Ражда се бащата на Малкия принц

„Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите” – ако случайно сте забравили този урок, който Малкия принц научи от пустинната лисица, сега е времето да си го спомните. На 29 юни се навършват 115 години от рождението на Антоан Жан-Батист Мари Роже дьо Сент Екзюпери. Един от най-големите романтици на миналия век, оставил ни романа сияние „Малкият принц” и великолепните книги „Нощен полет”, „Земя на хората” с оригинално заглавие „Вятър, пясък и звезди”, „Южна поща”, както го величаят критиците. Или просто Сент Екс – така са го наричали приятелите му от училището за пилоти.
Летецът писател няма гроб, защото изчезва по време на полет. Има обаче паметна плоча в Пантеона на най-великите личности на Франция. Споменът за него живее и в цветята с бодли, защото има сорт рози „Екзюпери”. Розата за Антоан дьо Сент Екзюпери е образ и на душата, за която всеки човек има да се грижи и да предпазва от бурите. „Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“

Публикуваме някои от най-известните и затрогващи цитати от “Малкият принц”.

“В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…” И ми се стори още по-крехък. Трябва много да пазим лампите: един полъх на вятъра може да ги изгаси…”

“Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.”

“Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.”

“Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.”

“Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.”

“Ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне.”

“Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: “Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!” и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!”

„-Къде са хората? … …- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“

“Какво значи “да опитомиш”?… Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата…”

“Това е въпрос на дисциплина – каза ми по-късно малкият принц. – Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.”

“Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.”

“Никога не ни харесва там, където сме – каза стрелочникът.”

“Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…”

малкият-принц-екзюпери