Българската писменост и нейните корени в първичния човешки писмен език на траките

/”Тракийското писмо декодирано” – 2 и 3, Стефан Гайд/

Траките са имали писменост преди Египтяните и Шумерите и се оказват първият етнос, който е имал писменост в история­та. Нещо повече, най-древното писмо на Траките е било Пиктографско (образно), а не фонетично (звуково), което означава, че всеки друг народ е можел да го приеме от тях независимо какъв език и ди­алект е говорел, защото при това писмо се изписват идеите, а не произношението на думите. Това означава, че всички, които са въз­приели Тракийското Пиктографско Писмо, са можели вече чрез пи­сане да се разбират с траките и помежду си, дори когато езиците им са били толкова различни, че не биха могли да се разбират чрез го­ворна реч (разговор). Следователно първоначалното въведено от Траките Пиктографско Писмо вероятно е служело като Универсален Световен Език (поне за посветените елити) в онази епоха. Това оз­начава, че най-вероятно подобни надписи на тези намерени в Тракия биха могли да се открият и разчетат от учените в много други на­ходки по света, и това би довело до революционни промени в наше­то разбиране за корените на човешката цивилизация на земята.

Друг важен момент, който не трябва да се пренебрегва, е фактът, че бидейки Първият Всеобщ Писмен Език на света, Пиктографският Скрипт може да се окаже и Първият и най-архаичен начин на типично за Човека мислене, т.е. такъв Пър­вичен Мисловен Процес, който и до днес работи с пълна сила в подсъзнанието на всеки човек и затова е определящ за поведе­нието, идентитета, развитието и благоденствието на всеки един от нас. Тук именно намират приложение концепциите и развитието на Трансцендентната Наука, за която вече говорихме в глава 6. С една дума, откритието на Тракийското Писмо и декодирането му може да има много по-големи рамификации и последствия, отколко­то изглежда на пръв поглед! Използуването му в негова модерна на­учна версия днес чрез методиката на Трансцендентния (трансцедиращ) Анализ, разкрива нови неизползувани допреди възможности в сферата на лечебните и мотивационни практики, от каквито всички биха могли да се възползуват за повишаване качеството на личния си живот.

Но това дори е нищо в сравнение с един друг потенциален ефект, за който модерното приложение на Пиктографското Писмо би могло да допринесе. Малцина днес осъзнават факта, че съвре­менната наука е следствие на Божественото Слово, вродено в чове­ка, и неговото използуване и историческото усъвършенствуване на това ползуване за променяне на околния свят на човека, според въз­приетите му нужди. Вариантът на Словото и неговото научно ползу­ване, обаче, се е развивал в по-модерно време предимно в посоката, която произтича от Линеарните Писмени Кодове (като финикийския и всички подобни на него), и затова е следствие на начин на мисле­не, който би могъл да бъде категоризиран като Линейно-Логично-Причинно-Следствено Мислене, което е типичното за нашето линейно-историческо време, с всичките рамификации на такова едно Измерение на Битието, и Съзнанието на хората и човечеството. Именно този начин на дефиниране на научните концепции и прак­тики е довел до овладяването на природните сили и ресурси във ви­да, който ние днес познаваме.

От Пиктографския Вариант на Словото и характерния за него начин на мислене, обаче, който може да бъде категоризиран като нелинеен, нелогичен, не причинно-следствен, а по-скоро Многоизмерен-Архетипно-паралогичен-Временно-двупосочен, и подчиня­ващ се на архетипно-циклично (вместо линейно-историческо) време и пространство, могат да произтичат такива последствия, при използуването и развитието му в науката, които да открият, разработят и овладеят други природни сили и ресурси, почти недокоснати досега, и да доведат до едно качествено ново Измерение на Битието и Съзнанието на хората, и цялото човечество! Такъв нов подход в науката, чрез усвояване Принципите и Методите на Трансцедентната Наука, би могъл не само да доведе до преоткриване на онази Наука на древните ни предци, която е отговорна за построяването на неповторимите образци на Мегалитната култура и Пирамидите, но в модернизиран и по-нататъшно развит вид, би могла да открие хоризонти и паралелни измерения на Съзнанието и Битието, които да доведат до овладяване на Времето и Пространството, в посоки и мащаби, дори непомечтавани досега.

И така, нека никога не подценяваме възможностите на Божественото Слово, благодарение на което нашата човешка (типично ант­ропоморфна) цивилизация, дължи своите Битие, Живот и Възход. Където и да ни заведат тези наши Битие, Живот и Възход, нека ни­кога не забравяме, че “В началото бе Словото… Всичко чрез Него стана… И без Него не е станало нищо от това, което е станало.. (Св. Ев. от Йоан 1:1)”

Относно Тракийския език, писменост, литературна традиция и народностно самосъзнание

От моите изследвания и тези на екипа ми към Института по Трансцендентна Наука, голяма част от които бяха публикувани в книгите “Тракийското Писмо Декодирано” 1, 2 и 3, стана напълно ясно и неоспоримо, че нашите предци Траките са имали писменост още от петото хилядолетие преди новата ера, т.е. около две хиляди години преди Шумер и Египет. Нещо повече, в книга 3 от същата поредица се доказа по безспорен начин, че те не само са имали пиктографска писменост, която е пренесена и доразвита в Древен Еги­пет, но че Траките са имали цялостна ЛИТЕРАТУРНА традиция, която бива напълно възприета и съхранена в основните религиозно-философски текстове на Древен Египет, откъдето се разпространява хилядолетия по-късно и в целия античен свят, на всички водещи ан­тични езици, както и се запазва в тракийските писмени източници намерени в Балканска Тракия и Анатолска Тракийска Фригия, дори през епохите на линейните азбучни писмености, които възникват най-напред пак на тракийска територия в Старото Фригийско Царст­во, столетия преди появата им в Гърция, където са наречени “Гръцка Азбука”.

На трето място, от всичките езикови анализи в книги 1, 2 и 3, става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че ЕЗИКЪТ на древната Тракийска Писменост от Енеолита, както този върху текс­товете от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на ли­нейната Трако-Фригийска азбука, е АБСОЛЮТНО ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК, който за щастие е съхранен и до днес и известен като БОХАРСКИЯТ ДИАЛЕКТ на Северен Египет, където е било и най-силно влиянието на Тракийските Династи в управлението на Древ­ната Египетска държава, известни в историята като “Хик-Сос” или “Царе-Пастири”. В книга 2 бе установена и пределно ясно демонст­рирана и тясната взаимовръзка между този Бохарски Тракийски Ди­алект и ДИАЛЕКТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!

Нещо повече, това че всичките текстове, независимо от това да­ли са записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост или по-късната Трако-Фригийска линейна писменост, съдържат все съ­щите елементи на ТРАКИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРНА И РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, е доказателство, че населението в на­шите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата ера най-малко, е едно и също основно население, говоре­що един и същ основен език и имащо ЕДНО И СЪЩО ВЕРСКО И НАРОДНОСТНО СЪЗНАНИЕ, и че основните елементи на това верско и народностно съзнание са се съхранили в цялост В НАЦИОНАЛНОТО И ВЕРСКО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДО ДНЕС! Именно то­ва основно население се е самонарекло като “ТРАКИ”, т.е. потомци на легендарния след-потопен патриарх ТЕРЕИ (Тер, Тцер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния биб­лейски пророк Енох. Духовен Отец на Тракийския народ остава, обаче, за всички времена, Праотецът и Първосвещеникът на Тракия – Орфей, който е и Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в седем хиляди-годишния Кивот и Плочите на Орфеевия Завет, който е и първият записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ – народа на Тра­кия, който е неразривно единно цяло с народа на днешна България!