Гората между световете на книгите
от Иоана Хубанова
Представи си, че си сам в голяма библиотека. Съвсем тихо е, а ти вървиш между дървените рафтове, пълни с книги и се чудиш в коя да надникнеш, в кой свят да се потопиш, а чувството за предстоящи приключения се надига в гърдите ти…
“Това беше най-тихото място, което си в състояние да си представиш: без птички, без буболечки, без животинки, без вятър. Почти се чуваше как растат дърветата. Малкото езеро, от което току-що бе изплувал, не беше единственото. Дигъри видя още десетки: през няколко стъпки, докъдето поглед стига. Почти усещаше как дърветата пият водата с корените си. Тази гора доста приличаше на жива…
… Според мен от тук имаме възможност да отидем навсякъде! Няма защо да скачаме в езерцето, от което дойдохме. Поне засега.
— Гората между световете — произнесе Поли замечтано. — Звучи доста примамливо.
— Хайде! — подкани Дигъри. — Кое езерце да изберем?”
С дарбата си да облича в приказни образи реалността на нашия свят, Клайв Стейпълс Луис запечатва усещането на изправения пред рафтове, пълни с книги, читател – пътешественик. В своята книга “Племенникът на магьосника” от поредицата “Хрониките на Нарния”, той описва Гората между световете, която много напомня на библиотека – сякаш е извън времето – междинно, притихнало, но едновременно осезаемо живо място, от което човек може да преминава в десетки други светове, потапяйки се в десетки малки езера. А водата изобразява именно словото… Всяко езеро е като една книга.
Историята обаче не свършва там. По-нататък става ясно, че не е безобидно нито за самия човек, нито за неговата реалност това в какви светове влиза и какво взима заедно със себе си от там.
” — Хайде да вървим! Студено е тук. Този свят умира.
— Къде ще отидем? — попитаха двете деца едновременно.
— Как къде? — учуди се Джейдис. — Във вашия свят, разбира се.
Поли и Дигъри се спогледаха, втрещени от ужас. От самото начало Поли не хареса Кралицата. А сега, след като чу разказа, и Дигъри смяташе, че й се е нагледал достатъчно. Определено не беше от хората, които ти се иска да поканиш вкъщи. А дори да искаха, нямаха представа как да я заведат там. Най-голямото желание и на двамата беше да се махнат…
…Лицето на Дигъри пламна и като заекваше, каза:
— О-о-о-о… Нашият свят… Не з-знаех, че и-искате да отидете т-там.”
Безразсъдно дръзкият пътешественик – Дигъри – в “Племенникът на магьосника” пробуди, заради любопитството си голямо зло в света, в който се потопи, поради което неволно взе това зло със себе си и в своя свят, при близките си, където то започна да руши…
“..— Забравих, че ти си само едно обикновено момче. Как да очаквам да разбираш държавните дела? Трябва да научиш, дете, че онова, което е неправилно за теб или за останалите обикновени хора, не е неправилно за велика Кралица като мен. Бремето на света тегне върху плещите ми. За нас не важат никакви правила. Съдбата ни е отредила да бъдем над всичко..”
За да избави своя свят от вещицата – Кралица, Дигъри, заедно с приятелката си Поли, я отвежда през Гората между световете в друг свят, в страната Нарния, точно докато Нарния е създавана.
“— Това е момчето — Аслан не гледаше към Дигъри, а към своите съветници. — Това е момчето, което го направи.
— Олеле! — неволно възкликна Дигъри. — Какво съм направил?
—…една лоша Вещица броди из моята нова страна Нарния. Разкажи на всичките тези добри зверове как попадна тя тук.
На Дигъри му хрумнаха куп неща, но прояви достатъчно разум да каже истината:
— Аз я доведох тук, Аслан.
…
—…готов ли си да отстраниш вредата, която стовари върху любимата ми страна Нарния в самия ден на сътворението й?
— Ами, не виждам какво мога да направя — започна да се оправдава момчето. — Разбирате ли, Кралицата побягна и…
— Попитах те, дали си готов — натърти Лъва.
— Да.”
И така, същият този пътешественик, който завлече със себе си зло от един умиращ именно заради злото свят, в Нарния извърши подвизи и остана верен докрай на благородната мисия, на която беше изпратен от създателя на Нарния – Аслан. От първия свят, в който влезе, той взе със себе си разруха, но в следващия намери дара, за който сърцето му копнееше.
През цялото време на пребиваването си в новородената страна, Дигъри бе изпълнен със силното желание да намери лек за умиращата си майка и най-голямото му изпитание беше да не изостави мисията си, погълнат от това желание.
“В гърлото му заседна буца, очите му се наляха със сълзи и той неволно пророни:
— Но, моля ви… Няма ли… Не може ли да ми дадете нещо да излекувам мама?
До този момент гледаше единствено в големите лапи на Лъва и в огромните им нокти, но сега — от отчаяние — го погледна в очите и с неизразима изненада съзря нещо невиждано през живота си. Светлокафявата муцуна бе сведена до лицето му и (чудо на чудесата!) в очите на Лъва блестяха огромни сълзи — по-големи и по-чисти от тези на Дигъри. За момент момчето дори си помисли, че Лъва жали за майка му повече от него…
… — Но Вещицата те изкушаваше да сториш и още нещо, нали, момчето ми?
— Да, Аслан. Придумваше ме да отнеса ябълка на мама у дома.
— Знай, това щеше да я изцери, ала нямаше да донесе радост нито на теб, нито на нея. Щеше да настъпи ден, когато и двамата щяхте да разберете, че е било по-добре да умре от болестта.
Сълзи стиснаха гърлото на Дигъри и му попречиха да отрони дори дума. Беше загубил всякаква надежда да спаси живота на майка си, но същевременно го изпълваше сигурност, че Лъва знае какво щеше да се случи, че вероятно има и по-лошо нещо от това да загубиш любим човек, когато той умре.
А в това време Аслан почти шепнешком продължи:
— Това щеше да се случи, дете, с открадната ябълка. Ала не е онова, което ще стане сега. Ще ти дам нещо, което ще ти донесе радост. Във вашия свят то не дарява вечна младост, но ще я изцери. Иди! Откъсни за нея една ябълка от дървото!
За миг Дигъри съвсем се обърка — нищо не разбираше, сякаш целият свят се бе преобърнал. После като насън отиде до дървото, а Краля, Кралицата(на Нарния) и всички останали нададоха радостни викове. Откъсна ябълката, постави я в джоба си и се върна при Аслан.
— Моля ви, може ли вече да си вървим у дома?
Забрави да каже „Благодаря“, както възнамеряваше, но Аслан го разбра.”
Всяка книга е малък свят, а читателят, който е влязъл в него, избира съзнателно или несъзнателно какво да пренесе от този малък свят в собствения си живот. Този механизъм работи и в обратната посока. Заедно със себе си Дигъри и Поли доведоха в Нарния от своя свят и нейните първи Крал и Кралица, избрани от Аслан да се грижат за страната и съществата в нея.
В този смисъл от това какво човек носи със себе си и вътре в себе си зависи какво ще се случи със света, в който е влязъл. Вътрешния свят на читателя взаимодейства със света на книгата и от изборите на пътешественика зависи какво ще види, какво ще даде и какво ще отнесе със себе си.
“Сега нека се върнем малко назад и да обясним как изглеждаше всичко случило се в очите на вуйчо Андрю. За разлика от Кочияша и децата той го видя по съвсем друг начин. Защото онова, което виждаш и чуваш, до голяма степен зависи от мястото, където стоиш. Зависи и какъв човек си…
…В самото начало, още когато беше тъмно и Лъва започна да пее, вуйчо Андрю съобрази, че звукът всъщност е песен. Ала никак не я хареса. Тази песен го подсети за неща, за които не желаеше нито да мисли, нито да чувства. После слънцето изгря и той видя певеца. Пееше Лъва („Само някакъв си лъв“, както си помисли). Опита се с всички сили да пренебрегне песента на Лъва — каква ти песен, само ръмжене, като всяко ръмжене на лъв от която и да било зоологическа градина по света. „Само ми се е сторило, че пее“, мислеше си той. „Въобразил съм си го. Нервите ми не са наред. Та кой е чул лъв да пее?“ И колкото по-дълго и по-красиво пееше Лъва, толкова по-усилено вуйчо Андрю си втълпяваше: „Не, рев е.“ Работата е там, че когато гледаш да се изкараш по-глупав, отколкото си, обикновено успяваш.”
Един измислен свят не е просто нещо, откъснато от нашата реалност. Един изМИСЛЕН свят е пълен с мисли, които приемаме, отхвърляме, надграждаме или ограбваме. Мисли, получили ОБРАЗИ чрез въОБРАЖението – образи, в които всеки читател може да огледа своя вътрешен свят. Връзката я има.
