Омар Хайям (1048–1123) е персийски астроном, астролог, математик, философ и поет, който има значителен принос в научните постижения, но остава известен сред поколеният преди всичко със своите впечатляващи четиристишия. Бил ненадминат в писането на рубаи* – един от най-трудните жанрове в персийската поезия. Всяко негово четиристишие е уравнение, стремящо се към точната формула, към афоризма. Красивите му стихове и мисли и днес могат да вдъхновят всекиго.

***

Красив да бъдеш – не означава красив да се родиш,
на красота ще се научиш.
Когато красивa е душата на човек –
каква ти външност да се сравни със нея може?

***

Колкото по-ниско е душата на човек,
толкова по-високо вирнат е носа му.
Носа си разпростира той дотам,
дорде душата му не е дорасла.

***

Тоз, който бит е от живота – повече ще постигне.
Ядящият – на щипка сол се радва повече от мед.
Тоз който сълзи лял е – той искрено се смее.
Умирал, който е – той знае какво е да си жив!

***

В един прозорец гледали са двама.
Единият видял дъжда и кал.
Другият – зеленината, пролет и небето синьо.
В един прозорец гледали са двама.

***

В живота често грешки правим и губим тези, на които държим.
Стараем се на чуждите да се понравим, понякога от близкия страним.
Величаем тези, които за нас не струват, най-верните ще предадем.
Обиждаме, които ни обичат и извинение очакваме сами.

***

Не завиждай на онзи, който е силен и богат,
след изгрева настъпва залез.
Животът кратък равномерно вдишвай,
отнасяй се като със даден ти под наем.

***

От много ум, чуй, полза няма, а вреди.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене.
Ума си ще удавя в живата вода.

***

За да живееш мъдро – закони има много,
но два от тях е нужно да се зачитат строго:
ти по-добре гладувай, но хвърлен хляб не яж,
сам по-добре бъди, но не с глупак, ей богу.

***

Внезапно някой се явява пред света и казва: “Ето ме!”
Богатия със своите злата и сребра и казва: “Ето ме!”
Но тъкмо тръгват работите му добре,
явява се смъртта и казва : “Ето ме!”

***

В мъжа е важна мъдростта, а не богатството.
В жената е важна верността, а не красотата.
В приятеля е важна добротата, а не празните слова.
В любимия е важно търпението, а не изискванията.
В тялото е важно здравето, а не стройността.
В думите е важен смисълът, а не как и кой ги произнася.

*Рубаи – една от най-трудните жанрови форми на таджикско-персийската поезия. Обем на рубаите — четири реда, три от които (рядко четири) се римуват помежду си.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0