За вълшебните предмети и същества в българските народни приказки и в Свещените писания – V част
“Много от нас жадуваме да превърнем живота си в приказка и забравяме, че във всяка приказка има чудовища, които пазят съкровищницата. Много от нас носим тези чудовища, които пазят сърцето ни, и тихо се молим някой да ги надвие и да стигне до него. А колкото по-наранено е сърцето ни, толкова повече зверове го пазят… Много често ние сме лицата на нашите чудовища. “ Радослав Гизгинджиев. Затова и ние сме тези, които трябва да ги победят! Това е нашата най-голяма битка и най-голяма победа!
Приказката Вампирова булка има за основна тема емоционалните комплекси, зависимости, гняв и всякаква необуздана страст, които действат като зла магия и проклятие, от което човек трудно може сам да се избави. В началото на приказка се разказва как един цар има три дъщери за женене, обявява се из цялото царство, че царските дъщери ще си избират съпрузи, но най-малката от тях не бива пожелана от никой, защото още е млада и не е дошло времето й за женене. Единственият й кандидат, който се появява, е твърде странен и грозен и всявал страх – половината му лице било бяло, а половината – черно; едната му ръка била бяла, а другата – черна,едното око – бяло, другото – черно, а колесницата му била изписани с прилепи и я карали черни хора, облечени в сърмени дрехи. Майката и бащата не искали да дават дъщеря си на такъв зет, но девойката изпитвала срам, че ще стане за смях: „Ако изпусна тоя момък, ще се разнесе по царството мълва, че никой не ме иска. Това ще бъде срам за мене. Лош, добър – него ще взема. Вижда се, че той ми е бил на късмет.“ С тези думи младата жена избрала плашещия мъж за свой съпруг. Въпросният съпруг се оказал вампир, който живеел в царството на смъртта, и той отвел там своята избраница. Интересното от самото начало на приказката е първоначалният начин на мислене на жената, който я отвежда в царството на смъртта. Тя е отчаяна, че никой не я иска за жена и че ще бъде засрамена от хората. Бракът за една жена открай време е бил и въпрос на престиж и статус. Това никой мъж да не те иска за жена е възможно най-голямото изпитание за самочувствието и увереността на една жена, което е свързано със срам и присмеха на хората – ще стана за смях. Това може да се понесе от жени, чийто дух е много силен и надвива над мислите на хората, но нашата героиня няма такъв силен дух. Това е пример за типична ситуация в живота, в която ти си много близо да „станеш за смях“, може да е образ на други житейски трудности. Ударена е гордостта ти, героинята няма увереност и самочувствие, защото и двете й „посестрими“ са се оженили, а нея никой не я иска. Нейните най-близки са си решили този проблем, а тя не може. Приказката казва, че от нея се е искало само да порасне, но нейната незрялост и гордост я довежда до състояние да не може да види това, да се сравнява със сестрите си и да иска нещата да станат сега и веднага, независимо как. Това именно е най-прекият път към царството на злата магия и смъртта, защото си готов да продадеш душата си, а не искаш да „порастваш“, да се развиваш и достигнеш до тези неща на по-късен етап. И така се появява годеникът вампир, който предлага сега и веднага желания брак и отвежда жената в своето царство на смъртта.
„Мястото било зловещо. Навсякъде се виждали кръстове – дървени и каменни, – високи голи дървета без листа, храсти и цветя без мирис, с някакви твърди листа – сякаш вкаменени. По дърветата имало накацали бухали, кукумявки, прилепи. Те седели неподвижно и гледали с мъртви, изцъклени очи; змии се били увили около стъблата – пак неподвижни, лъскави, сякаш направени от желязо. По земята расли гъби с особен мирис, който упоил царската дъщеря.“
Най-характерното за природата на злата магия и смъртта е, че самият въздух и атмосферата упойват и изтощават, а всичко което кацнело по тези дървета, се вкаменявало. Така побратимите и посестримите на невестата, които я последвали, превърнати в прилепи и пеперуди, веднага щом кацнали от умора, се вкаменили, с изключение на едната сестра, която стоически издържала, без да кацне.
И така още с пристигането й на невестата били сервирани гозби, напоени с кръв, от които тя не можела да яде, и била упоена с вино, така че да заспи и да не може да види кой е годеникът й по разбираеми причини – той бил вампир. Сгодяването за вампир може да се тълкува и като потъване на душата в голямо отчаяние и силно наранена гордост след претърпян провал. Отчаянието и голямата гордостта са състояния, които опияняват, самосъжалението също. И всички тези състояния именно изтощават силите на човек. В душата зейват рани, които пък, от своя страна, закоравяват сърцето, защото коравото сърце е онова, което е много наранено, отчаяно. Или твърде глупаво да си въобразява, че всичко това е нормално. Също така невестата била затворена като в клетка, по тези земи нямало обичай да излизат на разходка освен в петъчен ден. Общо взето клетката е състояние на безизходица, до която довеждат 
опиването и закоравяването. Първото и спасително избавление за жената дошло от желанието й да излезе от клетката – тя помолила да я пуснат навън на разходка, която се състояла в една потискаща гробница, но там вампировата невеста успяла да се срещне с една от сестрите си, преобразена в пеперуда, която й казала истината за ситуацията – че тя не знае, но се е оженила за вампир, и да не пие от виното, да спре да се опива, а да търси да бъде будна. Щом вампировата булка спряла да пие от приспиващото я вино, тя успяла да бъде будна през нощта, когато годеникът й си пристигал. И какво видяла тя – че е женена за вампир, който свалил от гърба си седем вида кожи – на змей, на риба, на гущер и така общо седем вида животни, и чак след седмата кожа се видяло истинското лице на годеника – красив, но явно омагьосан младеж. Седемте животински кожи, които носи годеникът, могат да се тълкуват като зависимости, като състояния и емоции в човек, напомнящи животинско поведение, животински реакции и същности в душата. Защото дрехата в приказките е образ на качества и състояние на душата. На езика на психологията това са емоционални комплекси, които държат хората, това са емоции,
които са разрушителни. Душата ти да се окаже под властта на тези емоции – това на езика на приказките е зла магия. Също така зад тези състояния седи слово, което е зло, което връзва. Много пъти подобни емоции не са част само от душата на престъпници, пияници, наркомани или пропаднали хора. И в най-изтънчените и внимателни хора живеят много същности – и хубави, но и не чак толкова хубави. Там разрушителните емоции може да са под формата на свръхчувствителност, много голяма гордост, голямо мачкане на собственото ти и това на децата ти достойнство и свобода в името на доброто бъдеще и мнението на хората. Общо взето, животинското, или злото, има една съществена характеристика – насочено е да мачка другите хора, които са по-слаби, да мачка и тези свои същности, които са слаби. Характерно за животните е, че по-силното изяжда по-слабото. Този тип поведение е общо наследство на всички човеци. Това могат да бъдат също и немощни състояния на злоба, завист, алчност, самосъжаление, сравнения, въображаеми натрапчиви мисли. Всякакви същности, които неговата „накърнена гордост“ е поканила. Невестата успява да види всичко това с помощта на свещ, която запалва.
Да запалиш свещ в мрака означава „просветление на духа“, просветва ти. Тя така се увлякла да гледа красивото лице на съпруга си, че от свещта паднал горещ восък и изгорил момъка по челото, което му нанесло тежка рана. Вероятно „просветлението на духа“, допира до истината за един омагьосан човек е голяма рана, самото му същество преживява светлината като нещо, което прорязва и боли, но точно тогава се вижда и най-ясно красивото лице на годеника. Такова е действието на Бога към човека, действие на парадокса – от една страна ранява, от друга страна разкрива скрити красоти. То не е никога еднозначно. За Божието слово към човека в Свещените текстове пише:
Евреи 4:12
“Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.”
Йов 5:18
“Защото Той наранява, Той и превързва; Той поразява и Неговите ръце изцеляват.”
И така, вампирът изпраща в гнева си своята невеста три земи под него, при една бездетна баба, която да се грижи за жена му. Вампировата невеста отива още по-надълбоко под земята, стига да нови омагьосани земи. В подземното царство има царска дъщеря, която има бяс и разкъсва през ден, ако не всеки ден, по три девойки, за да се насити беса и да я отпусне. Дошъл ред и на вампировата невеста да бъде представена на царската дъщеря, за да бъде разкъсана. Тук отново вампировата булка я спасява съпротивлението й да бъде жертва на бесове и магии. Така тя вижда отвор на тавана, през който успява да избяга, заедно с другите две девойки. Общо взето, когато си в състояние на безизходица и пълна немощ, единственото важно усилие на душата е да 
бяга, да се възпротиви. Смелостта не изисква в тези ситуации големи подвизи, а просто съпротивата да избягаш и да не се примириш, че ще храниш демони. Това могат да бъдат състояния, при които някой те мачка – това е дело много пъти на страховете човека или неприемане на себе си – тези проблеми буквално разкъсват душата, могат да бъдат и хора в по-високото положение като „царската дъщеря“ , на които всички им угаждат – а те да не уважават достойнството на другите, талантите, трудовете. Могат да бъдат и твои познати и приятели, които много лесно са получили определени неща в живота и потъпкват и обезценяват изпитанията и победите на други хора, както и пътя им. Защото пътят на всеки човек е индивидуален и не може някой да използва човешка мярка за критерий. Така съпротивата й я довежда до нови откровения, свързани с всичките й проблеми дотук, за нейния съпруг и за лудата царкиня – стига до две баби, образ на мъдростта, които й откриват важни тайни – тя разбира, че нейният годеник е тежко наранен от свещта й и че трябва да отиде четири царства надолу, при брата на вампира, където има лек за мъжа й, както и че животинските кожи трябва да бъдат изгорени. Също така научава, че царкинята, която има бяс, е жертва на зла вещица. Вещицата вари катран сред гората. Когато запали огъня, царкинята беснее и разкъсва моми, за да я отпусне бесът. А когато вещицата загаси огъня, момата заспива и бесът я оставя за малко. И че ако има кой да убие магьосницата и да угаси огъня, царкинята ще оздравее. Огънят и варенето на катран са състояния, в които душата ти изгаря от жажда и мъка и тези страсти просто трябва да бъдат угасени. Това са мисли или ситуации, които именно разпалват страховете, разпалват отчаянието, разпалват самосъжалението, безнадежността. Тези емоции просто трябва да бъдат угасени. В същото време са от катран, защото в тях няма нищо чисто, те са плод на най-тъмната страна на човека. Човек трябва да осъзнае, че те не са неговата същност, а се разпалват от същества, които мразят душата – вещици или още демони. Не бива да се доверява на собствения си поглед, а да се погледне отстрани – чрез окото на любовта и смирението.
Интересната новина е, че за да излекува царицата, вампировата невеста трябва да скъса клонки от кипарис, които да върже на кръст, от тях да направи тояга, с която да бие вещицата. Само ударът от кръст от кипарис можел да развали магията й. Много ценно качество на вампировата невеста тук е, че тя решава да излекува и спаси бясната царкиня, вместо да се предаде на огорчение и омраза към нея. Превързвайки и изцелявайки другите, много пъти ние превързваме и изцеляваме себе си. В самата приказка всички герои – съпруг, съпруга, царкиня и т.н. – са същности в един човек. Наранената гордост си извиква за жених отчаянието, дълбоката скръб извиква самосъжалението. И така, приказката ни води към тайнството на кръста и кипариса. Кипарисът е свещено дърво, което предполага да има около него водни източници. Самата дума на гръцки е „кифарисос“, където „кифар“ е архаична дума, означаваща „господар“, „управител“, а „исос“ е разновидност на изписването на Исус, което значи че дървото кипарис е образ на Господаря Исус. Да възприемеш Исус за Твой Господар! Върху орфически златни таблички (преведени на гръцки), намерени в некропола на Елефтерна на остров Крит, има фрагмент от 3-2 в.пр.н.е. със следния текст: „Изгорях от жажда и умирам“, казва покойникът, „но пия от непресъхващия извор, вдясно при (където е) кипариса“ / „Кой си ти? От къде идваш?“ / „Аз съм син на земята и на звездното небе“ – отговаря запитваният. Характерно за кипариса е, че до него винаги има извор, има вода, която утолява жаждата. Защото именно Той – Господарят Исус – носи вода и потушава адските огньове, в които се измъчват душата. Избавлението от ада е избавление от адски емоции и състояния, от комплекси и мисли, които те морят. Чрез неговото явление – кръста – той има власт над всяка магия и всички бесове. Да приемеш да носиш кръста на Христа означава да възстанеш против мрака на този свят с вярата, че всяко зло съдейства за изпълнението на копнежите ти, ако го победиш и надмогнеш. А ето какво е казал за кръста Св. Йоан Златоуст: “Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. Направиш ли го по този начин пред лицето си, нито един от нечистите духове няма да може да се доближи до теб, щом види меча, с който е бил ранен, оръжието, от което е получил смъртоносната рана. Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола. И така, запечатай кръста в ума си и приеми спасителния за нашите души знак. Защото именно този кръст е преобразувал вселената, прогонил е заблудата, въвел е истината, превърнал е земята в небе и е направил хората ангели. Когато имаме кръста, демоните вече не са страшни и опасни, смъртта вече не е смърт, а сън.”
В древни християнски текстове за кръста е написано:
„За вас хората казвам, че Кръстът от Светлина е ту слово, ту разум, ту Христос, ту врата, ту път, ту хляб, ту семе, ту Възкресение, ту Синът, ту Отецът, ту Духът, ту Животът, ту Истината, ту Вярата, ту Милостта. Но всъщност… това е… Кръстът, който съдържа Космоса, чрез Словото.”
Да намериш кипарис, да скъсаш клонки от него и да направиш кръст вече е действие на докосване и допир до тези явления. То е да вкусиш от тайнствата на Кипариса и кръста. Това могат да бъдат също и кръщение, миропомазване, причастие, изповед, покайване /осъзнаване/ и т.н. – всекиму според нивото и нуждата. Това е да се докоснеш до дрехата – явлението на Христос с вяра и да бъдеш изцелен.
И така вампировата невеста послушва съвета на мъдрите баби, гласа на мъдростта, отива при кипариса и прави с него кръст, с който бие вещицата. Катранът и котелът на вещицата са унищожени и кралицата с нейния бяс е излекувана. В знак на благодарност кралят й намира орли, които имат ролята на ангелски същества, които я отнасят при мъжа й в горната земя. В днешно време най-разпространената болест са депресиите – образно казано, венчавката с вампира, със същности, които ти пият от кръвта и те изтощават, точно поради прекъсването на връзката между Господаря Исус и Душата, търсеща си годеник и Господар. Характерно за вампира е, че той също действа като Господар на жената. Той й заповядва да отиде в долната земя, да не излиза от дома им. Същностите, които душата извиква, й стават господар и затова никак не са за подценяване. Веднъж приел някаква идея за себе си – кой си, какъв си, тя вече ти става господар и водач. Затова и Христос се явява като Господар, защото носи със себе си същности и мисли, чиято природа е да господаруват на мястото на другите, но те са изцелителни и както сам Господ казва: „Ще подновя силата ти като на орлите.“ Самата съпротива на силите на мрака винаги довежда 
Господаря Исус, защото Той също откликва на такива призиви и праща по пътя ти „баби” които да ти явят истината, да ти дадат знак – това могат да бъдат божии пратеници и ангели. Много е злото на деня, много са болестите и на душата, и на тялото. Затова човек трябва да тича за изцелението си както „сърна бяга от ръката на ловеца, докле не бъде избавена“.
Но пътят към трайното избавление не е кратък, а може би в тази битка се изисква постоянство и още по-голямо задълбочаване. И така, вампировата булка отново се вижда с мъжа си, отново запалва свещ да види красивото му лице, когато спи и е свалил животинските кожи и отново пада восък върху челото на годеника и му прави втора люта рана на челото. Това са нови и нови просветления, нови откровения – вероятно за кръста и кипариса, за Исус Христос, които още повече прорязват животинското естество и водят на непреодолими противоречия у съпруга. Той е двойно разгневен и изпраща жена си още по-дълбоко в седем царства надолу, където тя е трябвало първоначално да отиде , за да намери лек за мъжа си. Вампировата невеста е поставена пред нови провокации – попада в дома на магьосница, която я научава как да намери вода, която лекува вкаменени хора или още хора, със закоравели сърца.
В това царство царува царица, а всеки, когото целуне тя, бива вкаменен. Вкаменяването на душата става в резултат именно на кървящи рани, на преогорчения, безнадеждност. А може и да е плод на много илюзии – че нямаш проблеми, нямаш и болести за лекуване. Според здравната статистика именно хората, които разбират навреме за различни свои болести и се пазят, и живеят много по-разумно, имат много по-дълъг живот от онези, които смятат, че нищо им няма, и вършат какви ли не безумства с тялото си. Затова всички говорят за превантивната медицина и ранното диагностициране като много по-важна част от борбата с болестите. Същото се отнася и за душата. Да си мислиш, че е здрава и нищо й няма и че можеш да правиш с нея какви ли не безумства, отново може да доведе до опасни за здравето и живота й последствия. Но да лекува вкаменени сърца е действие на Госпадаря Исус – Кифар Исуса, Кипариса. В Свещените текстове пише:
Езекиил 36:26
“Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.”
След това невестата отива при извора с вълшебната вода. Там тя се погрижва за съществата, които обитават в тази вода, но са пред умиране поради камък, който пада върху тях, за да ги притиска и мачка. Тя отмества камъка, спасява ги и си налива от водата. Вече и в нея има слово и мисъл,
която може да преобръща каменни сърца или още да лекува рани. Тя вече има животворна вода, така достига до още по-голямо познание и сила. Изключително важно е, че там тя се сдобива с много спасителни дарове – все вълшебни, които отключват различни сетива в нея – тя може да чува и вижда какво става в горната земя, което говори за изключителна мъдрост и задълбоченост, може да прекосява морета – това говори за лекота при преминаването през различни води и различни изпитания. Умението с лекотата да преминаваш през различни океани и светове, да си лек и бързоподвижен е свързано с прошката и мекото сърце. Колкото по -бързо човек се освобождава от обиди и огорчения, толкова по-скоро става лек и бързоподвижен в своите пътища към своите цели. Непростителните и огорчени хора са много тежкоподвижни. Те не могат да вървят напред. Затова е важно човек да се научи да прощава и на себе си и на другите – това освобождава тежест и развива бързина. Тя се научава да бъде будна – да разпознава духовете и същностите, може да бъде невидима – да има цели, които не са свързани само със земни успехи,онова, което се вижда, получава нишка, по която да се покатери отново седем царства нагоре при съпруга си – получава достъпи до много по-високи от земните места. Грижата към съществата и тяхната благодарност именно отключват в нея тези нови качества и способности. Чрез тях тя успява да стигне до лекарството на своя съпруг – листа от червено дърво. Интересното за съпруга вампир е, че той е омагьосан красив мъж. Когато в човешката душа се отключват духовни сетива и качества, се развалят магии. Именно тези качества довеждат до трайното преобразяване на вампира в красив младеж и до разваляне на всички видове магии. Силата на кръста не е вид магьосническа сила. Това е сила на отключване на различни способности и сетива в човека, носейки си кръста и влизайки в противоречия и трудности, това е придобиване на нов тип вяра. Всъщност може да се каже, че човек така намира себе си – стига до най-красивото в себе си, до Божественото. Защото всички ние сме по Божий образ и подобие, което значи, че във всеки живее красив млад мъж, по който да се улисаш от гледане, но той е облечен в много животински кожи, които трябва да изгорят. Това е, което Господарят Исус иска. Сходно е и значението на библейската притча за Христос, който иска неговите слуги да му носят лихва от талантите, които им е дал. Това е усилието и съпротивата към злото, това постоянство в търсене на лекарство – те носят много нови качества и таланти, те носят лихва и това е Божият път за човека. Друга характерна особеност е, че денят на избавлението изисква път и задълбочаване, минаване през девет и три земи надолу. Или както е казал народа – не всеки ден е Велик ден. Не всеки ден можеш да видиш крайния резултат от трудовете си, защото Великия ден на избавлението е един. Но това не значи, че този ден не е част от твоя път и твоя живот. Червеното дърво, лекарството на годеника, също е дърво, което расте само край водни източници и е от семейството на Кипариса. Или както е писано в свещеното слово: „Аз съм който ранявам, но Аз и който привързвам“; или още „Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести“.
Отново Кипарисът /Господарят Исус/ се явява изцелението. Листата от червено дърво невестата полага върху раните на вампира и той бива изцелен. След това изгаря животинските кожи и магията се разваля. Полива с вълшебната вода наоколо и разваля цялата зла магия в замъка на вампира. Свещените текстове казват за това:
Исая 30:26
“При това, светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, и светлината на слънцето ще бъде седмократна – като светлината на седем дни, в деня, когато Господ превързва струпея на людете Си, и изцелява раната от удара им.”
Автор:Керанка Бинева
