Случвало ли ти се е някой да гледа на теб по определен начин и това да повлияе на собствения ти поглед към това кой и какъв си? Да не можеш да устоиш на чуждото мнение за себе си и да започнеш да се държиш по начин, който усещаш, че ти е чужд? Да се чувстваш затворник на образа, който са ти лепнали предразсъдъците на другите?

А замислял ли си се, че може би и ти предизвикваш същото в други хора? Че погледът ти сътворява?
Има значение дали ще наречеш стеснителния “грозен сдухльо” или ще го предразположиш да разкрие съкровищата, които има в него.
Има значение дали ще наречеш жадния за внимание “надут пуяк” или без да му сваляш шапка, ще му покажеш, че може да е наистина значим и интересен, когато не се смята за по-велик от всички.
Има значение дали ще наречеш изгубилия идентичността си “тъпа кифла” или ще опиташ да надникнеш под щампата от грим и маниери.
Има значение дали ще наречеш изморения и досадения “сърдита лелка” или ще го предразположиш да бъде спокоен и любезен.
Има значение дали ще наречеш стареца “изпята песен” или ще решиш да го попиташ нещо интересно.

Не че хората не могат да бъдат и много глупави неща. Могат… Но имат избор. И никой не иска съзнателно да бъде “грозен сдухльо”, “надут пуяк”, “сърдита лелка”, “изпята песен”, “тъпа кифла”…
И ТИ (и аз, разбира се) можеш да им помагаш да не бъдат!

Автор: Иоана