Надежда
/Из стихосбирката „Докосвания“ – Ясен Меринов/
Сън
В края на пътя имаше светлина,
Пътя, след който сякаш нямаше нищо.
Но щом прекрачих прага на света
Разбрах, че това далеч не е така.
Погледнах нагоре и видях
Слънцето безкрайно да блести,
А под себе си съзрях
Луната и хилядите звезди.
Пред мене бяха рибите,
Които летяха в просторната небесна шир,
А зад себе си дочух птиците,
Плуващи в необятните морски дълбини.
Като се огледах по-добре открих,
Че съм се качил на едно дърво.
То израстваше от сребърната Луна
И спускаше корени в безбройните звезди.
Дънерът му стигаше чак до Слънцето,
Златното Слънце – неговата корона,
А плодовете му се сипеха безкрай
И отлитаха към небесната шир
Или се гмуркаха в морските дълбини.
Дали сънувах и се събудих
Или будувах и заспах…
Разбрах…
Разбрах, че има сънища, които водят до пробуждане,
и смърт, която води към живот…
* * *
„Любовта принадлежи на поезията – не на психологията“
Любовта като интимност и сексуалност
са темите на психологията…
Любовта като мистерия и благодат
е гласът на поезията – небесният дар за хората…
* * *
Хоризонт
Кой казва, че царството небесно невидимо било?
Кой казва, че недостижимо и далечно е то?
Царството Божие идва всеки ден при нас
И слепци са тези, които не го виждат.
Небето слиза на земята при хоризонта – линията на мистичната целувка,
между небето и земята,
между не-видимо и видимо
между божествено и човешко.
Там е Богът Въплътен – краят на света,
и началото на Вечността.
* * *
Тайната съставка
На последното си кулинарно изложение
изтъкнатият готвач представи
новото си ястие.
Гостите го харесаха и поискаха да узнаят рецептата,
защото решиха, че има
тайна съставка.
Готвачът каза, че тя е само една –
вложил e в храната
Любов.
Гостите не му повярваха, а решиха,
че не иска да им разкрие
рецептата.
Готвачът обаче истината им каза –
разкрил бе тайната съставка
за божествена храна.
Той искаше да сподели истинската тайна.
Но сърцата им не докосна, а само
техните небца.
Така те не проумяха рецептата за вечен живот –
че за нея трябва само
Любов.
* * *
Надежда
Не мога да опиша живота си след години.
Мога само да гадая и да се надявам.
Надявам се, че и на 80 ще зная кой съм,
а няма да съм се изгубил като атом
в безкрая на Вечността.
Надявам се, че освен косата ми
нищо друго няма да е побеляло от снега –
студеният пясък в часовника на времето.
Надявам се снегът да не охлади
вярата ми чиста и страстите горещи
и да не затрупа сърцето ми любящо.
Надявам се надеждата ми да не изчезне подир мен,
а да ме посрещне при заника на моите дни,
на прага на вечността.
* * *
