Защо в християнските изображения откриваме мотиви и характеристики, познати още от преди Новата ера?

“Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.” (думи на Исус, Ев. от Йоан)

Изобразителното изкуство през Ранното християнство и Средновековието е много различно по отношение на своята цел и стил на изобразяване от изкуството например на Древна Гърция и Римската империя, но въпреки това в изображенията разпознаваме сходни образи. При положение че християнската общност е влагала толкова усилия да отрече фалшивите богове и да се откъсне от езичеството, защо биха били допуснати подобни аналогии? Освен това, връщайки се още по-назад в хронологията на човечеството, откриваме не само отделни сходства, но самите характеристики на изобразителното изкуство изненадващо си приличат с тези на Ранното християнство и Ранното средновековие. В халколитните артефакти, също както в сферите на изкуството през периодите, повлияни силно от християнството, главната цел е да се изрази идеята, а изкусността на формата не е от толкова голямо значение. Придвижвайки се напред във времето, виждаме, че подредените един до друг повтарящи се образи по стените на пирамидите много напомнят на почти еднаквите образи на различни хора светци в иконите (например в мозайките от базиликата “Сант Аполинаре Нуово”) – отново е важна не формата, а смисълът, който я изпълва.
pic1pic2

Интересно е как християнските изображения имат едновременно връзка с толкова различни и далечни една от друга епохи в изкуството. Причината за това лежи във връзката между концепциите, стоящи зад формите.
Още в зората на човешката цивилизация изкуството и свещенодействието са едно цяло. Ролята на изкуството е да изрази и съхрани сакралното. По същия начин през периодите, повлияни силно от християнското учение, изкуството не е само за себе си, но то служи на по-възвишената идея, която го изпълва и вдъхновява. Във формите на някои халколитни съдове, в знаците, изписани по тях и по други артефакти, са закодирани послания, които откриваме и в християнството. Пример за това са антропоморфните и зооморфните форми на халколитните съдове – според християнската вяра човекът може да бъде погледнат като съд, “за почетна или долна употреба”, даже често като съд от глина. Зооморфната форма на съдовете от тази епоха също може да се разгледа в този контекст. В различните животни хората виждат образи на различни характеристики, елементи в човека – пример за това са басните или приказките. Представянето им като съд отново показва как дадена черта на характера може да бъде съд за почетна или непочтена употреба – как човек може да е един или друг в зависимост от това с какво се изпълва той самият като съд или с какво се изпълват елементите на личността му. В йероглифното писмо отново образът на съда представлява изключително важна част от човека – неговото сърце.
pic6
pic5
pic4
pic3

Смисълът на изобразяването на човека по този начин е много важен и интересен, защото посочва ясно възможността му да избира с какво да бъде изпълнен той, личността, сърцето му.
Изобщо характерният за ранните години на Средновековието начин за изобразяване на човека схематично, подобно на йероглифите, се среща и в древността, дори преди нея в зората на човечеството (венерите, във формите на които се набляга на раждащата същност). Този начин на изобразяване обръща най-много внимание на елементите на човека, които са важни символи, свързани със същността му. Целта на творбата е не да предаде с прецизен реализъм човешкото тяло или пространството около него, а да се изрази това, че човекът е система от елементи, които имат своето значение за същността и живота му. Пример за такива елементи са очите, ръцете и устата.
pic7
pic8

Окото през различните епохи е било символ на Всевиждащия Бог (Окото на Хор, Окото на Провидението). Окото е ключов елемент и в изображенията на човека, който е по образа на Бога – то е ясно подчертано с контур или с големи размери както в египетските изображения, така и в иконите. Важността на окото е обяснена концептуално в християнството, където то е посочено като “светило на тялото“; “когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено…(Ев. от Матей). Окото означава начина, по който човекът гледа на света, какво вижда и възприема от реалността. В този смисъл се свързват думите “…ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен…” (Евангелие от Матей) и „Окото на Хор награждава с вечен живот…“ (Книга на мъртвите). Окото – начинът на гледане и възприемане – определя посоката, в която е тръгнал човекът – Божественият поглед го води към вечния живот, а погледът на изкушението – вън от него.
От възприятието зависят и мислите вътре в човека, а мислите са слово – изобразено чрез устата. Слово, което намира път навън през устата или чрез делата, които пък са изобразявани от ръцете. Ръцете на изобразените хора често заемат и определени позиции – например възхваляващи или принасящи дарове – които изразяват състоянието на човека и това, което той иска да изяви. Има различни позиции, изобразяващи основни за човека преживявания и състояния в общуването му с Бога, които могат да се проследят през хилядолетията. Това говори и за архетипната им същност.

фигура от ритуална сцена, с.Овчарово

фигура от ритуална сцена, с.Овчарово

мозайка от Базиликата "Св. Аполинар"

мозайка от Базиликата
“Св. Аполинар”

Христос, преодоляващ кръста, скулптура на Карло Бронти

Христос, преодоляващ кръста, скулптура на Карло Бронти


В горепосочените изображения се наблюдава поза на възхвала и благодарност към небесата, която се използва и в съвременни творби.
Такъв пример е също позата с една ръка на сърцето, а другата към утробата или към земята – позиция на търсещия истината (с ръка на сърцето), който след това я отдава (ражда) на земята.
pic15
pic14
pic13
pic12

Тази идея на приемане и отдаване се открива и в още изображения в друга разновидност – с една ръка, протегната към небето, и другата, насочена към земята (последното изображение по-горе):
Това разбиране за приемане на истина от небето и отдаването ѝ на земята се открива и в думите на Христос: “Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

Позата (в седнало положение) на благородника също може да бъде проследена през хилядолетията:

Ранен халколит. Култура Караново V

Ранен халколит. Култура Караново V

Храмът на Рамзес ІІ

Храмът на Рамзес ІІ

Съвещание на боговете в Делфи, 6 в.пр.Хр.

Съвещание на боговете в Делфи, 6 в.пр.Хр.

Христос проповядващ, 4 в.

Христос проповядващ, 4 в.

Италия, романска скулптура; X-XI в.

Италия, романска скулптура; X-XI в.


В античността също се наблюдават подобни връзки, но не толкова между характеристиките на изкуството, а между самите образи. По време на Ранното християнство един от най-използваните начини за изрисуването на Исус е в образа Му на Добрия пастир. Образът на пастиря е често срещан и в древногръцките творби (Аполон, Хермес, Пан, Парис), както и в по-древните култури (Шумер – Думузид “овчарят”; Египет – овчарската гега в ръцете на Озирис, символ на царската власт). Още по-назад във времето мотивът за пастиря може да се намери върху плочка от енеолитна Градешница, върху която има хибриден образ между куче-пастир и вълк, също и овчарска гега (йероглиф за “цар”). Образът се тълкува като изразяващ трансформацията на природата в човека от тази на вълк-воин в цар-пастир.
pic21
pic22
pic23

Схватката между тези две природи е изобразена и в една от пластинките на съкровището от Летница, в което е закодиран пътят за победата на естеството на пастиря.
Двете природи, между които човек избира, присъстват в изкуството още от самото начало:
в неолита образът на глигана – дивата и неопитомена природа; в Древна Гърция звероподобните лица на скулптурите на кентаврите от Храма на Зевс в Олимпия, различаващи се от благородните изражения на лапитите; в Средновековието например това е контрастът между лицата на Христос и Юда в картината на Джото “Целувката на Юда”.
Друг образ, срещан в различните епохи, отново свързан с битка, е този на воюващия и побеждаващия над змея. В Древна Гърция борбата със змийското може да се види в релефа на Гигантомахията от Пергамския олтар. През Средновековието, а и след това, главният образ на воюващия срещу змея е този на Св. Георги.

pic24

В съкровището от Летница (4-3в.пр.н.ера) змеят е триглав, както и в много от народните приказки. Връзка между трите глави на змея и християнството се открива в посланията на Св. Ап. Йоан, където са посочени трите световни злини за човека – “похотта на плътта, пожеланието на очите и гордостта житейска”
(изследване на д-р Стефан Гайд)


Наистина интересно е съществуването на толкова връзки между вярата на древните и християнската вяра. И те не са случайни, нито са изкуствено измислени, защото името на Исус също присъства в наследството на древните още от халколита. В плочката от Точиларе (5000-4500 г.пр.Хр.) са изписани все още нестилизираните йероглифи, съставляващи по-късно името на Озирис – око (гледам, виждам) и трон (власт, могъщ). Прочетени с фонетичната си стойност в тази последователност, те звучат “ИС” (окото) – “УС” (тронът). В обратна последователност образуват името “УС-ИС” или ако се замени призношението за “око” с гръцкото на “зеница на окото” – “ирис”, се получава името на Озирис – “УС-ИРИС”.

плочката от Точиларе; в долния ляв квадрант се различават йероглифите "око" и "трон" (изследване на д-р Стефан Гайд).

плочката от Точиларе; в долния ляв квадрант се различават йероглифите “око” и “трон” (изследване на д-р Стефан Гайд).

В самите писания на християнството се говори за това, че Исус съществува отпреди раждането Си на земята:

“Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.” (думи на Исус, Ев. от Йоан)

“В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог…” (Св. Ев. от Йоан)

В този смисъл не е странно това, че древните хора са познавали Бога Слово, макар това познание да е било забравено и впоследствие възобновено.
Подобно на връщането към идеалите на античността, довело до Ренесанса, през Ранното християнство и Средновековието се наблюдава обръщане към “примитивните” изразни средства на неолита, халколита и древността. То не е случайно, защото в християнството се разкрива закодираното в образите, останали на човечеството от тези начални времена.

Автор: Иоана Хубанова

_______________________________
Използвана литература:

“Тракийското писмо – ДЕКОДИРАНО – III” – Д-р Стефан Гайд
“Тракийското писмо – ДЕКОДИРАНО – IV” – Д-р Стефан Гайд
“Йероглифите на вдъхновението говорят от Тракия” – Тодор Йотов и Боряна Рачева-Йотова

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0