Кога ще заживеем в общество от смели и качествени хора? Май дълбоко в себе си вече не вярваме, че поредното „У-у-у-у!“ ще доведе истинска промяна, освен нови огорчения. Нещо качествено трябва да се промени, но какво?

Самочувствието, ще каже някой. Ще наизвади исторически извори, повод за неоспорима гордост. Да, това помага, но далеч не на мнозина.

Ние често си мислим, че се въздигат само идеали, или паметници, но реално много е важно да въздигаме и един другиго.

Ала както в идеала се вярва искрено, а паметникът се прави траен и забележителен, така това въздигане трябва да става с пълна вяра от наша страна. Това е първото условие, защото ако то липсва, всичко ще бъде една позитивна бутафория. Защото ако на ориза (уж) му стигало върху саксийката да пише „браво и благодаря“, за човека трябва повече.

Да въздигнем не значи просто да изправим някой, който се е спънал, отпаднал и спрял. Въздигане значи качествен скок над нивото, в което той нормално пребивава.

Да въздигнем, значи да го погледнем като горен! Тоест, за да въздигнем баба си над сериалите, трябва да я погледнем като родоначалник, да я почитаме и разпитваме като такава. Да въздигнем тийнейджъра не става с покупка на кола или телефон, а с повече – да го погледнем като наследник! За да въздигнем служителите си, трябва да ги погледнем като настойници, а не като платени роби. За да въздигнем съседите си, трябва да ги погледнем като стопани на жилището и двора. (А колко е различно “собственик” от “стопанин”…)

Означава ли това „някой да повярва в нас“? Именно това означава. И понеже сме “спонсорирани” от медиите и управляващите ги търговци да търсим това преживяване в секса и любовта, обикновено дори не помисляме на колко други хора бихме могли да дадем този Поглед, и да им отворим място да растат нагоре…

Вместо да се “тунинговаме” до безкрай, за да надвием конкуренцията и получим съвършената връзка, пред нас има неограничени, мъдри и находчиви възможности да задвижим процеси в себе си и света.

Изключително силно преживяване е да те въздигнат! Много повече от това да получаваш скъпи подаръци и увещания „не се занимавай, аз ще го свърша вместо теб“. Ако първото прилича на изкачване на старопланински връх, второто прилича на мека топла стая с играчки. От време на време – нова стая с нови играчки. Все в същата къща. Без да те вее вятърът и орли да обикалят в краката ти. Без да имаш онзи поглед Отгоре, който сам по себе си ражда нови идеи.

А обратният процес е насърчително бърз: Погледни, и ще бъдеш погледнат!

Погледни на подчинените като настойници, и ще бъдеш погледнат като ръководител! Погледни на баба си като родоначалник, и ще бъдеш погледнат като продължител на рода! Погледни на рода си като на корен, и ще бъдеш погледнат като висок и красив клон. (От опит говоря…) Погледни на младежа сериозно като наследник, и едва тогава ще бъдеш погледнат като Учител.

Между другото, това че “младите не се женят”, “младите не раждат деца” и други техни процеси често да продиктувани и от безпътица. Те не знаят кои са, защо са. Вменява им се постоянно търсене на удоволствия като обезболяване заради липсата на Път… Затова поглеждането на хората с разбиране на тяхната горна мисия, може да успокои и насочи доста от техните сили в неочаквано градивна посока.

Източник: Ezeroto

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0