Младостта не е календарен период от живота, тя е състояние на духа, настройка на волята, полет на въображенето, жизненост на емоциите, превъзходство на дръзновението над плахостта, на охотата към приключения над стремежа към спокойствие и удобство.

Никой не остарява само поради това, че е живял някакъв брой години. Хората остаряват единствено, когато изневеряват на идеалите си. Годините оставят бръчки по кожата на човека, но да се отречеш от своя ентусиазъм, ще съсухри душата ти. Тревога, съмнение, липса на самоупование, страх и отчаяние – ето кое в хода на времето кара главата да клюмне и навира духа в сметта.

Независимо дали е на 70 или на 16, именно сърцето на всяко живо същество може да таи любовта към чудесата, прехласването по звездите, по звездоподобните неща и мисли, неустрашимостта пред предизвикателствата на небитието, неизменната охота да тръпне в очакване на следващата случка, както и опиянението от игрите на живота.

Ти си толкова млад, колкото е вярата ти; толкова стар, колкото са твоите съмнения; толкова млад, колкото е упованието ти; толкова стар, колкото е страхът ти; толкова млад, колкото е твоята надежда; толкова стар, колкото е отчаянието ти.

Докато сърцето ти откликва на послания от красотата, ведростта, смелостта, величието и силата на земните недра, от хората и от Безкрая – дотогава ще си млад.

Когато нишките към външния свят се износят напълно, а цялата площ на сърцето ти се покрие със снега на песимизма и замръзне от леда на циничното отрицание, тогава ти ще си наистина остарял – и дано Бог се смили над душата ти!

~ “Такива бяхме”, 2015 г., автори: д-р Георги Чакалов, Гочо Чакалов; съставител и реадктор: Дани Чакалова