жена или мъж, или непременно да са ощетени, онеправдани, да не се борят за нищо, а да са овчедушни и примирени, което само има вид на смирение, но много пъти е липса на богопознание. Защото истината се открива в търсенето, а божественото учение е път, то не е закони и наредби за спазване, а откриване на скритите сили, които управляват световете още от сътворението на света. Което познание Бог иска да даде на всеки човек. И така, човек много пъти, докато намери верния път, докато разкрие тайната, минава и през крайности и заблуди. Но дори и в това Слънцето изпитва пък по този начин царския син до колко цени Неговата слънчева неродена мома. И така, царският син взима за жена циганката. Но характерно за слънчевата природа, за истината е, че тя не може да бъде унищожена. Неродената мома е хвърлена в кладенеца, където я изяжда златна рибка. Когато царският син отива да си пои коня обаче, конят се бунтува и не желае да пие от тази вода. Така царският син пресушава кладенеца и намира златната рибка. Царското семейство изяжда златната рибка, но една кост от рибата попада в градината под прозорците на царския син. От нея израства топола, която винаги милва царския син, щом се появи, а удря лъжливата царкиня. Циганката заповядва да отсекат тополата, но в този момент идва баба, която си взема от нея една тресчица и я отнася в дома си. Когато бабата излиза от дома си, тресчицата се превръща на момиче, което разтребвало и помитало дома на бабата. Интересно е поведението на неродената мома – тя има естество да служи, да се грижи – тя непрекъснато шета и разтребва дома на бабата. Това естество не може да бъде унищожено от лъжливото слово и винаги напомня за себе си. Дори и човек да си каже – „Е, какво толкова, кому е нужно непрекъснато да „шеташ и разтребваш“, то това слово винаги идва в най-различни ситуации и проблеми, за да напомни за себе си. Разбира се, тук не става дума за буквално непрекъснато метене и чистене и някаква заробваща мисия само в земни грижи, а напротив, става дума за духовни умения – да отмахваш нечистотата и хаоса както от себе си, така и от другите. Това дори означава да не се занимаваш само със земното шетане и чистене, а да придобиваш нова слънчева душа, удовлетворена и щастлива. Слънчевото слово, слънчевото явление, слънчевото естество не спира да търси човека и да хлопа на сърцето му под различни форми – не явно като неземно красива мома, а като рибка, като топола, като тресчица, въпреки че е гонено и отхвърлено, неразпознавано. Когато е нежелано, и то не се явява в истинския си и желателен вид, а под формата на странни и противоречиви обстоятелства. То обаче оцелява, когато бива удавено като мома, изядено като риба и изхвърлено като треска. Колкото и човек да се опитва да го унищожи, то е неунищожимо и се явява отново и отново под най-различни предизвикателства. То преследва човека като неудовлетвореност от живота му, за да я премахне. Винаги когато в човека има неудовлетворение, значи се е сгодил за „измамлива царкиня“, за лъжливо слово, не за неродена мома. И така, бабата заживява с неродената мома, която приема за своя щерка. Бабата е образ на мъдростта. Мъдростта е тази, която приютява слънчевото същество в дните, когато другите сетива в човека не могат да го разпознаят и го гонят. И така, един ден лъжливата царкиня си скъсала огърлицата от маргаритени зрънца и привикала в двореца всички моми, за да й нанижат огърлицата, но никоя не успявала. Дошъл ред и на бабиното момиче и то седнало да ниже огърлицата. Като започнало да нанизва, то разказало цялата история на царския син и той тогава разбрал коя е истинската му невеста, коя е точно неродената мома и изхвърлил измамницата от двореца си. Така човешката душа, ако копнее истински за красивата мома, за новото слънчево естество, което идва от Слънчовите палати, все един ден го намира, може би когато е готова истински да го пожелае, и се научава да разпознава неродена мома от циганка. Това е образ на умението да разпознаваш истински доброто, истински духовното, истински ценното слово, явление, събитие измежду многото словеса, многото учения и реалности, независимо от добрия им маркетинг.

Автор: Керанка Бинева