Петият сезон

Роман Кисьов

„И падат бели пера в снеговете…“
Т. С. Елиът

Какво е това невероятно чудо –
небивало събитие от сътворението на света?
Каква е тази тайна, сбъднат сън,
реализирано въображение?…
Земята е облечена във бяло,
бяло, бяло като сняг,
като памук и пух от крила,
като небесни светли облаци,
слезли ниско под краката ни,
покриващи пръстта…

Като че ли цялата земя е Антарктида,
но е топло и птиците пеят.
Във въздуха танцуват бели цветове
вместо снежинки,
във въздуха танцуват
бели ангели.
Светлината на луната
е като светлината на слънцето,
а светлината на слънцето е седмократна.
По земята стъпва Божият син,
толкова достъпен, че ако поискаш,
ще го докоснеш.

Наистина, какво е това невероятно чудо,
небивало от сътворението на света,
каква е тази тайна, сбъднат сън,
реализирано въображение?…
Какъв е този неопределим сезон
и всичко е така неузнаваемо –
нито пролет, ни лято, ни есен, ни зима…
И по земята стъпва Божият син,
така достъпен…

Иисус се приближи и рече:
„Това е Петият сезон
и не се заменя с друг.
Той съдържа в себе си
възраждането и новия живот на пролетта,
топлината и пламъка на лятото,
плодовитостта на есента и чистотата
на бялата зима… Това е Петият сезон –
Вечността.“

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0