Образът на Възлюбената в стиховете на Бистра Сирин

Честит Празник на всички!
В деня на Празника на Любовта искаме да ви представим 4 стихотворения от стихосбирката на Бистра Сирин – “Арена”, в която е описан истинският образ на Възлюбената – вечният архетип на Девицата-душа – Святата Невеста на Бога-Цар-Словото, раждащата Живота в Прегръдката на най-висшата и първична Любов, дала дихание на всички останали любови – а именно Любовта към Бога. Или както я описва Августин Блажени в своите стихове – “…И все пак обичам някаква светлина и някакъв глас, и някакво ядиво, и някакъв аромат, и някаква прегръдка, когато обичам Бога мой – светлината, гласа, аромата, ядивото, прегръдката на вътрешния човек в мен: там за мойта душа блести някаква светлина, която място не заема, там звучи някакъв звук, който с времето не отминава, там ухае някакъв аромат, който от повей не се разпръсва, там се чувства някакъв вкус, който с яденето не намалява, там се усеща някаква прегръдка, която от пресите се не прекъсва: това обичам, когато Бога мой обичам.”

За тази Любов е писано, че надвива “над много води” и побеждава над всички изпитания, защото Истинската Любов е “по-силна от смъртта” и е първопричината за Живота.1 А истинската Любов е тая, която воюва – на древната тракийска реч Агапе (аха-пе = “воюващият аз”) означава Божествената Любов, която воюва и се бори докрай, като отдава целия си живот.

“Арена” е първата книга на Бистра Сирин, но това не е обикновен дебют, както пише в своята рецензия поетът Роман Кисьов – това е необикновена книга, която ни въвежда в един мистичен свят… “Арена” е арена на сблъсък между светлина и мрак, вечно и тленно, живот и смърт…

Все сблъсъци, които бележат историята на всяка една истинска и задълбочена любов.

Арена

Какво ще й гледате на Възлюбената?-
нещо като борба между две дружини”

Пролетта цъфти във танците на гълъба…
Пролетта цъфти във песните на славея…
пролетта цъфти в душата ми
и аз не мога вече
(или пък не искам)
да й противостоя…

Но зимата крещи със вой на вълци,
че пролетта е подранила!
А пролетта крещи с гласа на мойте сънища,
че зимата е закъсняла!
О, как да побера стихии тъй несъвместими!

И зимата не спира да крещи,
че пролетта е НЕЗАКОННО тук!
Крещи с гласа на ужаса,
крещи…
Но гълъбът не спира да танцува
и славеят не спира да приглася…
И генетичната верига се разплита!…

Не ме ли лъжеш гълъбе?
Наистина ли ще ме любиш
сред вълчи вой и зимните виелици?
(Измама ли е Самодиското дърво или цъфти в земя неосквернена?)2

…Крещят и бият се!..
Душата ми е станала арена на тяхната борба
и публика от ангели и хора
ме аплодира
и освирква,
аплодира
и освирква…
но аз от болката не различавам вече
кои са ” нашите”…

……………………………………………..

Побързай, Реферю предвечен!-
побързай да отсъдиш между мен и мен!

Но Той не бърза,
Той се бави.
Стои на входа на арената-
прибира таксата,
чака
да се натрупа моето богатство, с което
ще вдигнем сватбата на небесата!

***

Коя е Тая, която поглежда като зората?3
– в очите й съзираш светлината
на някакъв нов ден – невиждан,
непознат!

Красива е като луната –
сияе дивно в мрака на нощта,
защото Царят със кръвта си освети я
и в своята любов я призова!

Невяста, чиста като слънцето
и страшна –
като войска със знамена!
Сърцата на великите дори са премалели
пред тази страшна красота!

Коя е Тая, която поглежда като зората?
Запалва в теб копнеж по светлината
на нов ден – невиждан,
непознат!…

***

Когато се докоснах до Духа
и “през ключалката” надникнах в Рая –
намразих немощта на тая плът,
по-бързо исках да умра –
да стигна в свободата и безкрая…

Но щом смири се – в пръстен съд,
Ти, Творецо на звезди, да обитаваш,
презрял началната Си слава,
във името на Любовта,

то аз, макар и още в немощта,
не искам вече да прибързвам с Рая –
във Твойте стъпки ходейки през земния си път –
сърцето Ти, Любими, искам да позная!

***

Възлюбената своя боен танц танцува
– танцува танца на Маханаим4,
във Нея ангелските войнства са явени
по образа на всеки чин.

Възлюбената своя боен танц танцува,
танцува го от дълги векове.
Под знамената й са сбрани верните
и истинните синове.

Възлюбената своя боен танц танцува,
танцува го пред хиляди очи,
в сърцето й небесни строфи се римуват
със музиката на човешките съдби…

Възлюбената своя боен танц танцува,
– танцува танца на Маханаим –
за враговете нейни той е боен,
но е любовен във очите на Вечния Любим.

Бистра Сирин ~ Из “Арена”

 

—————————————————————————-

1“Тракийските Послания”, изд. Фондация “Градът”, София, 2005 г.
2Според стара шотланска легенда Самодивското дърво е вълшебно – цъфти посред зима, но могат да го видят само влюбените.
3По кн. Песен на песните (6:10)
4“Какво ще видите в Суламит? – Нещо като танца на Маханаим.” – кн. Песен на песните (6:13);
“Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха. И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим”. – кн. Битие (32:1,2).

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0