Както в едно семейство често се случва синът да повтаря грешките на баща си, дъщеря – на майка си, дори един и същи човек да направи едни и същи грешни избори (разбира се, всичко това се случва неосъзнато), по същия начин и цели общества, народи повтарят грешките на предците си. Понякога, по-рядко, се повтарят и добрите избори, но това няма как да стане неосъзнато, без усилие и без борба!

Кои сме ние, българите?
Един от малкото народи с история, започваща от зората на човечеството, с много възходи и уви, много повече падения, с най-малко две жестоки робства, с много врагове отвътре и отвън, през братоубийствени войни и ламтежи на Велики сили, по Божия милост успял да оцелее на своя земя и с древното си име и до днес.

Какви са пораженията?
Всички ги виждаме, усещаме и живеем с тях, осъзнато или не. Недоволстваме, роптаем, някои се борят, малцина успяват истински да надделеят над лошотията (в себе си и в другите), над чувството за малоценност, над завистта. Онези, които не желаят да се променят, да полагат усилия, да се борят и не търсят как, си остават с мърморенето…и с лошотията, завистта и чувството за малоценност, което често се материализира в агресия и всякакви душевни болести.

С какво може да ни помогне историята?
С това да се огледаме, но пак не без усилие.

В размирната 717 г. се случва преломно събитие в цялата световна история. Християнският Константинопол отново бил нападнат и обсаден. За враговете му е записано в древните книги, че “дишат човекоубийство и погубление срещу целия свят Христов”. Българският хон Тервел си спечелва титлата “Спасител на Европа” благодарение и на последвалата битка. Явява му се Ангел Господен насън и му казва: “Да не пожалиш нито един от тях, тъй както те не пожалиха братята ти в Испания. Ако ти ги пожалиш днес, те ще завладеят целия свят – от изток даже до запад, и тогава Господ не ще пожали теб и потомството ти, но ще им бъдете роби. Затова стани и укрепи се, и бързай като орлите. И ето, Аз съм с тебе, казва Господ, и победата давам на теб. Да не се смущава сърцето ти, нито да се бои…”

Тервел унищожава 50-хилядна войска, но пленява пет хиляди от агаряните, пощадява ги и ги праща да се върнат и да разкажат за позора си.
Това наглед хуманно дело разгневява Бога:

“… и ето – Божий човек, облечен във вретище, дойде недалеч до шатъра му и седеше, и плачеше ден и нощ. И като го видя цар Тервел попита началника на свитата си кой е той и защо е във вретище и жалее, когато би трябвало да се радва на победата над агаряните. И повикаха човека и му заповядаха да отговори пред царя, а той рече: „Плача и ридая не заради победа, а заради поражение. Защото така казва Господ на хона: „Не дадох ли ти Аз битката и не предадох ли враговете ти в ръката ти, и не се ли закле да не ги пожалиш, но да ги изтребиш до крак? Защо не изпълни обрека си докрай и защо не се вслуша в съвета ми? Защо пощади тези, които не пощадиха братята ти? Ти по-великодушен от Бога ли можеш да бъдеш? Или не мислиш за това, което техните синове, които ти днес пощади, ще сторят на твоите чада? Защото потомците на тези, които ти остави днес да живеят, ще дойдат пак в тази земя, заедно с друг многоброен народ, и няма да оставят царски корен от потомството ти да живее, и ще поробят земята ти и народа ти, и ще им бъдат мъчители. Ето, как ти с това твое дело за пет дена на непокорство към Господа Бога, носиш грях за пет века на робско покорство на чедата си под игото на чедата на тези врагове Господни. Не можеш да служиш на Бога донякъде и не може да се вслушваш в съветите Му само до половината, защото Бог знае това, което ти не знаеш, и пред Бога бъдещите неща са явни, както тези, които са явни пред лицето ти днес. Понеже не ме послуша докрай, но се направи на по-великодушен от самия Бог и не помисли за моите деца, които ще страдат от агаряните, тъй и Аз няма да те послушам и няма да има твой син, който да задържи трона ти и царството ти.“
А като чу тези думи, хон Тервел раздра дрехите си и свали короната си, и посипа главата си с пепел, и сърцето му се раздираше от мъка и печал, че е нарушил Божия завет чрез непослушание и че е обрекъл потомците си на страдания. И като се молеше усърдно ден и нощ, и не яде царска храна и не пи царско питие вече три луни, ето – ангел от Господа застана пред лицето му насън и му рече: „Господ чу молбата ти и е видял разкаянието на сърцето ти, и опрощава греха ти. Но не може да отмени пороблението на народа ти, според както го е предрекъл. Но заради великото си име и заради обещанията към бащите и Завета си с тях Той е отложил времената на страдание и те няма да се случат нито в дните на синовете ти, нито в дните на внуците ти, но в едно по-далечно поколение, което ще повлече гнева Господен поради закоравяването на техните сърца. И ето, Господ също се е обещал, че след определените години на онова голямо страдание Той непременно ще посети отново народа ти и ще прати избавител, който да ги избави от поробителите им, и ще им покаже Славата на Името Си в последните векове. А ти ще се прибереш при бащите си на добра възраст и ще оставиш царството си в добри ръце. Не бой се прочее, Господ ти е простил и е прибавил още години към живота ти. Ето, рекох ти.“

Адекватното тълкуване на подобен древен текст никога не бива да бъде буквално и от съвременна гледна точка. Със сигурност отдалечената епоха и съответно коренно различният контекст, човешки мироглед и ситуация в сравнение с днешните изискват не-първосигнално възприемане, ако искаме наистина да разбираме. Днешният свят е толкова силно повлиян от християнските ценности и подобно „избиване“ на хора звучи наистина немислимо, за разлика от тогава.
Едно обаче остава същото тогава и сега в нравствените категории на вътрешния свят – „закоравяването на сърцата“!
От текста става ясно, че робството е заплашвало българския народ и без “непослушанието” на хон Тервел именно поради това „закоравяване“.
На друго място пак в свещен текст се казва:

„Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте/не ожесточавайте сърцата си…“

Ако възприемем Тервел не само като владетел, но и като човек на времето, осъзната личностна единица, тогава ще ни бъде по-лесно да проследим как работят причинно-следствените духовни механизми на битието, които и днес са същите.

Какво преживя царят?
“Тайнството на свещената трансформация”, което “блокира” изпълнението на последствията от прегрешението му в личен и родов план. Дали грехът на хона е резултат от неразбиране на чутото или от “закоравяване на сърцето”?
Последвалата реакция говори недвусмислено, че грешката не е резултат на нарочен, злонамерен, умишлен бунт срещу Твореца (каквито реакции на царе са описани подробно в цитираните летописи, а и в други свещени текстове, виж историята на цар Котис, описана в книгата Нави в Тракийските хроники).

След като “закоравяването на сърцата” води до падение и робство, а прошката е следствие от “свещената трансформация” на покаянието, то тогава би следвало “закоравяването” да е “не-трансформация” или пълно игнориране, несъобразяване, отхвърляне на Божия глас.

Как говори Бог на човека и днес? Как реагира човекът?
Бог може да “проговори” по много материални начини и обикновено те не са приятни за ухото (бедствия, смърт, загуби…), но най-щадящ е не-материалният глас на Бога, който “шепти” в сърцето на всеки. Дали това е съвестта или интуицията, зовът на милостта и състраданието към другите, на добрата воля в нас или пък идва чрез съвет на близък човек… Дали е глас на вътрешния, най-съкровен добър съветник, защото има и други – дълбоки, но демонични, подмолни и разрушителни гласове като страха например… Ето, в сърцето е и закоравяването! Съществуват и гласове натрапени отвън, които заглушават всичко вътре (на обществено мнение, възпитание, медии, моди и т.н.)
Проявленията и нюансите могат да бъдат много.

Как да се ориентираме чий глас да слушаме?
Рецепти, разбира се, няма. Има дълъг процес на осъзнаване, силно желание и търсене да разбереш, честно общуване със себе си и с другите, разпознаване и назоваване, важни житейски и личностни избори. Падания и ставания.
Една от малкото сигурни характеристики на Божия глас вътре в човека е, че Той не се натрапва, не нахалства, за разлика от другите.
Трудно е да го чуеш и разбереш правилно, лесно е да се направиш, че не си чул и че не си разбрал…

Във Вселената, в която живеем, властват неумолими закони, духовни и физични. Често в свещените текстове се говори за един такъв закон – отстъплението на народа от завета със своя Бог води до поражения, до надмогване на враговете и обратното – верността води до победи в битките и благоденствие.
Така е и в живота на отделния човек. Съобразяването с вътрешния глас на Доброто може временно да донесе повърхностна щета (неодобрение на колеги например), но в дългосрочен план винаги води до трайно благословение и добруване!
Слава Богу, винаги има път и на завръщане от падението (“…заради великото Божие име, обещанията към бащите и Завета…”), но само за онези, които проумеят духовните механизми и се съобразят с тях.

Пример ни остави хон Тервел, който премина през „свещената мистерия на смъртта и възкресението“ (за която подробно пише д-р Стефан Гайд в своя четиритомен труд „Тракийското писмо декодирано“):

„…тъй като е природата на всеки човек да иска да „живее вечно“ и „да управлява“, мнозина биха с охота се „завтекли“ веднага да „преживяват всякакви мистерии“ с цел дано пък „да прихванат“ нещо от постулираната по-горе трансформация на своето битие. Но уви, нещата не стоят така лесно и просто! НАЛИ ИМЕННО ЗАТОВА СЕ НАРИЧА И СВЕЩЕНА „МИСТЕРИЯ“ (ТАЙНСТВО)! А това означава, че тя може „да се случи“ („да се преживее“) само на едно много СВЕЩЕНО МЯСТО! Или с други думи, мястото за „посвещение“ в „тайните“ е СВЕЩЕНИЯТ ХРАМ! А в „свещените тайни“ („тайнства“) могат да бъдат „посветени“ само тези, които са СВЕЩЕН НАРОД! Принадлежащи към Свещения Народ са всички, които спазват СВЕЩЕНИЯ ЗАВЕТ, записан на Плочите на Завета, съхранявани в Кивота на Завета между Бога и Свещения Народ на Тракия!
Сме ли ти и аз наистина днес между този Свещен Народ, който пази Завета на Отците си? Ако сме – тогава ние ще преживеем наистина Свещената Мистерия (Тайнство) на Смъртта и Възкресението и ще бъдем ТРАНСФОРМИРАНИ според ВСИЧКИТЕ БОЖИИ ОБЕЩАНИЯ НА ЗАВЕТА! Тогава и само тогава ще настъпи и жадуваното обновление на цялата ни нация, която от своя страна ще може да изпълни и своята свещена мисия в света!…”

Подобен текст показва много различен от масовия, но възможен начин на мислене, мироглед, чувствителност и реалност, не-обичайни и не-злободневни. Начин на мислене близък до този на древните.

Малко хора ще приемат всичко казано до тук, не защото не го разбират, а защото е далече от сърцата им. Просто не ги интересува! Не разбират и не желаят да разберат, че именно в подобни мисловни пътища и действия се крият източниците на добруването, на доброто битие, което обаче желаят! Сърцата и съвестите най-често са прилепени към общоприетото и удобното мислене, което не носи промяна, и това е омагьосаният кръг, в който се въртят мнозина.

А дали българите сме били Божий народ има значение за нас само ако пожелаем тяхната мисия. Падението на един Божий народ винаги е било и е много по-жестоко, по-болезнено и по-страшно, това е видно от не една и две страници от българската история. Днес робствата са предимно икономически, духовни, душевни, виртуални…не толкова телесно-жестоки, затова и по-трудни за осъзнаване. Но пораженията са същите – обезверяване, озлобление, оскотяване, душевна, накрая и материална разруха.

И тъй като в историята няма нищо ново и новото е повторение на случили се вече в миналото събития, какво ли робство ни чака, ако предпочетем отново закоравяването?

Автор: Елена Хубанова


*¹”Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си” – думи на цар Давид /Псалми/, цитирани от Апостол Павел /Послание на св. апостол Павел до Евреите/

Картина: Битката на Кан Тервел с арабите при Константинопол, автор Васил Горанов