Думи
/Из стихосбирката “Докосвания” – Ясен Меринов/
Думи
Аз пиша думи
На белия лист на живота си
И рисувам с тях,
Строя къщи
Домове,
Храмове
На моето минало,
На моето бъдеще,
На моята Вечност
Дъжд
Облаци.
Гръм.
Дъжд.
Сълзите на Слънцето
Скрило се зад сивия воал,
Неспирни реки на тъга,
Превръщащи се в жива вода,
Идваща да ни пречисти.
Сянка
Вървя по своя дълъг път,
Но не съм сам
С мен върви и сянката ми –
Отражението на моята душа,
Огряна от слънчевите лъчи.
Удоволствие
Видях човек,
Който взе едно листо марихуана
И като го изгори
Започна да вдишва изпаренията.
Опияни се и каза, че му е харесало,
Но се почувства
Като жив мъртвец.
А аз взех една роза
Погалих я и я целунах
И тя ме допусна до себе си
Помирисах я и се изпълних с уханието й
И се почувствах
Като жив човек
