Познаването и използването на растенията е част от бита и културата на всички народи. Докато ботаниката гледа на растението като обект на природните науки, изучава неговата полезност и приложимост, при етноботаниката на фокус е растението като естетически обект, свещено творение, вдъхновение, инструмент в изкуството и занаятите, лекарство и магическо средство, символ в митове и ритуали. Комплексните взаимоотношения между растенията и хората – тяхната битова, медицинска и религиозна употреба са повлияли формирането и развитието на определени закономерности в колективното поведение на различните общества.

България е земя с богата и разнообразна природа, затова живата връзка с растенията е важен елемент на българския национален характер. Поминъкът, празниците, приказките и народните песни, дори имената на децата са почерпани от съкровищницата на растителното царство. Използването на билки по българските земи има традиция от хилядолетия и е вплетено в много обичаи на народа ни до днес. Високо ценени през вековете поради разнообразието на техните форми, багри, благоухания и лечебни качества, билките заемат важно място във фолклорните ни практики и вярвания.

Ароматните растения, участващи във фолклорната обредност, съставят своеобразен одористичен (лат. odor – миризма) код. Всеки цвят произвежда свой собствен аромат и растенията с приятен или неприятен мирис се окачествяват като уранични (небесни) и хтонични (подземни) символи, свързани са с редица предписания и забрани, и имат определени функции в народната медицина, вярвания и ритуали. Ароматните стимули имат значим ефект върху човешкия организъм, а липсата им води до особен вид гладуване – ароматен глад, даващ отражение върху физическото и психическо състояние.

Джон Уилям Уотърхаус

Джон Уилям Уотърхаус – „Душата на розата“, 1908 г.

Силно подценявано, обонянието е едно от най-мистериозните и неразгадани сетива в човека. За разлика от останалите сетива – слуха, зрението, осезанието и вкуса, приетите сигнали от обонятелната система достигат до мозъчната кора директно, без да бъдат филтрирани от други мозъчни структури, запечатват се неизличимо в нашата памет, свързани са с интуицията и инстинктите. Неговата неповторимост се дължи на въздействието му върху ирационалното и подсъзнателното, оказвайки дълбоко влияние на настроението, паметта и човешкото поведение. Силно ухаещи, летливите вещества в цветовете и листата на различните цветя и дървета въздействат чрез обонянието на тази част от мозъка, отговорна за емоциите и предизвикват възбуда или спокойствие, ободряване или отпускане. Макар езикът на миризмите отдавна да е изгубил първоначалния си дълбок смисъл, ароматът продължава да е „своеобразно писмо“, което има свой автор и получател. Въздействието на благоуханните масла върху човешките възприятия, специфичните усещания, които ароматите пораждат и безсмъртието на растението в неговите цикли – непрекъснато раждане, растеж и смърт, го превръщат в средство за защита от негативни влияния и болести, а с магическите му качества да лекува е неразделно свързано с отвъдния свят.

От самото си зараждане човечеството е съпътствано от темата за изцелението – душевно и физическо. Растенията, винаги съпътстващи хората в техните празници, церемонии и обичаи, стават първите лекарства, а билколечението – стар и основен начин на лечение във всички краища по света. В древни времена границата между медицина и магия е била много малка и систематичното изучаване на билките е свързано както с медицинското им приложение, така и с използването им като амулети и съставка за магически отвари. В основата на много лекарства от ботаническия свят е залегнал принципа, че всяко растение е получило от Бог видим образ на своята роля в медицината и неговия изглед подсказва за какво е полезно. Багрите на цветовете или плода, формата на корена или листата, структурата на венчелистчето или стъблото – всичко можело да загатва за медицинските свойства на растението. Растенията с жълти цветове лекували жълтеница, растенията с червени листа или корени лекували рани и заболявания на кръвта, а с лилавите цветове лекували синини. Смятало се, че ако прилича на човешки орган, растението лекува тъкмо него. В лечебната практика се използвали растения, чиито имена са еднакви или със същия корен с този на болестта, за да се лекува по принципа подобно с подобно.

Познаването на действието на билките било само половината от уменията на древния лечител. Важно било и точното време и начин на събиране на самото растение. Много билкари вярвали, че свойствата на растенията са под пряко влияние на движенията на звездите и планетите и ако не са събирани според законите на астрологията, растенията нямат никаква стойност. Вярата във въздействието на небесните тела върху физическата природа на всичко живо на Земята оформила концепцията, че всяко цвете и лечебно растение е под властта на различна планета, и довела до създаването на система от благоприятни и неблагоприятни дни за тяхното събиране.

Изключително голяма роля за изучаването на древната медицинска история имат древноегипетските папируси, написани или диктувани от самите лекари. По исторически данни тези документи датират от около 1800 г. пр. Хр. и се смятат за най-древните медицински текстове. В тях е запазен медицинския опит на старите поколения, а някои от тях са оприличени на сборници с магически формули и заклинания против болести, подчертаващи влиянието на болестотворни зли духове като източници на заболяването. Шумерска глинена плочка от преди 3000 г. пр. Хр., открита в Месопотамия, представлява лекарски печат и е едно от най-ранните доказателства за лекарската професия. Негов притежател е лекар-хирург, който вярвал, че основния похват на хирурга било знанието за над 6000 демона, които всъщност били всичките патогени. На печата са изобразени два ножа, заобиколени от лечебни растения. Повечето лекарства в древния свят са от растителен произход и са с антибиотични свойства – смирна, касис, лотос, мащерка, хвойна, алое, подправки и смоли с антисептични свойства – опиум, канабис, тамян, добавяли са ароматни кори и билки във виното, използвайки го за медицински и психотерапевтични цели. Поддържането на здравето било неразделна част от ежедневието и всяко лечение започвало с призив за помощ на невидими сили. Поради липса на разграничение между задълженията на лекарите и духовниците, то се изпълнявало от едно и също лице, и лечителите, много от които жреци, често използвали заклинания и словесни формули, като част от изцелителния процес.

Историята на народната медицина по българските земи е толкова стара, колкото е стара историята на човечеството. Употребата на билки у нас за пръв път е документирана от Теофраст (372-278г.пр.н.е.) в неговия труд „Изследвания върху растенията“, в който Тракия е определена като най-богатата на лечебни растения област в света по онова време. За развитието на лечителското изкуство през онези епохи се съди по археологическите находки, а разкопките на надгробни могили разкриват, че корените и традициите на народната медицина в България черпят от културата на древните траки. Писмени паметници на българската народна медицина са останали от втората половина на IX век. Богословът, учен, естественик и лекар – Йоан Екзарх в книгите си „Небеса“, „Шестоднев“, в авторизирания му превод на “За православната вяра“ (Йоан Дамаскин, VIII в.) пръв е описал на славянобългарски език човешката анатомия и е оставил текстове за единството между тяло и душа, за човешката сетивност и способностите на душата. За популяризирането на лечителството са допринесли много и богомилите, чието лечителско изкуство, методи и практики, както и литературата, оставена от тях, нямат аналог в човешката история. Тяхното познание се пази и до днес от наследниците и приемниците на учението на Светлината, но е недостъпно за непосветените, защото е написано на език, който малцина разбират, произхождащ от Речта на сътворението и имащ силата да сътворява. Различни произведения, писани от техните противници, както и текстове, които им се приписват, имат претенцията, че дават представа за учението им, но всъщност са неверни и изопачени интерпретации на това, в което вярват богомилите. За по-широката публика техният опит, макар и в завоалиран вид, е отразен до известна степен в апокрифни съчинения като „Сисиниеви молитви“, „Детство Исусово“, „Сказание за треските“ и др. Богомилското съчинение „Зелейник“, написано през X или XI век е най-стария запазен до наши дни рецептурник с полезни наставления и древни начини за лечение с билки, вино, молитви и наричания. Същността на учението им е свързана с придобиване на вътрешно (лично) познание за истинското естество на Аза, неговия небесен произход и живеенето, съобразно това знание. До завръщането в своя дом отвъд тленната вселена, всеки живеещ има да се грижи за истинската си, вътрешна природа, облечена в материално тяло и още в телесната си обвивка да познае Божията реалност, от която е произлязъл, и в която ще се прибере един ден. В духа на гностицизма, чийто приемници в западното средновековие са катарите и албигойците, а в източното – богомилите и павликяните, Бог е отвъден (трансцендентен), но същевременно вътрешно присъстващ във всичко (иманентен) чрез своето Слово; Бог е познаваем единствено чрез своето Слово, а познанието за Него е „херметично“, достъпно само за посветените в Речта Му. В сложната картина на битието, образите и формите са видими за хората, но светлината, словото и законите в тях са скрити. Само в светлината на Твореца й, тайните стават видими и се разкриват скритите причини и закономерности, стоящи и управляващи всички видими явления. В стремежа към Божието познание (гносис Теу), гностикът, богомилът и всеки духовен човек търси прозрение и пробуждане в личния си опит с Бог, изграждайки го не с интелектуални концепции и мисловни умозаключения, а чрез интелигентната сетивност на сърцето. В процеса на мистичното познаване на себе си и Своя Създател, човек престава да е просто консуматор на материалните блага на битието, а търси озарение за благодатна и в благодарност употреба на всеки дар. Този мироглед, стар, но винаги актуален, са носили и завещали на околните народи богомилите. Билколечението, част от тайнственото им учение за изначалното християнство, въплъщава тяхното желание да познават Твореца на видимото битие и вниквайки в същностите и законите, проявени в природата, да виждат в тях проекция на духовни сили и знание.

В Средновековието и през вековете под османско владичество специалисти в областта на лечението са предимно служителите на духовенството. Освен тях с лечение се занимавали и народните лечители, които използвайки знанията, унаследени от старите култури и предавани от уста на уста, лекували с растения, минерали, мед и восък, а лечението нерядко било съпътствано с мистични и религиозни ритуали. Средновековното схващане за телесните страдания е повлияно от първичната идея за болестите като злотворна субстанция или зъл демон, който се вселявал в тялото на страдащия. В болестите и изпитанията се е търсило застъпничеството на светци. Светите универсални закрилници при всякакви болести в нашата молитвена традиция са Св. Богородица, Иван Рилски, Пантелеймон, Ермолай, Козма и Дамян. Върху стенописи, икони и гравюри, те най-често са изобразявани с лекарствени атрибути в ръцете си – стъкленици, лекарствени кутии, хаванчета, скалпели, хирургични инструменти, лъжички за дозиране на лекарства или със свитък в ръка. Примесена с елементите на езически магични практики, както и с християнски лекувания с молитви и поклонения, в средновековната терапевтика религията и медицината са тясно свързани. Свещените предмети в религиозния култ – кръст, икона, купел и светена вода се възприемат като средство за изцеление, и всяка обредна символика – източник на Богооткровение. Мирото, тамяна, китката чемшир за поръсване участват като материални средоточия на Божествената Енергия и веществени знаци за присъствието на духовния свят. Като въплъщение на Христовото милосърдие, с лечителство се занимавали монаси, свещеници и миряни. Климент Охридски, създателят на първата висша школа в България, сам основавал лечебници към манастирите, познавал средновековната медицина и неговото „Слово за светите лечители Козма и Дамян“ дава поглед за прилаганото тогава лечение.

Манастирите из цяла Европа били основен източник на медицинско знание, а монасите-лечители придобивали ерудирани познания в билколечението. Хилдегард фон Бинген, немска бенедиктинска игуменка, лечител, писател, философ, мистик и енциклопедист, събира възгледите си в книги и оставя уникални лечителски трактати. В произведението си „Physica“ описва медицинските свойства на различни растения, животински субстанции и камъни, и излага теологичните си възгледи за човека като най-висше божествено творение, създаден да познава скрития промисъл във всичко, с което си служи:

„Във всички създания Бог е скрил чудото – в животните, рибите и птиците, в билките, цветята и дърветата, там има забулени тайни, които никой не знае и не усеща, ако Бог не му ги внуши…“

Съвременният човек приема, че емпиричните сведения за лечебните растения са се събирали на база пряк опит, а фармакологичните познания са възниквали и задълбочавали посредством наблюдения на диви животни, консумиращи растения, борейки се със вирусни, бактериални или паразитни инфекции. Объркан по отношение на знанието, днес човекът е подозрителен към всяка идея, вдъхната и придобита в ирационални преживявания. Мистичните традиции разкриват една друга гледна точка, основаваща се не на интелектуалната осведоменост, а на личен опит в духовната реалност. Първата книга на Енох, старозаветен апокриф, ползващ се с авторитет в древната Църква, чийто славянски превод най-вероятно е извършен в България по времето на цар Симеон, обяснява как падналите ангели предават знание на хората:

„Уранаел пък научи хората на всякакви земни магии и чародейства; разкри им всички тайни на билките и отровите. Лилит им предаде скверни изкуства да заплитат всякакви зли заклинания… Тогава хората навириха глави, не знаейки, че отиват към гибел, надигаха глас и гласът им достигна до небесата.“

Растителни субстанции за окултни цели се употребяват от хилядолетия като средство за предизвикване на изменени състояния на възприятията, настроението, съзнанието и поведението. Употребата им почти винаги е свързана с ритуали. Най-известни с ритуалната си употреба в древността са беладона, блян, татул, самакитка, напръстник, бръшлян и др., използвани в мистериални култове и гадателски практики. Физическият ефект, който приготвените съставки причиняват е екстатично поведение („екстаз” на сетивата), проглеждане и навлизане в един паралелен свят. Екстатични фестивали, провеждани от древните в разломите на земята, пещери и дълбоки ждрела, функциониращи като входове към подземното царство, са осигурявали контакт с духове, общуване с починали хора и приемане на неестествени способности от външни източници. Психоактивните растения и гъби са издигани в религиозен култ от почти всички архаични цивилизации и племена, като древните хора са познавали много добре техните качества да предизвикват временни изменения на съзнанието и халюцинации. Скални рисунки на халюциногенни гъби и растения са открити в пещери във всички континенти и много острови. Въпреки наличието на много такива растения и гъби в Европа, тяхната употреба не е могла да стане масова и да бъде превърната в култ. Все пак някои древни народи на континента (викинги, келти, друиди, древни гърци, траки и др.) са употребявали променящи съзнанието вещества. Всички естествени наркотици и стимуланти, известни на съвременните ботаници и фармаколози, са използвани от незапомнени времена за проникване в други реалности чрез промяна на мозъчната алхимия, и пътя към паралелните измерения е добре утъпкан още от първите хора на земята. И до днес много племена практикуват собствена етномедицина и лечебната им традиция, базирана на шаманистичната употреба на билкови „коктейли“, е неизменна част от духовния живот на техните общности.

Ентеоген (гр. en Theo – в Бог и gen – създавам, раждам, т.е. създава бог в човека) е всяко едно психоактивно вещество, което се използва с шамански, спиритуални или религиозни цели. Приети чрез дъвчене, пушене или извлек пораждат ефекти с трайност, силно зависеща от концентрацията на растението. Субективните преживявания може да са безкрайни, от смях и еуфория до „гарантирани“ духовни пътувания – усещане за пребиваване в две или повече реалности, чувство за пребиваване на различни места едновременно, посещаване на места от детските спомени, изживяване на един или повече чужди животи, усещане присъствието на друго същество в съзнанието. Използваната от индианците билка Salvia divinorum (букв. прев. – чаят на пророците), под формата на опияняваща напитка, осигурява мистични преживявания, предизвиква осъзнати сънища и дава способност за прозрения и гадателски умения.

Лечение при вещиците, Рилски манастир, стенописи

Огромната привлекателна сила на знанието подвежда човека да го похищава неправомерно и в стремежа си да владее и благоуспява, прекрачва установените от Бог граници. Гадаенето (лат. divinare – да познаеш, да бъдеш вдъхновен от божество) и чародейството – желание за манипулиране и контролиране над хора, събития, настояще и бъдеще чрез приемане на знания от демонични сили, на пръв поглед дават сигурен и гладък достъп до щастието в трудния, изпълнен с болести и страдания земен живот. Магията (маг – знаещ, вещ, великолепен) и всякакъв вид изкуства на призоваване на нечовешки интелекти се осъждат в Св. Писания, а техните запитвачи, заклинатели, омаятели и ясновидци попадат под проклетия, заедно с падналите ангели, с които са влезли в съгласие и единство. Подведен от демони да заобикаля Твореца, без да търси съдействието на Неговите чисти сили, човекът се е научил да се самолекува, да разкрива скритите послания в небесните тела (планети, звезди) и в закономерностите на движенията им да открива алтернативни пътища към по-желателен живот. Всеотдайният стремеж към здраве и земни блага, без съобразяването с Този, Който Е техния източник, е повело човечеството в грешна посока, а използването на билките като медиатор между световете, го изправя пред грешната врата.

През погледа на Св. Писание растенията са пример за Божието даване и грижа към човешката душа и тяло. „Красиви за гледане и добри за храна“ (Битие 2:9), те са естествено откровение и извор на Богопознание. Разгледайте полските кремове…“, увещава Божия Син човеците, разкривайки скритото в цветята послание – не в гриженето и безпокойство, а в доверието и уповаването в Него ще бъдат снабдени всички техни нужди и потребности.

Колкото и великолепни да са растенията, красотата на цвета им бързо избледнява и в своята ефемерност стават символ на бремето на телесния живот и преходността на човешката слава„Всяка плът е като трева, и всяка човешка слава – като цвят у трева: изсъхна тревата и цветът й опада“ (I Посл. на Св. ап. Петър 1:24). Тленен в своята обвивка „…като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва“ (Пс. 89:6), подвластен на болка, страдание и смърт, човек отново може да получи вход към рая и небето, и хлопайки на правилната врата, да влезе в непреходната слава на вечния живот.

Зад всяко растение е скрито определено слово, метафора, символ, насищащи, както с радостни, така и с тъжни асоциации и като огледало, обърнато към нашите сетива, отразяват тайнствения духовен свят и напомнят за реалности от висш порядък. Подобно на всички физически изявени същества на Земята, растенията са една въплътена идея, една материализирана Мисъл на Бог. Съществуващи първоначално в Божествения Ум, те се реализират в конкретна форма във видимото Битие и се превръщат в материална субстанция, с която са облечени живите сили. Единоначалието на цялата материя чрез Духа показва реалната взаимовръзка по между им, а земният човек, съчетаващ дух, душа и тяло, става възел и кръстопът, в който се оплитат и събират елементи от тези реалности в многопластовия образ на триединната му същност. Във физическият свят човек, съзнателно или не, търси здраве и благополучие. Възстановяването и поддържането на триединната връзка в отделната личност започват с нейното признаване и познаване. Медицината (официална и народна), а и всеки клон от научното познание, боравещ с категорията живот, търсят необходимите елементи за доброто здравословно състояние само във рационалния свят на материята. Като фактор и условие за да се прояви живота, материята е съществуваща реалност, но не всичко започва с нея, както се опитва да ни убеди съвременната наука.

Само в примиряването между плът (материя) и Дух относно произхода и поддържането на биологичния живот се възстановява целостта между тленните и надфизични съставки в човешкото същество, и се постигат качествени резултати в научната и изцелителна практика. Заблуда е, че лечебните растения (изходна суровина за много синтетични лекарства), билколечението, а и съвременната медицина, могат успешно да лекуват болките и болестните състояние, без да са възстановени изгубените връзки и унищожените елементи в човешкото същество. Без разумното и съзнателно вплитане между човека и Небето е невъзможно така мечтаното съществуване в хармония и баланс с животни, треви, цветя, минерали, Слънце и Земя. Лечебните похвати, практики и примитивни приказки в ритуалните и обредни действия при българите следват традиция, в която се пази нарочно потулено знание за произхода на света и силите, действащи в него. Този светоглед виждаме облечен в празничната обредност на Еньовден. Разполагането на празника в най-дългия ден на годината (денят на лятното слънцестоене) е свързано с древната вяра за „небесния огън“, който в апогея си, по образа на своя Творец, от своята пълнота влива пълнота в жизнените сокове на цветя, треви и растения. Поверието, идващо от старите поколения, свързано със събирането на целебни треви и билки, брани призори, лекуващи човеци и животни през цялата година, е отглас на онази вяра в човека, която будна в тъмното, го изпълва с небесни мисли и в очакването на изгрева на Слънцето на своята душа, вижда своето благословение. Всеки ден от календара, всеки един делник и празник, и всяка една обредност, спазена и изпълнена с Вяра в Източника, в синхрон с Неговото Слово, носят постоянно обновление, сили и енергия на човека в неговата телесност и на всичко негово – семейно огнище, род, имот, родината и българските земи.

Автор на статията: Мариана Сичанова
Специалист-биолог