Лазаровден – притча за възкръсналото царство

Лазарката е образ на небесното явление към човека, който го търси и очаква…

Нека ви разкажа притча. За царството, което потънало в забрава, сякаш всичко в него е заспало. Там птици не отлитали в страни далечни, защото птици нямало. Реките не се изпълвали с води на пролет, защото пролет нямало. Даже гроздовете никой не събирал в късна есен, защото есента не познавала пределите на царството. Бурени и репеи раждала земята и само свраките със своя крясък разкъсвали покоя в тишината. Кой би живял в такова царство?
Нека ви разкрия тайна. Царството си ти, царството съм аз, царството е моят дом, също твоят дом. Владетелят в дома си ти и твоя е грижата към него. Както и отговорността кога, какво садиш. Утре като произрасте, ако е горчиво, можеш ли да се наситиш с него?
В паметта народна се е съхранила мъдростта, че “Каквото повикаш, това и ще ти се обади” и “Каквото посееш това и ще пожънеш”. Знаели са нашите деди, че ако в гняв и злоба чакаме, то злите сили викаме. А благословението свише – то е дар за благородните, за милостивите, за дълго-търпеливите, за търсещите правда.
запустялото-царство-лазаровден-еклектика

Според традицията ни, днес на днешния ден земята търси своето благословение. Днес обраслото в тръни и репеи царство бива изчистено и преобразено в земя плодородна.
Днес очакват идването на небесните, на ангелските същности във всеки дом и за всеки в дома. Да бъде наречено онова, що е от Бога изречено, да се съедини с копнежите в душата на човека всяко живот-раждащо слово и да се роди плод безценен без време и в преизобилна мярка.
ChedataЛазарката е образ на небесното явление към човека, който го търси и очаква, на Съживителния Дух, без който не са възможни нито пробуждането, нито радостта от светлината, нито любовта. Лазарките са небесни птици, пратеници Божии, посещаващи дома на всеки в царството, пробуждащи и подновяващи жизнените сокове на всеки дом.
Лазарката е обиталище на неподправената чистота, която първа ще премине през дверите между земята и небето. За да й се даде власт да извиква и да явява благите намерения на Божията милост и за малкия, и за стареята, дори за странника по пътя, който уж случайно среща.
Днес лазарките преминават през вратите между небето и земята, за да се облекат в променено – ангелско естество. Така те са напълно овластени заради образа, който днес изпълват със съдържание небесно, заради силата, която са приели, чрез благо слово да сътворяват в действителност.
stopankaПърва посреща лазарките стопанката – душата на дома, образ на утробата, която ражда вътре в нас. Тя би дала всичко, за да роди и да опази всяко добро семе и всеки роден плод. Тя бди замъждял фитил да не угасне и тръстиката сега порасла да се не погуби. Даваща, без мяра и без плата блага, създадени от трудовете на ръцете й.
Кой не желае да бъде благословен? Има ли човек, който да нехае за това, дали ще бъде подкрепен в стремежа си към добротворство? Затова до стопанката пристъпват и чадата й, за да приемат с нея идното благоволение. Лазарките благословят, съединяватт любовта на Предвечния с душата на детето.
И тъй като не може добро да не се отплати, стопанката дарува лазарките с бели яйца – образ на живота плодоносен, на триединната същност на човека, който ще порасне дърво високо в царска градина.

И притчата за царството ще бъде друга. Ще е за царството през пролетта, което чака прелетните птици. Ще е за царството, в което децата спират да играят, омаяни от песента им; за пълноводните реки напояващи земята плодородна, за лозите натежали с плод, очакващи Стопанинът да ги приеме. А на следващата пролет трепетно очакване ще обхване царството поради приближаващото идване на прелетните птици…

Източник: Формация Етноси
http://etnossi.blogspot.com/2014/04/blog-post.html

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0